За морала и Сребърния фонд

Както става ясно от интервю на Дянков отпреди дни,  до две седмици ще са готови промените в закона за Сребърния фонд (официално наименован Закон за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система), с които ще се разреши на фонда да инвестира активите си в държавни и общински ценни книжа на българската държава.
Неморална е не само самата операция по използването на фонда за плащане на дългове, която би подменила оригиналния замисъл зад неговото съществуване – а именно, доходоността на неговите активи да подкрепя финансово държавното пенсионно осигуряване. Неморални (да не кажа откровено лъжовни) са и аргументите, с които тази операция се представя на обществото. Според обясненията на министъра, тези промени ще дадат възможност на фонда да  управлява по-активно парите си. В подкрепа на това свое твърдение Дянков цитира числа, според които фондът губи по 40-50 млн. лева на година, защото държи парите си на безлихвен депозит в БНБ.
Да, ама не. Това, което министърът пропуска да спомене е, че парите на Сребърния фонд и в момента могат да се управляват активно, стига някой (т.е. Управителния му съвет, чийто председател e самият министър на финансите и от чиито осем членове, четири са от същото министерство) да иска. Чл. 13 от закона за сребърния фонд дава изчерпателна информация за това в какви инструменти могат да се инвестират активите на фонда. Освен на депозит в БНБ (между другото никъде в закона не се казва, че този депозит трябва да е безлихвен), парите на Сребърния фонд могат да се инвестират в следното:
1/ депозити в банки (до 20% на активите)
2/ акции във фирми от ЕС с инвестиционен кредитен рейтинг (до 70%)
3/ акции във фирми от трети (т.е. не от ЕС) страни с инвестиционен рейтинг (30%)
4/ облигации и други дългови книжа на фирми с инвестиционен рейтинг (до 30%)
5/ инструменти на паричния пазар (до 10%)
6/ други прехвърляеми ценни книжа, които дават право за придобиване на акции, или други ценни книжа, подобни на акции (до 10%)
От по-горе изброения списък с инструменти се вижда ясно, че законът и в момента дава широки възможности за активно управление на активите на Сребърния фонд. Разбира се, тези възможности са ограничени от изискванията за диверсификация на портфейла (което следва от максималните дялове от активите, които могат да се инвестират в определени книжа) и за относително нисък риск на активите, който следва от условието за инвестиционен рейтинг.
Това, което притеснява министерството на финансите, обаче, е друг текст в закона, който изрично забранява да се инвестират активите на фонда в държавни ценни книжа на българското правителство. Тази забрана присъства в закона в същия член 13, алинея 8, т.1 и връзва ръцете на министъра да вземе парите на фонда срещу емисия на ДЦК. Това, което също ни спестява министърът, е защо има такава забрана в закона. Лесно може да се остане с впечатлението, че тази забрана е своеобразна недомислица на предшествениците му, които са творили тези норми.
Отново да, ама не. В тази разпоредба, която забранява изрично няколко вида инвестиции, сред които на първо място са ДЦК-тата на българското правителство[1], няма нищо случайно. Напротив – логиката зад едно такова ограничение е съвсем проста и тя е обвързана със замисъла зад съществуването на Сребърния фонд. Идеята на неговите създатели е била той да служи като антицикличен инструмент и източник на доходи за пенсионната система при негативен сценарий за българската икономика (т.е. слаб или отрицателен растеж).
Как би следвало да действа тази антициклична функция? Ако българската икономика се свива, това означава, че и приходите от осигуровки се свиват, тъй като повече хора губят работата си или минават в сивия сектор. Това води до увеличаващ се дефицит в пенсионната система, дори и да приемем, че от страна на разходите нищо не се променя[2]. В същото време, ако инвестициите на фонда са в инструменти на емитенти извън страната, може да се очаква че тяхната доходност няма да се движи паралелно със спада на българската икономика, както обикновено се случва с инструменти, чиито емитенти са от същата страна, чиято икономика се свива. Казано по-просто, при един отрицателен сценарий за българската икономика има голям шанс доходността на Сребърния фонд да не пострада в такава степен, в каквото би пострадала, ако активите му са инвестирани в ценни книжа на местни емитенти, вкл. и на българското правителство. По този начин доходността на фонда би служила за свиване на дефицита в пенсионната система.
Ако трябва да обобщим, подготвяните промени ще подменят изначалната идея зад създаването на Сребърния фонд и не би следвало да се допускат, ако считаме, че този фонд би могъл да помогне за намаляването или поне неувеличението на дефицита в държавната пенсионна система в бъдеще. Ако искаме да се управляват парите на фонда по-активно, достатъчно възможности за това дава и сегашният закон. В случай че министерството на финансите не разполага с необходимата компетентност да работи като мениджър на този фонд и да носи отговорност за това, то тогава би могло да повери управлението на фонда на професионален управител на фондове. Както, между другото, и самата БНБ прави за част от валутните си активи. Очевидно тази практика работи и единствено липсата на желание у министерството да увеличи доходността на фонда или наличието на желание да прибере парите му, спират прилагането ѝ и за Сребърния фонд.

Десислава Николова, ИПИ

[1] Другите забранени инструменти са общински ценни книжа, издадени от български общини; акции на дружества, регистрирани на територията на страната, и свързаните с тях производни финансови инструменти; акции или дялове в колективни инвестиционни схеми или договорни фондове; недвижимо имущество, включително чрез дялове на акционерни дружества със специална инвестиционна цел, както и ценни (благородни) метали и сертификати върху тях.
[2] Това само по-себе си е нереалистично допускане, тъй като в момент на икономически спад се създават повече стимули за преждевременно пенсиониране, пенсиониране с инвалидна пенсия, търсене на възможности за втори и трети пенсии и др. с цел компенсиране на загубени трудови доходи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *