Изграждането на тунела Троян – Карлово отново е на дневен ред

Иванка Петкова

Държавата може да подкрепи частен инвеститор, който да вложи собствени средства в изграждането на тунела Троян – Карлово. Това се казва в писмо на транспортния министър Петър Мутафчиев до кметовете на Карлово и на Троян Емил Кабаиванов и Бончо Петров и до председателя на Сдружението за прокопаване на тунела под балкана Нанчо Чакъров.

Проектът бе включен в националната стратегия за развитие на страната през 2001 г., но не е залегнал в приетата преди няколко месеца стратегия за развитие на пътната инфраструктура на България. Причината е липсата на свободни средства за финансиране на строежа, който се оценява на около 200 – 300 милиона евро.

Преди няколко месеца мощна италианска банка, чието име не бе оповестено, заяви желание да инвестира в изграждането на тунела. След това и австрийски концерн се поинтересува от проекта. До момента обаче няма реални действия.

През последните месеци кметовете и представители на сдружението непрекъснато търсят среща с транспортния министър Мутафчиев и с министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов по тази тема, но досега такава среща не се е състояла заради служебна ангажираност на държавниците. Очаква се до края на ноември тя да стане факт, съобщиха от сдружението. Ще присъстват и експерти от италианската банка, заявила интерес да инвестира в тунела, и представители на парламентарните комисии по бюджет и финанси, икономическо развитие и транспорт и съобщения.

Идеята за прокопаване на тунела под Стара планина е на 100 години, но досега са правени само предпроектни проучвания. Специалисти смятат, че най-удобното място за строеж на съоръжението е между Троян и карловските села Кърнаре и Христо Даново, като дължината на бъдещото трасе е малко над 21 км. Тунелът ще включва жп-линия и шосе, които ще работят целогодишно, за разлика от пътя през прохода, който се затваря през зимния период. След изграждането на тунела той ще стане най-пряката и удобна връзка между централна Северна и Южна България с перспектива да се включи и в европейските коридори.