Иван Соколов, главен директор на Международен панаир Пловдив: Формулата на бизнеса е една магическа тайна

Радио Пловдив: В Пловдив днес /вчера-б.р./ се открива 66 Международен технически панаир. За това сега ще говорим с главния директор на панаира Иван Соколов. Известна е статистиката на участниците. Панаирът изглежда така: 1573 фирми от 41 държави, 70 са новостите, които ще бъдат показани, световните новости, на този панаир, може да продължим още малко със статистиката – доколко световни, доколко европейски премиери. Важният въпрос обаче, надявам ще се съгласите, как изглежда това във време на криза? Форумът е обявен като световен, поне един от най-значимите в Югоизточна Европа, но как изглежда в параметрите на световната криза?

Иван Соколов: Да, действително това, което казахте е самата статистика, а иначе трябва да ви кажа, че тук не защото и аз съм вътре, но виждам един ентусиазъм от компаниите, които вече втора година правят програми и бизнес-планове как да се борят с кризата и всички тези усилия, които са положени, всички тези действия, които са извършени, ще дадат резултат по време на изложението, защото сама казахте, че над 1500 фирми не могат да се съберат така лесно, без да има защо т. е. мотивът е именно тук лице в лице, контакт в контакт, новият партньор, новата стока, новият начин на представяне дава нови възможности, защото има една тенденция примерно самите фирми като бройка леко са намалели, но площите не са намалели ако вземем за сравнение миналата година. Следователно това показва, че компаниите, които сравнително добре си правят бизнеса, добре си правят плановете и вече са усетили, че там, където има бъдеще те натискат сериозно. И ако миналата година са били примерно с 50 квадрата, сега са със 70 или със 100, което показва безспорно, че търсят и набарват пътищата, които ги водят към бъдещи печалби и мястото, където могат да реализират това или да направят тези действия е именно Международният панаир в Пловдив.

Р. П. – Има ли някаква формула?

И. С. – Формулата на бизнеса никога не е ясна, тя е една магическа тайна, която кара бизнесмените да са постоянно в напрежение, да събират средства, които да превръщат в активи, от тия активи да правят своите приходи и разходи и да реализират печалба. Това е формулата: формула – винаги борба, силна конкуренция, атрактивни стоки, атрактивни цени и пазарът е свободен за всички. Тук се срещат от всички континенти компании.

Р. П. – И все пак има спад на европейската панаирна индустрия. Вие как успяхте да убедите вашите партньори и изложителите, които дойдоха?

И. С. – Да, действително, ние добре наблюдаваме този процес, участваме във всички мероприятия на Световната организация на панаирната изложба ЮФИ и там внимателно слушаме анализите, които се изнасят и направихме свой план и акционерите и съветът на директорите взеха решение да има гъвкава ценова политика, с която да се подхожда към клиентите по специален начин така, че те да виждат ползите от това, което правят. Пример за това е нали отстъпка за наемане на по-голяма площ. Това естествено води до отстъпки, които стигат до 45 % – нещо, което никак не е малко. освен това има подобрена сфера на услугите, има подобрени внимания към компаниите, има доста техники, с които ние им осигуряваме престижно участие, възможностите, които има благодарение на телевизията за реклама, изявите в панаирния вестник и всичко това е пакетът от маркетинговия микс, който Международния панаир – Пловдив предлага на своите клиенти и виждаме, че това все повече дава своя резултат.

Р. П. – Това е важен въпрос, защото доколкото зная в Испания например се затварят цели панаирни изложения по места, там спадът е над 20 %, ако точно цитирам, но приблизително това е цифрата, в Европа пък панаирният спад на индустрията е около 12 %, така, че в случая опита на Пловдивския панаир е изключително важен и освен това може да бъде и вероятно основание за други изводи, които касаят поне някаква светлина в т. н. криза.

И. С. – Не, кризата не е така наречена, кризата си е много истинска и много жестока за съжаление, защото тя доведе до невероятен спад на оборотите на компаниите и това наложи при тях да има редукция на разходите и най-вече обикновено се посяга на разходите за реклама и маркетинг и това се чувства най-много на панаирите, затова е и този спад, който се наблюдава по различните държави. В Испания действително е така, но аз не искам да изпадам в анализ на испанската панаирна индустрия, това е всеобщ процес. При нас спадът се отрази основно върху намаление на площите. Компаниите по принцип се запазват, но се намаляват площите за участие и някои компании естествено не могат да участват, но благодарение на тази гъвкава политика и разбирането на бизнеса, и на многото ни срещи с асоциациите и със самите компании този процес го засягаме и така да се каже взаимно търсим пътищата и всички структури да могат да съществуват.

