За мястото на биволите в българския бюджет

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Нови сметки на стар глас

През 2002 г. Доган обеща да внесе 12 000 биволи от Индия, за да осигури поминък на заетите в западналото производство на тютюн. Историята продължава да е актуална и при сегашното обсъждане на актуализацията на бюджета.

Коментар на Ясен Бояджиев:
Макар че биволите на Доган така и не дойдоха, те символично, но и съвсем реално продължават да се въргалят в калта на т. нар. български преход. Ако се вгледаме по-внимателно, можем да ги видим как морно преживят и ни гледат измежду редовете на бюджетната актуализация. Насъбрани най-вече там, където се говори за поредните, 116 милиона субсидии за тютюнопроизводителите.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Биволско спасение
Пари срещу (без) реформи
Защитавайки актуализацията, министърът на финансите заплаши, че срещу предвидените в нея допълнителни разходи иска реформи. По-специално до есенната сесия на парламента да се реши въпросът с алтернативната заетост на производителите на тютюн. На какво се надява министърът не е ясно. Практиката в България обаче, включително и на сегашното правителство, отдавна категорично е доказала, че принципът „пари срещу реформи” не действа.
Един от най-ярките примери е именно с тютюнопроизводителите. За тяхната алтернативна заетост без какъвто и да било резултат се говори поне 10-ина години. Биволите са само един от многобройните екзотични мотиви на това говорене. Впрочем, да не пропуснем, че след Доган при посещение в Индия за внос на биволи преговаря и бивш външен министър, известен натовец.
Моцарела, малини и маслини вместо тютюн
Идеята бе да се произвеждат месо, мляко и сирене „Моцарела“ за износ на европейския пазар. Даже беше изчислено, че ако всеки индиец изяжда по една кофичка кисело мляко седмично, ползата за България ще бъдат 26 млрд. лева годишно.
През 2003 г. правителството прие 5-годишна програма за алтернативно земеделие в Родопите за 100 млн. лева, които да насърчат смяната на тютюна с овошки, билки, етеричномаслени култури и животновъдство. В дългия списък на други, шумно обещавани през годините алтернативи са: къпини, малини, лешници, лавандула, арония, череши, кайсии, сливи, ябълки, орехи, маслини. Пари се изхарчиха, смяна не стана. Вероятно, защото някои нямаха интерес. Но кой спечели от фиктивните схеми за източване на стотици милиони от фонд „Тютюн” на гърба на тютюнопроизводителите е друга тема. Тя пък е в безкрайния списък от разследвания, за които нищо не се чува.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Безперспективният тютюн
пак ще бъде „субсидиран“
Пари „по изключение“
И така до днес тютюнът, както беше, така и продължава да си бъде единствен поминък в много райони на България. Вносителят на индийските биволи преориентира търговските и научните си интереси и стана „идеолог на развитието на алтернативни енергийни източници”, член на водородното дружество, направи си лаборатория,хотели и резиденции. За разследванията на енергийния му хонорар от милион и половина и на сараите му също не се чува нищо.
Макар и в тежка криза, и тази година милиарди потъват без видим ефект в куп нереформирани сфери. Специално за тютюна това щяло да бъде „за последен път” и „по изключение”. Дали обаче и догодина няма да се намери някоя вратичка за още едно „изключение”? Все пак идват избори. Или може би по изключение най-после ще бъде направена някоя и друга истинска реформа…

Ясен Бояджиев, Дойче веле