Идеята за задължително застраховане срещу бедствие отново изплува

Държавата катастрофира при справянето с последиците от всяко бедствие, но вместо стимули за сключване на повече застраховки сега се предлага задължителен пул

©Юлия Лазарова

160
млн. лв. са събраните премии от имуществени полици за януари – август.

Идеята за въвеждането на задължителни застраховки за риск от бедствия отново излезе на дневен ред, лансирана от депутата от БСП Димчо Михалевски. Става дума за т.нар. катастрофичен пул, при който със застраховки се покриват щетите, причинени на имуществото от природни катаклизми като наводнения, земетресение, пожари. Моделът на подобни пулове позволява те да бъдат и доброволни, а поне досега и идеите за създаването на българска схема бяха за застраховане по желание.

Социално справедливият пул

Преди дни пред БНТ Димчо Михалевски съобщи, че от „Коалиция за България“ предлагат създаването на пул със задължителна застраховка. Той посочи, че бъдещите премии по нея ще са по джоба на хората, а самият пул ще има висока степен на солидарност. Плановете са полиците да бъдат продавани от частните застрахователни дружества, които ще сключват презастрахователни договори към държавен катастрофичен пул. Обсъжда се покритието за пула да е допълнение към основна имуществена застраховка и да е 10-15% от премията. До редакционното приключване на броя Михалевски не беше открит за коментар.

От информацията досега не става ясно какви точно ще бъдат рисковете, включени в катастрофичните полици, дали хората ще могат да купуват само тях, или ще трябва да правят обща имуществена застраховка на имота си, какви ще са условията по презастраховането. Няма и изчисления какви точно суми биха били премиите, но по оценка на застрахователите социално приемлива цена за задължителен продукт е 15-20 лв. Остава обаче въпросът какво ще бъде покритието при толкова ниски суми – в момента на пазара може да се намери имуществена полица срещу 20 лв. на година, но тя е само с базови рискове – пожар и природно бедствие. При такава премия застрахователната сума ще е до 20 хил. лв. Т.е. това ще е максималното обезщетение, което може да бъде получено при настъпване на събитие.

Къде е пазарът

Повечето застрахователни компании са против въвеждане на задължително застраховане още от години, след като в България започна да се работи по проекти за катастрофичен пул. „За мен е по-правилно да има пазар, а който не осъзнава отговорността, никога няма да се застрахова“, коментира Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на „Алианц България“. Според него да се карат хората да плащат малки суми в пул, а после да им се плаща от него, това означава те да се почувстват излъгани, защото, когато дават пари, ще очакват при бедствие да им се възстанови имотът. А това няма как да се случи с премии от 20-30 лв.

„Считаме, че е по-правилно да се развива пазарът и да се стимулира, може да има и данъчни стимули. Като искаме застраховки, по-добре да се махне 2% данък, който се плаща от клиента“, смята Ялъмов. Според него това е по-правилно, отколкото насилствени договори, което изобщо ще отврати клиентите от сключването на застраховки.

В момента единствената задължителна масова застраховка е „Гражданска отговорност“ на автомобилите. Останалите задължителни полици важат за различни области на икономиката, например в транспорта, както и за определени професии.