Значението на държавата за новата индустриализация

В Европейския съюз се чуват повече онези мнения, които подкрепят концепцията, че значението на държавата трябва да се ограничава до постигането на добра бизнес среда, както и условия за свободна конкуренция на пазара.

Практиката може да ни даде два противоположни подхода. В Австрия и Германия например, държавната роля е насочена към осигуряване на висока конкурентноспособност на стопанската среда, докато във Франция политиката е ориентирана към повече подкрепа на отделни сектори и отделни предприятия, което е всъщност повече интервенция на пазарните взаимодействия.

Ролята на държавата в икономическата политика на нашата страна е добре да бъде осмислена по-един нов начин, който да постави българската високотехнологична икономика на пътя на по-висок растеж, с по-добри показатели на заетост  и повече стабилност на цените. Интересен факт откриваме в статистическите данни на Европейския съюз от 2014-2015г., че страната с най-ниска безработица в ЕС е Австрия. Също така обаче откриваме и нещо друго много интересно, а именно, че Австрия е и европейската страна с най-висок показател на държавни субсидии, който показател гони почти 4% от австрийския БВП.

България не е на дъното, но е във втората половина на класацията по този кеитерий за държавно финансиране на икономически субекти. Има какво да се желае още. Едно скорошно, потенциално по-високо ниво на такова субсидиране би създало сериозен финансов ресурс, който може приоритетно и стратегически да се инвестира за целите на новата високотехнологична реиндустриализация на България.

В условията на пазарното стопанство субсидиите могат да се разглеждат и като форма на социална отговорност и обществена солидарност. В много аспекти субсидиите се рзглеждат и като определен вид на помощ с цел иницииране на самопомощ и взаимопомощ. Държавните субсидии способстват за преодоляване на временни проблеми във функционирането на механизмите на пазарната икономика.  В този смисъл те са и намеса във въпросния механизъм, защото техните получатели са облагодетелствани в сравнение с други икономически агенти, които не получават такова субсидиращо финансиране. В крайна сметка такова субсидиране допринася за по-надеждното и по-ефективно функциониране на пазарната икономика изначално тогава, когато то е най-нужно и целесъобразно.

 

 

Митко ДИНКОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *