Избори във Франция, Гърция, Сърбия, Армения

Изборите в Гърция Гърците започнаха да гласуват в предсрочните парламентарни избори, свикани през април от премиера Лукас Пападимос. В изборите участват 32 партии. Девет милиона и осемстотин и петдесет хиляди гърци иват право на глас, за да  изберат нов 300-местен парламент. Очакванията са в новия гръцки парламент да влязат девет-десет партии, в това число и неонацистката „Златна зора“. Смята се, че на тези избори двете водещи партии – Нова демокрация и ПАСОК, ще загубят голяма част от своите избиратели, но това според анализаторите няма да означава, че те не биха могли да формират коалиционно правителство, което да управлява страната и занапред, както това стана преди шест месеца. Предварителните прогнози сочат, че в Гърция е възможно да бъде съставено коалиционно правителство, тъй като нито една от политическите сили няма да получи необходимото абсолютно мнозинство, за да формира самостоятелен кабинет. Допуска се обаче и вариант вотът в крайна сметка да се окаже неуспешен и в страната много скоро, още през юни, да има нови избори. Международните кредитори са обезпокоени и призовават новото правителство на Гърция да продължи политиката на реформи и да се придържа към поетите от страната финансови ангажименти. Изборите в Сърбия Гражданите на Сърбия гласуват днес за нов президент, парламент, местни органи на властта и парламент на Войводина. На изборите за президент гражданите избират сред 12 кандидати, а на парламентарните избори – от 18 изборни листи. В същия ден гражданите избират и депутати в парламента на Войводина, който има 120 места. В тези избори ще участват 14 листи. За изборите за Скупщина на град Белград или за 110 мандата в този орган ще участват 16 листи. Общият брой на избирателните секции в Сърбия и чужбина е 8390. В изборите имат право да участват 7 026 579 избиратели. Избори ще има на територията на Косово, в 90 избирателни секции, но само за президент на Сърбия и депутати в сръбския парламент, и тези избори ще бъдат организирани от ОССЕ. Няма обаче да има местни избори, против каквито се обявиха, освен Прищина, и международната общност и официален Белград. Изборите във Франция Днес французите гласуват на втори тур на президентски избори. На състоялия се на 22 април първи тур първите две места бяха спечелени от кандидата на социалистите Франсоа Оланд и действащия десен президент Никола Саркози съответно с 28,63 и 27,18 процента. Право на глас имат около 45 милиона избиратели от общо 65,35 милиона французи. Две проучвания, разпространени на 4 май, показват, че френският президент Никола Саркози скъсява разстоянието със социалиста Франсоа Оланд, който води засега в предстоящия президентски балотаж. Последните анкети сочат, че Саркози отбелязва напредък след телевизионни дебати на 2 май.  Въпреки подобряването на резултата на Саркози, Оланд все още има голяма преднина за днешния вот – според последните проучвания тя е средно 6 процента. Изборите в Армения В Армения днес се произвеждат парламентарни избори. Това е първият вот в национален мащаб след президентските избори от 2008 г., спечелени от Серж Саркисян и последвани от протести, прераснали в сблъсъци с полицията, в които загинаха 10 души. Властите обещават прозрачен и честен вот за 131-членния парламент. Теми на предизборната кампания бяха безработицата, емиграцията и бедността. Според допитванията Републиканската партия на Армения на Саркисян, която разполага с мнозинство в парламента, изпреварва своя съюзник – партията Процъфтяваща Армения, ръководена от милионера и бившия шампион по канадска борба Гагик Царукян. Според местни медии управляващите купували гласове преди изборите. Опозицията се закани в случай на измами по време на вота да организира масови протести. Партията на Царукян също се зарече да организира подобен протест в случай на злоупотреби.

Финанси