За разликата между ликвиден и капиталов проблем в една банка

Преди дни в София се проведе първата конференция за банкова стабилност, организирана от асоциация „Банка на годината“. Тя се състоя около един месец след като Европейската централна банка проведе най-мащабните стрес-тестове в банковата система на Стария континент до този момент. През тях преминаха сто и тридесет големи европейски банки, а около 10% от тях не издържаха изпитанието. Най-провалилите се банки бяха от Италия, Гърция и Кипър.

На фона на тази европейска картина какво видяхме и научихме в София?

Видяното

Банковата система в България въпреки проблемите с Корпоративна търговска банка стои относително стабилно и дори солидно на фона на банковите системи в страните от Еврозоната. От началото на финансовата криза над 111 европейски банки са получили почти 1 трилион евро под формата на директна държавна подкрепа за рекапитализация. Европейската комисия (ЕК) поставя непрекъснато затягащи се условия за отпускане на държавна помощ за банките, затова финансирането чрез държавна подкрепа не може да продължи безкрайно. Практиките на комисията бяха представени подробно на конференцията от г-жа Софи Бертан-Хадживелчева, която е ръководител на „Държавна помощ за финансовите услуги“ в генералната дирекция „Конкуренция“ на ЕК. Днес Еврокомисията прилага все по-строги изисквания в сравнение с преди няколко месеца. Например, за да получи помощ една банка днес, тя трябва да отговори напълно и устойчиво на три критерия – жизнеспособност, справедливо споделена тежест между акционерите и държавното участие, както и да докаже ефекта на помощта върху конкурентната среда. Г-жа Хадживелчева посочи, че всички държави подкрепят своите банки, но тази подкрепа има своята цена. Затова в много случаи европейските данъкоплатци са понесли сериозна тежест при рекапитализирането на банките в собствените им държави. С цел това да се избегне в бъдеще ЕК поставя все по-силен акцент върху пазарната регулация и изчистването на пазара от нежизнеспособните банки, а не върху поддържането на тези банки на всяка цена.

Г-жа Хадживелчева коментира и ликвидната подкрепа, получена от Първа инвестиционна банка. Тя подчерта, че преди да получи ликвидна подкрепа през юни тази година, ПИБ е преминала тестове за капиталова адекватност, оценяващи жизнеспособността й, проверка на активите и в частност проверка на кредитния є портфейл, както и стрес-тестове. Необичайното в случая на ПИБ е срокът на подкрепата. Обикновено в ЕС ликвидната подкрепа за банките се отпуска за срок от 3 до 5 години, но в случая на ПИБ е била само за 18 месеца, тъй като банката не е имала структурен проблем и проблем с капиталовата адекватност. Също така г-жа Хадживелчева посочи, че в ПИБ ще действа независим мониторинг, който ще контролира изпълнението на постигнатите договорености за отпускане на подкрепата.

Ликвидна подкрепа като предоставената на Първа инвестиционна банка са получили 800 банки в рамките на еврозоната. Те са се възползвали от евтиното финансиране, предоставено от Европейската централна банка (ЕЦБ) посредством дългoсрочните операции за рефинансиране (LTRO). „Някои от държавите, които не са членки на еврозоната, но са в рамките на ЕС, въведоха други мерки, с които предоставиха средства на банките си“, коментира Жоао Соарес, партньор в „Бейн енд къмпани“ (Bain & Company), компания за управленско консултиране и преструктуриране на банки. Той подчерта, че българските нива на публичен дълг са относително ниски и много други държави биха искали днес да са в позицията на България, поне що се отнася до този показател.

Изпълнителният директор на СИБанк Петър Андронов, също лектор на конференцията, посочи, че българската банкова система е свръхликвидна в момента, а нивата на привлечения ресурс са достигнали рекордни стойности. Банките в България разполагат с рекордно количество пари, които могат да бъдат отпуснати като кредити, но търсене, което се формира от предприятията в реалния сектор и домакинствата, на практика не се наблюдава.

Като основна причина за това Андронов отчете липсата на политическа и икономическа стабилност и сигурност в страната за по-дълъг период от време – поне шест месеца. Тази липса на стабилност е в резултат от критичните събития като украинската криза, протестите в България през миналата година и в началото на тази и др. Засега тенденцията е лихвите по депозити и кредити в банковата система да продължават да падат.

Наученото

Може би най-добрата новина от конференцията е, че Европейската комисия затяга чувствително изискванията за отпускане на държавна помощ за банковия сектор. Лошо управляваните и недостатъчно капитализираните банки все по-често ще бъдат преструктурирани по пазарен начин след фалит, а не поддържани на изкуствено дишане от държавата. След като през последните 6 години почти 1000 банки в ЕС са получили подкрепа при много по-ниски изисквания и слаби регулации, ЕК е подходила много по-строго спрямо първия случай на държавна подкрепа в България, а именно Първа инвестиционна банка. ПИБ е била проверявана изключително задълбочено за капиталова дупка, качество на отпуснатите кредити и способност да издържа на натиск и едва тогава е получила съответната помощ, и то за по-кратък срок от стандартния.

Друг важен урок от конференцията е, че трябва да се прави ясна разлика между ликвиден и капиталов проблем в една банка. Липсата на капитал е много по-сериозен проблем в сравнение с липсата на ликвидност. Една банка е с недостатъчен капитал, когато стойността на активите є (предимно кредитите) падне под стойността на привлечените средства. Това често е признак за лошо управление на банката, включително за нарушаване на законите или подценяване на рисковете. Оказа се, че точно такъв проблем е имала КТБ. Докато ликвидният проблем е затруднение на банката да набави пари в брой за изплащане на изискани от граждани и фирми депозити. Тази ситуация се получава най-често като следствие от медийна атака и последваща паника и не е задължително свързана с лошо управление на банката. Такъв беше проблемът в ПИБ през лятото, когато рискът от труса на КТБ се прехвърли, за радост само на думи, и върху други банки. Ликвидната криза се разрешава по-лесно и дори при държавна помощ данъкоплатецът не поема висока тежест, тъй като той реално прави депозит срещу доходност в банката, а не придобива дялове и следователно не поема отговорности и рискове, свързани с нейното управление.