Идат ли нови „Междузвездни войни“?
На Олимпийските игри в Лондон тази година американските атлети ще носят екипи с щампа „Произведено в Китай“. Когато новината беше разкрита от журналистите, мнозина американци възприеха това с чуство на наранена национална гордост. Все пак те са представители на една горда нация, свикнала да е първа във всичко.
И щом един толкова безобиден сюжет е в състояние да нарани самочувствието на американците, то какво да кажем за напредъка на китайските учени в сферата на космонавтиката през последните няколко години? Впрочем една област, в която американците винаги са доминирали в света. През изминалата 2011 г. Китай води класацията с 19 изстреляни ракети – с една повече от САЩ. Разликата е по-скоро незначителна, но с огромно символично значение: тя илюстрира накланянето на везните (за първи път) не в полза на американците!
Китай работи по нови, все по-амбициозни проекти
Фактите
В момента САЩ разчитат на руските космически кораби „Съюз” за достъп до Международната космическа станция (МКС), докато в същото време Пекин работи по редица нови и то все по-амбициозни проекти. Първият модул на китайската космическа станция е вече в орбита; китайската сателитна навигационна система „Компас” е не само по-развита, но и по-прецизна от европейската „Галилей”; за правилното функциониране на станцията се грижат роботизираното събиране на лунни скали и периодичното изпращане на тайконавти до земните спътници. И още: набелязаните от американците и европейците цели в изследването на космоса изглеждат много далечни в сравнение с революционните постижения на китайците. Американските амбиции за изпращане на човек на Марс са възпрепятствани от огромни технически и финансови затруднения.
Затова и по-голям интерес за тях представлява близкият космос – изследването на собствената ни планета за граждански и военни цели, наричано още dual use (от англ. „двойно предназначение”). Добър пример за това са навигационните системи: „GPS” в САЩ, „Глонасс” в Русия, „Галилей” в Европа и вече споменатата „Компас” в Китай. В ежедневния живот тези системи показват най-краткия път от точка А до точка В и ни улесняват в придвижването. В ситуация на война обаче същите тези наглед безобидни технологии служат за насочването на крилати ракети и то с точност до сантиметър. Всяка страна с амбицията да разполага с подобни оръжия задължително трябва да има и достъп до съответния навигационен сателит.
За достъп до МКС САЩ разчитат на руските космически кораби „Съюз“
Рисковете
Още от „Междузвездни войни” насам знаем, че междуконтиненталните ракети и противниковите сателити могат да бъдат лесно унищожени посредством оръжия, разположени в космоса. Също така е ясно, че изведени в орбита суперкамери и радарни сензори се използват за нуждите на разузнаването. Оттам възниква и въпросът доколко мирни са намеренията на китайските учени и техните международни колеги? Китай вече си има собствена космическа станция, а Русия наскоро обяви, че смята да последва примера на китайците след края на МКС. От няколко месеца насам американска секретна минисовалка обикаля земната орбита – един проект, който особено много дразни руснаците. Според данни на Европейския институт за космическа политика във Виена, най-малко половината от китайския бюджет за изследване на космоса служи за военни цели.
Рискът от нова надпревара във въоръжаването за момента изглежда смътна, с неясни контури. Космосът би трябвало да остане поле за международно мирно сътрудничество – същото, родило МКС. След края на Студената война бившите идеологически врагове проявиха разум, създавайки заедно една обща Международна космическа станция. Ако всичко се прави единствено и само в името на науката, не би следвало да имаме и нужда от множество индивидуални космически станции, които поглъщат огромни средства и са в състояние да разпалват недоверие, конфликти и нова надпревара за разполагане на оръжия в космоса.
Все още имаме време да бъдат поставени жалоните на бъдещото международно мирно сътрудничество в космоса. Използването на космоса за разпалване на национална гордост е прекалено скъпо начинание и е твърде опасно от военна гледна точка. На този фон единственият логичен изход изглежда засиленото международно сътрудничеството. Чиято единствена алтернатива се нарича нови „Междузвездни войни“.
Финанси