За учителя с любов

Макар в Канада да живеят доста българи, тя е далеч от България и много-много не се интересуваме какво става там. В понеделник там имаше парламентарни избори, спечелени от Либералната партия на Джъстин Трюдо, син на легендарния министър-председател на Канада Пиер Трюдо. Джъстин Трюдо вероятно ще бъде 23-ият премиер на Канада и ще замени на поста Стивън Харпър, който изкара на поста почти 10 години.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Освен че е син на Пиер Трюдо, другият забележителен момент в биографията на новия канадски премиер е това, че е бил учител. Този факт впечатли много българските медии. На тях им се види неестествено учител да стане премиер. Ние сме свикнали премиери да стават юристи, икономисти, генерали, бивши царе, ама учител да стане министър-председател – отдавна не е било.

Всъщност учителите са играли сериозна роля в българската политика. Първият министър-председател на България е учителят Тодор Бурмов. След него идва митрополит Климент, със светско име Васил Друмев, който също е учителствал. Учител, макар и за кратко, е бил и неговият наследник Драган Цанков.

През учителската професия са минали още министър-председателите Стефан Стамболов, Васил Радославов, Тодор Иванчов, Андрей Тошев, преподаватели във висше училище са били Александър Цанков и Богдан Филов.

След войната учители министър-председатели няма. Имахме някои министър-председатели, които бяха преподаватели във висши училища, като например Любен Беров и Пламен Орешарски. Ама те не оставиха много добри спомени.

Докато в Третото българско царство учителят е имал солиден престиж, при републиката професията вече е избутана в периферията. Трудно е да се обясни високомерието, в най-добрия случай – съжалението, с което голяма част от българите гледат на учителя.

Обществените и политическите върхове са окупирани от представители на други професии и те гледат с презрение на учителите. Имахме даже един министър-председател, който не беше работил нищо преди това, но да поверим премиерския пост на учител – сакън, Боже опази.

Но ние сме дали на учителите най-ценното, което имаме. Децата. И това, че учителите не са толкова нагли и безскрупулни, колкото други, които например се пенсионират на 45 години с 20 заплати или пък се провалят, но въпреки това не спират да ни поучават, не ни дава право да ги мамим, както направи сега правителството, обещавайки им повишение на заплатите и след това отмятайки се.

Не ни дава право и на снизходително-вискомерно отношение.

Всичко започва от училището и семейството. Когато те са наред, и държавата ще е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *