„Икономист“ за ползата от спада в раждаемостта

За първи път Томас Малтус предсказа, че нарастващото население на света ще надхвърли възможностите на планетата да го изхранва, в своето „Есе за законите на населението“ от 1798 г.
Моментът не беше подходящ, тъй като приблизително по същото време започна да се случва нещо, което направи идеите му за посмешище.
Индустриализацията покори онова, което днес наричаме развития свят. Раждаемостта спадна рязко – първо във Франция, после във Великобритания, а след това в цяла Европа и в Америка.
Колкото по-богати ставаха хората, толкова по-малки ставаха семействата, а колкото по-малки ставаха семействата, толкова по-богати ставаха хората.
Сега в развиващите се страни се случва нещо подобно. Раждаемостта пада и семействата се смаляват в страни като Бразилия, Индонезия и дори в части от Индия, за които сме свикнали да си представяме, че гъмжат от деца.
В момента средната годишна раждаемост в половината свят е 2,1 деца на 1000 души или по-малко. Това е вълшебната стойност, при която се поддържа числеността на населението. Някъде между 2020 и 2050 г. раждаемостта в света ще падне под стойността на самоподдържане.

Във време, когато тревогите на Малтус се възраждат и хората се страхуват от пренаселването на планетата, спадът на раждаемостта е изненадващ и някак успокоителен. Той показва, че опасенията от демографски бум са преувеличени и съдържа поука за това как да се справим с климатичните промени.
Днешният спад в раждаемостта е и голям, и бърз
Бедните държави преминават през същите демографски преходи, през които са преминали и богатите, но започват от по-ранна фаза на развитие и изминават пътя по-бързо.
Преходът от средна годишна раждаемост от пет деца на 1000 души към 2:1000, за който на Великобритания бяха необходими 130 години (от 1800 до 1930 г.) продължи в Южна Корея едва 20 години (от 1965 до 1985 г.).
Днешните майки в развиващите се страни могат да очакват да имат средно по три деца. Техните майки имаха по шест.
В някои страни скоростта на спада в раждаемостта е изумителна. В Иран тя спадна от седем деца през 1984 г. до 1,9 през 2006 г. и до едва 1,5 в Техеран. Това е общо взето най-високата скорост, с която могат да се случват социалните промени.
Намаляването на раждаемостта в обществата с ниски и средни доходи е благодат за тях. То означава, че за първи път повечето майки имат толкова деца, колкото искат, което пък значи, доколкото човек може да прецени, две деца (Китай е изключение – спадът в раждаемостта там беше предизвикан принудително).
Намалената раждаемост е благодат и заради това, което означава – по-голяма сигурност за милиарди уязвими хора.
Земеделците, които се издържат от своята реколта и са постоянно застрашени от грабежи или суша, могат да разчитат само на себе си и на своите деца. За тях едно 8-членно семейство е единствената застраховка срещу бедствията.
За нововъзникналата средна класа в Китай, Индия или Бразилия обаче, която работи във фабрики и поддържа банкови сметки, проблемите на крайната несигурност остават в миналото. За тях едно дете може да означава радост, отговорност или случайност, но не и застрахователна полица.
Спадът в раждаемостта e благо още заради възможностите, които дава, а именно икономическия растеж. Смяташе се, че демографията няма отношение към него, но това беше така, защото до 90-те години имаше твърде малко развиващи се държави, в които раждаемостта намаляваше, а доходите се увеличаваха.
Сега те са десетки и показват, че докато страните преминават през състояние на бедност и големи семейства към богатство и стареене на населението, те преминават през златен период – едно или две поколения, в които раждаемостта не е нито твърде висока, нито твърде ниска и в които има малко зависими деца, родители, баби и дядовци и много хора на средна възраст, които, ако съществуват подходящи условия, тласкат фабриките към развитие.
За страните, преминаващи през демографски преход, намаляването на раждаемостта до нивото на самоподдържане е уникална и безценна възможност.
Още една неудобна истина
„Глупости!“, смятат наследниците на Малтус. Всички тези разсъждения пропускат основното – на Земята живеят твърде много хора за крехките й екосистеми. Време е растежът на населението да спре, а в най-добрия случай – да премине в свиване. Да празнуваме намаляването на раждаемостта е равносилно на това да поздравим капитана на „Титаник“, ако беше насочил кораба към айсберга по-бавно.
Малтусианците са прави, че населението на света продължава да нараства и може да нанесе още много щети на околната среда, докато достигне пика от 9 млрд. през 2050 г. Това със сигурност ще се случи, ако бедните, бързорастящи икономики следват траекторията на богатите. Най-бедните африканци и азиатци отделят по 0,1 т въглероден диоксид годишно, в сравнение с 20 т за всеки американец.
Икономическият растеж помага на стотици милиони да се спасят от убийствена бедност. Но ако бедните копират модела на производство на блага, който направи Европа и Америка богати, те ще консумират толкова ресурси, колкото и американците, а това ще има мрачни последствия за планетата.
Да не говорим, че тези части от света, където населението расте най-бързо, са най-застрашените от климатичните промени, а нарастващото население ще изостри последиците от глобалното затопляне – недостиг на питейна вода, масова миграция и слаба реколта.
По принцип има три начина да се ограничат щетите, които хората нанасят на околната среда – политика на регулиране на населението, технологии и управление.
Първият вариант не предлага голямо поле за действие. Нарастването на населението вече се забавя с почти максималната възможна естествена скорост. Улесненият достъп до семейно планиране, особено в Африка, би могъл да намали пика на населението от 9 млрд. на 8,5.
Само принуда от китайски тип би могла да го намали повече, но да се принуждават бедните да имат по-малко деца, отколкото искат, защото богатите консумират твърде голяма част от световните ресурси, би било неморално.
Щом регулирането на населението не може да помогне кой знае колко за намаляването на щетите върху околната среда, човечеството ще трябва да разчита на технологии и управление, за да тласне световната икономика по пътя на по-екосъобразен растеж.
Хората трябва да развият повече и по-евтини технологии, които да им позволят да се радват на плодовете на икономическия растеж, без да се разрушава природният капитал на планетата.
Това няма да се случи, ако правителствата въведат данъци върху въглеродните емисии, както и други политики за насърчаване на инвестициите в тези технологии и ограничаване на вредата, която нанася икономическото развитие на биоразнообразието.
Намаляването на раждаемостта може да прави живота на хората по-добър, но то не може да спаси Земята. Това можем да направим всички ние.