”Икономист”: Кредитите в България ще растат

Ръстът на кредитирането в България ще продължи и през тази година въпреки глобалната финансова криза. Това прогнозираха почти едновременно аналитичното звено на списание „Икономист“ и базираното в Дъблин анализаторско звено „Рисърч енд маркетс“ (Research and markets). Според „Икономист интелиджънс юнит“ темпът на отпусканите заеми дори може да се ускори спрямо нивото от 2007 г. Анализаторите от Дъблин и български банкери обаче прогнозираха леко забавяне на ръста.Силното търсене на кредити от страна на потребителите и бизнеса в комбинация със сравнително ниското ниво на финансово посредничество в България са в основата на големия потенциал за по-нататъшен ръст, се казва в последния коментар на аналитичното звено на „Икономист“. Пазарът на кредити в България има потенциал да расте още, е съгласен и Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Уникредит Булбанк. Но според него темпът ще се забави, тъй като след разразилата се глобална криза от лятото на 2007 г. банките вече работят с по-скъп ресурс и оценяват риска на клиентите си по-стриктно. Според дъблинските анализатори от „Рисърч енд маркетс“ ръстът през тази година ще се води от ипотечното и потребителското кредитиране. Търсенето на заеми от фирми пък ще се подхранва от продължаващия приток на преки чуждестранни инвестиции. Все още има сериозен потенциал за увеличение на фирменото кредитиране в България, смята и Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк. „Предприятията в страната се нуждаят от заемен ресурс, за да изпълнят инвестиционните си намерения. Една част от тези програми са наложителни във връзка с изпълнението на изискванията на европейските стандарти за качество на продукцията. Предприятията имат нужда от сериозни инвестиции в подновяване на производствената си база и оборудване, за да изпълнят изискванията на пазара“, коментира Илиева.Едно от последните изследвания на „Кредит център“ сочи, че ипотечните заеми през тази година ще се увеличат с 40-45% спрямо над 70% през 2007 г. Прогнозата за ръста на потребителските заеми е около 30%. Според Илиева в резултат от впечатляващия темп на заемите на дребно, и то на фона на все по-нарастващата база, задлъжнялостта на глава от населението се е повишила до близо 800 евро и вече доближава средната за страните от Централна и Източна Европа от малко над 1000 евро. Сред основните консуматори на заемен ресурс при домакинствата си остава жилищното кредитиране, което само през миналата година е погълнало над 2 млрд. лв.Според Илиева конкуренцията между банките все още ще задържа логичния по принцип ръст на лихвите по кредитите, който произтича от усложнения достъп на банките до ресурс от международните пазари. Левон Хампарцумян смята, че през 2008 г. цената на кредита все повече ще се определя от „кредитната история“ на клиентите и тяхната надеждност. Банките, които си позволяват по-агресивна ценова политика и по-разхлабена оценка на риска, сами се излагат на риск на фона на затегнатите условия на финансовите пазари, допълни Хампарцумян.Като цяло според специалистите лихвите през тази година ще се увеличават. Ръстът им започна през септември, когато БНБ увеличи задължителните минимални резерви от 8 на 12% като мярка срещу свръхкредитирането, сочено сред основните опасности пред финансовата стабилност на фона на глобалната криза. Ефектът от това действие се прояви първо при потребителските кредити, които започнаха да поскъпват. По последни данни от ноември на централната банка средната лихва по левовите потребителски заеми е била 10%. Противоположна е тенденцията при жилищните кредити, лихвата при които продължи да пада в резултат от промоциите към края на годината и стигна под 8%.