Изпростяваме бавно, неусетно почти!

За тези, които имат деца, учещи в чужбина, класациите не са нещо ново. Там така си избираш университет. Според финансовите възможности, знанията си и класацията.  Защо е важно това? Защото  знанието е стока, продукт, за който ти заплащаш. Колкото е по-хубав, толкова е по-скъп. Най-добри като цяло и средно ниво са университетите в САЩ. В първите сто, 44 са американски. Погледнато на глава на населението, те са в пъти по-добри. 44 университета в топ 100, на 300 милиона население, срещу 56 университета за останалия 7 милиарден свят.
Как функционират те? Имат огромни бюджети, които се формират в голямата си част от частни дарения и огромни такси за студентите, от порядъка на $ 30-40  хил. на година за добрите и много  повече за по-добрите. Имат една Брашлянова лига, където завършват хората, които ръководят света. Ако сте забелязали в американските филми децата и родителите събират пари за колеж (само там то е същото като университет). Ако си умен, ти намалят таксата спрямо входните изпити САТ и ТОЙФЕЛ.
Има много българчета, които учат в САЩ. В Харвард, който за поредна година е номер 1, българите са втори по численост сред чужди студенти след евреите. Това говори колко са умни те, но не колко сме умни ние. Още преди да се завърши престижен университет там, големите работодатели “крадат” кадри, зарибяват с договори и стипендии най-добрите. Те бързат, за да не бъдат изпреварени от конкуренцията, защото знаят, че там са най-добрите в света. Така има стимул да се учиш и пътят ти е ясен много преди да завършиш.
А заплатите? Пак за елитните университети става дума, са 2 до 5 пъти по-високи от средната работна заплата в САЩ, при това за току що завършили новобранци. Как да не учиш! Затова и бизнесът спонсорира, защото взима кадри. Той си ги изгражда, казва си нуждите. Това е динамичен развиващ се процес.
В класацията топ 100 няма български университет. Има 3 швейцарски, 4 германски, 4 френски, 5 японски, 10 английски и т.н. Няма нито един източноевропейски. Т.е., социализмът губи в конкуренцията със Запада. Има обаче един турски университет. В топ 2000 се появяват 2 български университета и то естествено накрая.
Защо е така? Нали сме много умни? Ама никой не го разбира. Системата на висшето образование и образованието изобщо е отчайваща. Изпростяваме бавно, но сигурно. Няма подготвени кадри, а висшисти бол. В България се цени дипломата, а не знанията. Тях никой не ги иска. В последните години кандидатстват по-малко хора, отколкото приемат вузовете. А те се нароиха под път и над път. Преди право се учеше само в Софийския университет, сега къде ли не. Само дето по селата не са започнали да откриват университети, но знае ли човек? Не се създава конкуренция между кадрите, между вузовете, а се разводняват. Българските университети не са евтини. Те само така изглеждат. За продукта, който получаваш като знания и възможности, те са безумно скъпи. Плащаш, плащаш и като завършиш – безработен. Или сервитьорка, барман, шофьор на такси и т.н.
Това устройва ли ви, родители?Нямате си и на престава какво е истинското състояние на нещата. Който има деца студенти, нека ги изпита. Продиктувайте им текст, какъвто изберете. 5 изречения. Вижте колко правописни грешки има.
Знаете ли, че децата ни имат по-слаби знания по български и математика от родителите си? Че половината от студентите могат да минат в графата полуграмотни, а немалка част дори в неграмотни! Ако ви се струва преувеличено, не е. Питайте някой близък от сферата на образованието, който би ви казал истината и е в кухнята на нещата. Ще ви настръхнат косите. Вземете произволен учебник, на студент или ученик. Върнете го 5 урока назад и го питайте да каже нещо по въпроса. Ще видите резултата. А ако го върнете 1 година назад? Поговорете с тях. Ще видите, че вие си спомняте някои неща от училище, те не. За тях Ботев и Левски не са революционери, а футболни отбори. Какво ги интересува тогава? Знанията или дипломата? Дипломата! Но всички знаят, че те се купуват. Не само изпити, а и самите дипломи! Знаете ли колко е страшно това и защо? Така влизат безнадеждно тъпи в университета и си го завършват непоумнели. И стават началници, директори, политици и т.н.
След 1989 година бизнесът бе заграбен в основната си част от мутри, ченгета, държавна сигурност и др. подобни елементи. Те се консолидираха, забогатяха, направиха холдинги, създадоха партии и, общо взето, парцелираха държавата. Огледайте се! Не го ли виждате? Сега дойде ред на техните деца.
Те не учат, а си купуват дипломи, много често и от чужбина. Има такива университети навсякъде. Така с диплома и нулеви знания по каквото и да било татковците им ги назначават на длъжности, за да разпределят благата към техните фирми. Е, вече отърване няма. Така страдаме всички. Така се разслоява България на касти. Така едни стават вечно богати , а други вечно в мизерията. И за това положение сме виновни всички без изключения. Не е луд този който яде баницата, а ние, които му я даваме. Затова трябва да се направи стачка, а не за петрола или яйцата. Образованието e най-важно!
Става порочен кръг, който се е развързвал с революции преди. Умните работят с малки заплати, защото имат началници (прости) с големи заплати. А те са такива, защото са на някой човек или татко им е някой, или политическа сила ги държи и т.н. Не ви ли е познато? Хора със без знания за средно образование имат висше и управляват. Забравихте ли Калина Илиева? Като нея в управлението – хиляди. Всеки знае или познава някой такъв. И всичко това, защото се влиза лесно във ВУЗ, завършва се още по-лесно и не се научава нищо. И ние ли трябва да правим Българска пролет? Не сме ли в Европа? Затова, който може – учи в чужбина, затова който завърши у нас – бяга в чужбина. Чужбина ли ни е решението? Да вземем тогава да се изселим всички накуп ли? Излиза така, че ние сме глупаците, останали да ни разиграват като феодални селяни, групировки и монополи. Всеобщото падане на критериите води до това, България да е конкурентна чрез ниската си работна заплата, чрез ишлемета. Евтин труд – евтини хора. Това ли сме ние? Как да забогатеем с тези дадености?
Затова класацията на университетите в България е първа крачка на нещо хубаво. Така ще се знае кой кой е! Ще се финансират по-добрите, а лошите трябва да се закрият. Пазарът ще покаже кой е по-добър. Няма нужда от 51 университета, които произвеждат в голямата си част кадри като от СПТУ. Смята се, че 10-12 са достатъчни. Качеството е важно, не количеството. Дори и умните деца, заобиколени от тъпи, изглеждат гениални, но само за България.В университетите не се ходи за знания, а да си прекараш добре, или за да отидеш на бригада в чужбина и да не се върнеш. Не е редно родителите да сме по-интелигентни от децата си, но е факт. Те трябва да ни надминат във всичко, най-вече в знанията. Задават се кандидатстудентски изпити. В някои вузове, може и с матура. Скоро ще почнат и пари да дават, за да запишеш университет.Разберете къде е по-трудно влизането, къде е по-висок рейтинга, и там отидете. Там можете да срещнете по-читави колеги, по-умни преподаватели, повече знания. Това е съревнование. По-добрите на по-добри места печелят по-добре. Стига да можете да си го позволите.

Светозар Гледачев, финансов анализатор /от читател/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *