За състоянието на иновациите и конкурентноспособността
Иновациите, изследователската дейност, развойната работа и качествената квалификация на заетите са съществени елементи от една добра, конкурентноспособна икономика на международните пазари. Въвеждането на нови технологии и продукти са условие за запазване на конкурентноспособността, особено във високотехнологичната сфера на стопанството. Това обстоятелство е в основата на подобряването на производителността на труда и допълнителното оптимизиране на разходите за производство, както и за темпът на повишаване на доходите на служителите.
Реалзираните успехи в технологиите и научната сфера са на ниско и незадоволително равнище в България. До преди няколко години индикаторът, който измерва този показател беше за България около 24%, докато за Европейския Съюз е бил около 46%, а за САЩ е бил около 56%. Тези, макар и не последни данни, потвърждават становището за ниска интензивност на приложение на знания в икономическия живот. Вижда се ясно, че с този темп на развитие на научните изследвания, развойната дейност и внедряването на иновациите, на България ще са нужни много години за достигане на по-развитите страни в това отношение. На практика българската икономика е слабо базирана на знание.
Притеснителни са равнищата на публично-частнитие съвместни научни разработки и малкия брой изследователи от компаниите, както и лимитирания брой патенти в сравнение със средните показатели за Европейския Съюз. Прави впечатление, че повечето публикации и разработки са концентрирани основно в областта на теоретичните науки. Процесът на патентоване изостава спрямо повечето европейски страни, което в една или друга степен се възприема като съкращаване на обема на дейност на традиционните отрасли като металургия, машиностроене и химическа промишленост.
Друга неприятна констатация е изключително ниският процент на разходи за научно-изследователска и развойна дейност от страна на българските университети. Това положение е най-малкото тревожно за способността на българска икономика да въвежда в производство неща, които се опират на университетски развойни начинания.
Изтичането на изследователи и добре клалифицирани кадри също е голям проблем с тежки последствия за стопанския потенциал на нашата страна. Засега този проблем изглежда неразрешим в обозримо бъдеще. Повикът за радикални политики в тази посока няма да е достатъчен, а по-скоро трябва да се измисли нестандартно и неочаквано решение, за да се подобри картината със запазването на специалистите за българската икономическа активност.
Интересен факт, който заслужава внимание е броят на съвместни научни публикации с чуждестранни автори – твърде малък. При този обем от инвестиции от страна на фирми и държава, на България ще и бъде много трудно да се освободи от отрасловата специализация на нискотехнологични производства. Не може да се отрече, че българската държава все пак полага усилия да повлияе положително и здравословно на гореизложените проблеми и предизвикателства, адресиращи въпросите за иновациите и тяхната роля за конкурентноспособността.
Митко ДИНКОВ