Златен дъжд, но за кого?
Кой печели от Олимпиадата?
Идеята форумите на световния спорт да се градят върху традицията на игрите в античността даде ход на един процъфтяващ гешефт. Приходите са огромни. Големият печеливш обаче е само един. Ето подробности:
Между Зимната олимпиада в Торино през 2006 година и летния й вариант две години по-късно в Пекин Международният олимпийски комитет спечели 3 милиарда и 900 милиона евро. През следващия олимпийски период концернът МОК ще реализира безпроблемно печалба от над 4 милиарда.
Едни печелят, други работят на загуба
МОК трупа милиарди
Един от фундаментите на финансовия успех са приходите от телевизията. Американската CBS откупи правата за предаване на Олимпиадата във Ванкувър за 590 милиона евро. Това е едно удивително повишение на цената с цели 30 процента в сравнение с Торино 2006. Но този ценови скок е близко до ума. Този път игрите се провеждат в Северна Америка и CBS ползва правата върху излъчването през пиковото време.
За съпоставка – Европейският радио-телевизионен съюз преведе за телевизионни права 130 милиона евро. Този златен дъжд радва МОК, но не и притежателя на правата за излъчване. За пръв ще работим на загуба, заявява спортният шеф на CBS Дик Еберсол. Според него от Ванкувър CBS ще загуби най-малко 140 милиона евро. Наред с продажбата на телевизионни права МОК има и още един стабилен финансов фундамент. Това е кръг от девет спонсори, които имат правото между 2009 и 2012 година да правят реклама с олимпийските кръгове.
10 процента от олимпийската печалба отиват в спестовната книжка на МОК, а останалите 90 процента – в джоба на международни спортни организации, национални олимпийски комитети и домакините. Организаторите на игрите във Ванкувър, например, получават около 300 милиона евро.
Олимпийски изкушения
Олимпиадата не знае що е криза
Но там, където играят толкова много пари, подобаващо голямо е и изкушението. През 1998 година стана известно нещо, което със сигурност може да се случи и сега. Няколко членове на МОК бяха подкупени от Организационния комитет на Зимната олимпиада през 2002. Видя се, че реформите са повече от належащи.
Междувременно процедурата около подбора на града-домакин бе променена така, че поне теоретично да се избягват по-нататъшни възможности за подкуп. Притегателната сила на олимпийското движение не пострада от този масивен проблем. Маркетингът на Олимпия продължи да функционира – въпреки икономическата криза.
Дойче веле