Р. П. – Доколкото ви разбирам вие говорите за сравнително нов тип политика на панаира, която е свързана с преориентация на инвестициите, не толкова в инфраструктура, колкото в маркетинг.

И. С. – Да, тежките разходи, слава Богу, по инфраструктурата, палатите и големите разходи за строителството бяха извършени, слава Богу, когато не действаше кризата и по-лесно се реализираха тези инвестиции. Сега разходите ще бъдат насочени именно към това взаимодействие между компаниите, между това как клиентите на фирмите да присъстват тука и в резултат, на което ще ви кажа една новина за вашите слушатели, че имаме много заявки, които са извън България т. е. съседни на България, извинявайте, за участие в панаира като посетители. Това именно касае бизнеса, защото всъщност това са потенциалните нови клиенти на компаниите и това много ни радва нас, защото са разбрали тази политика.

Р. П. – Доколко смятате, че панаирната индустрия може да се превърне в начин, в нещо като двигател, който може да помогне за издърпването на икономиката от рецесията?

И. С. – Винаги панаирите са служили затова – в кризи в помагат срещу кризата, а в период на икономически растеж да показват пулса на икономически растеж. Това е мястото, където се съревновават, панаирите са мястото, където се съревновават компаниите една до друга, лице до лице с новости, с иновации и именно тук се вижда как една компания може да се развива в бъдеще. Ама не само, виждате 1500 има, значи това е място, където те се състезават какво ще се случва в следващите години и следователно това са и новите бизнес-планове. А новите бизнес-планове, никой не прави бизнес-план, който да няма развитие, всеки гледа да има някакво развитие, макар и минимално. Следователно това е място, където този икономически растеж за брутния вътрешен продукт за всяка една държава може да се види в определена степен и много ще се радвам ако правителството усеща този пулс и съответно и правителството зададе послания, с които да подкрепи бизнеса и тогава вече действително ще наблюдаваме стъпка напред към излизане от кризата.

Р. П. – Съживява ли се българската икономика?

И. С. – По анализите и по разговорите до тук, и това, което виждам на панаира някои от компаниите и цели браншове дори, например като машиностроене, машиностроене има най-голям дял тази есен в изложението, самите те казват, че имат много поръчки, които са им гарантирани за една – две години. Следователно това показва, че теса намерили формулата, с която да излизат от кризата и от тук следва, че и други компании, то и икономическият принцип е така, че всички са взаимно свързани и щом тръгне някоя от индустриите моментално тръгват и другите след тях като виждаме, че и проектите по строителство на пътищата из страната тръгват, осигурено е финансирането, следователно това ще изтегли тази индустрия, свързана с продажбата на техники за пътно строителство, както може да се усетите това ще доведе и до развитие на минната индустрия примерно инертните материали се добиват за строителството на пътищата и всичко това виждате как едно в друго е навързано и това навярно ще донесе до развитие.

Р. П. – Дано. В тази посока имате и още една новост – това е участието на БАН с над 30 института като ще се представят продукти и иновации. Всъщност, говори се за нещо, което наистина е двигател на други места по света, дано и у нас това да се случи – връзката между наука и бизнес.

И. С. – Много е интересна изложбата на БАН. Благодаря и на тях, защото те за първи път на толкова голяма територия – над 300 квадрата, това не се е случвало никога, показват иновации, в БАН всичко е иновация и това, което предлагат са едни чудесни проекти, но те са на ниво наука и сега те търсят, протягат те ръка, за да намерят бизнеса, който да реализира тези продукти, а всички са на много хубаво качество, на интересно ниво и само бизнеса ако проумее този процес това ще има много голямо развитие, защото самия академик Съботинов каза, че те завършват с тази изложба част от реформата си, което показва, че те направо са направили крачки, с които търсят бизнеса, правят науката вече силно практична, естествено науката трябва да се развива и заради науката, но и заради практиката и по този начин това е интересно и за изложителите, това е интересно и за бизнеса, защото там на щандовете на Българската академия на науките някой може да започне бизнес от утре, както се казва, или някоя компания да види нов бизнес, което много рядко може да се случи. Знаете какви тайни са да намериш нов бизнес и колко усилия трябва да се положат, но ето сега Българска академия на науките предлага тази възможност.

Р. П. – Богата е програмата на деловите прояви на панаира, но най-важното е това, което казахте и аз ви пожелавам успех. Пловдивският панаир наистина да бъде един световен форум на инвестиционни стоки и технологии, но не само отражение на икономиката, а и начин, двигател за излизане от кризата. Благодаря за този разговор на главния директор на Пловдивския панаир Иван Соколов.

Интервю на Радио Пловдив