Икономика, а не религия

Преди месец в един американски мол мъж на средна възраст с вид на религиозен фанатик ми даде листовка на „Атеисти за разделението на църквата от държавата“. Възразих, че още в средата на XIX век президентът Тейлър е обявил процеса за завършен. Активистът обаче разказа, че и днес в Тексас църковни групи се опитват да вкарат креационизъм в учебните програми, да направят часовете по християнство задължителни и да потулят теорията на еволюцията. С известна доза гордост си помислих, че поне такива проблеми нямаме в България.
Гордостта ми не остана ненаказана. Миналата седмица духовенство и граждани шестваха в София с искане църквата да се върне в училищата. В самото шествие, разбира се, няма нищо нередно. Нередно е, че министри и президент се изредиха да подкрепят идеята с обещание, че това ще помогне да се преодолее „моралната криза в България“.

 Най-напред идеята противоречи на конституцията. Под каквато и опаковка да се поднесе предметът „религия“, той по дефиниция ще е религиозен. България е светска държава и следователно няма право да се меси в общуването на гражданите си с Бога. Религиозното обучение няма място в държавните училища, за него от векове съществува специална институция – църквата. За духовното израстване на децата БПЦ може да организира школи, семинари, неделни училища – на своя територия и със свои пари – и да остави всеки родител да реши дали да запише децата си.

Натрапва се усещането, че опитвайки се да влезе в училищата, БПЦ прикрива собствената си неадекватност. Ако действително се грижеше за духовните нужди на хората, те сами щяха да я търсят. В последните години обаче за нея чуваме само покрай шумните анатеми срещу Мадона, Хари Потър и гейпрайдовете. От друга страна, в светлината на изнесените от Българския хелзинскси комитет данни за геноцида в домовете за деца с увреждания, не можем да не попитаме дали в последните десет години поне един свещеник е посетил поне един от тези домове. За да спаси душите на страдащите, а и за да ни каже какво става вътре. Грижата за най-нуждаещите се, излиза, не е приоритет на БПЦ.
Нито църквата, нито образованието в България работят добре. Идеята да се обединят, за да си решат проблемите, е нелепа и опасна. Вместо религия училището би следвало да въведе икономика, да засили компютърните науки и да осъвремени всичко друго. Ако в България растат образовани млади хора, „моралната криза“ ще се реши от само себе си. А възможно е и те сами да потърсят пътя към храма.
 

Никола Пенев

Авторът е доктор от Станфордския университет и в момента работи като приложен математик в САЩ