Икономисти твърдо „за” валутния борд, но са разединени за споразумение с МВФ
Валутният борд е едно от най-добрите неща, които имахме в България в периода на прехода, той успя да осигури финансова дисциплина и задължи политиците да не харчат повече от планираното, коментира директорът на Икономическия институт към БАН д-р Митко Димитров ролята на борда и перспективите пред него в контекста на икономическата криза.
Ако приходите намаляват, трябва да бъдат намалени и държавните разходи, а „орязването” на разходите в някои публични сфери може да има и оздравителен ефект, за да бъдат публичните разходи по-ефективно използвани, смята Димитров.
Той посочва, че поевтиняването на българския лев често се изтъква като предимство за решаване на проблемите с външнотърговския дефицит, но няма гаранция обаче, че това ще има дълготраен ефект за подобряване на външнотърговския баланс на страната.
Според Димитров готовността на страната за воденето на разговори със Световната банка и Международния валутен фонд за сключването на предпазно споразумение е полезно в настоящия момент, особено ако кризата се задълбочи. Споразумение с фонда винаги е свързано и с изисквания за по-голям контрол, но това не е лошо, уточнява Димитров, цитиран от БТА.
На противоположно мнение обаче е финансовият министър Пламен Орешарски, според когото евентуално споразумение с МВФ ще ни отдалечи от влизането в еврозоната и ще доведе до ограничаване растежа на заплатите и пенсиите.
Алтернативата на валутния борд в България е девалвация и инфлация, а споразумение с МВФ ще бъде лош сигнал за Европа, посочиха от своя страна видни икономисти при отбелязване на 12 години от въвеждането на борда у нас.
Според изследване на MacroWatch, представено от Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, валутният борд е изпълнил една от основните си задачи – възвръщане на доверието в българския лев, което в момента е на най-високите си нива от последните години. Ганев отбелязва, че в момента икономически причини за отмяна на борда няма, така че единствената възможност България да излезе от него е да се вземе политическо решение за това, но така доверието ще трябва да се гради отново от значително по-ниски нива.
Има няколко варианта за икономическо развитие на страната, които зависят от изпълнението на заложените в бюджета приходи, смята старши-икономистът в институт „Отворено общество“ Георги Ангелов. В момента България се движи във варианта, при който има спад на данъчните приходи в рамките на 15-20%. Това означава, че ще са необходими между 1,1-2,2 млрд. лв. за покриване на бюджетния дефицит до края на годината, смята той. При спад на данъчните приходи от 25%, ще са необходими почти 3 млрд. лв. за покриване на държавните разходи, посочва Ангелов.
Трябва не само да се каже, че ще се запази валутният борд, но и да се балансира бюджетът, да се запази бюджетната стабилност, подчертава Георги Ангелов. Според него, ако няколко поредни години държавата „излезе” на дефицит, бордът няма как да бъде запазен, колкото и политиците да говорят, че искат това.
Според Ангелов сключването на споразумение с МВФ ще означава, че страната ни е пред фалит и че не може да се справи сама с трудната ситуация.
Според икономистите от институт „Отворено общество“ и Центъра за либерални стратегии, искането за сключване на предпазно споразумение и заем от МВФ не е най-добрият вариант за справяне със ситуацията от нарастващ бюджетен дефицит, защото ще бъде лош сигнал за инвеститорите.
Доста хора говореха, че бордът ще устоява, само ако икономиката расте, но през 1997 г. той работеше и при много по-лоша икономическа конюнктура, а историята показва, че той работи много добре и при криза, заяви Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Индъстри Уоч. Стабилните пари работят при всякакви условия, добави той.
Богданов посочва, че преди избори се правят всякакви радикални изявления, но който твърди, че бордът трябва да бъде премахнат, трябва да посочи и алтернативата, а тя по думите му е девалвация и инфлация. Заплатите ще бъдат обезценени, от това няма да спечелят работещите и бизнесът, а само тези, които искат да живеят на чужд гръб, коментира Богданов.
финанси