Икономическата криза в САЩ напомня за нещо познато

Американската икономическа криза придобива характер на дежа вю за много анализатори, които припомнят стагнацията в Япония през 90-те години, стагнацията през 70-те години и дори Голямата криза от 30-те години, отбелязва АФП.
Редица водещи икономисти правят паралел между миналите кризи и сегашната. Налице са елементи от всички тези кризи и това прави сегашната толкова страшна, признава независимият икономист Жоел Нароф. Според Питър Мориси, икономист от университета в Мериленд, сегашната американска криза прилича преди всичко на продължителната икономическа стагнация в Япония след рецесията от 1989 г.
Традиционните банки създадоха все по-сложни финансови продукти с надеждата да надуят печалбите си, без да успеят да сдържат рисковете. Налице е структурен проблем в банковата система, както в Япония тогава, и има слаби изгледи проблемът да се реши бързо, смята той.
Според други – като икономиста от Принстънския университет Пол Кръгман – опасността е още по-голяма. Прекалено много пари излязоха от регулираната банкова система и се стопиха в „сенчеста банкова мрежа“, създадена от отклонени продукти от рисковите ипотечни кредити, където властите на практика отсъстват, казва той.
Празнувахме както през 1929 г. и сега сме в 1930 г., писа неотдавна Кръгман в своя блог. Сегашната финансова криза е модерна версия уголемени мащаби на вълната банкови паники, помели страната преди три поколения, добавя той.
В този контекст трябва да се надяваме, че председателят на Федералния резерв (централната банка на САЩ) Бен Бернанке ще успее да сложи край на порочния кръг, при който криза на доверие и финансова криза взаимно се подхранват. В противен случай следващите години ще са много неприятни – без съмнение това няма да е Голямата криза, но все пак най-тежката криза от десетилетия, уверява Кръгман.
Миналата седмица самият бивш шеф на Федералния резерв Алан Гринспън заяви, че американската финансова криза е несъмнено най-сериозната след края на Втората световна война. За много икономисти най-показателния паралел е със стагнацията от 70-те години на миналия век – „коктейл“ от стагниращ растеж и инфлационистко напрежение.
Макар да сме още далеч от двуцифрената инфлация от 70-те години, все пак има общи точки, казва Лиз Ан Сондърс, икономист в компанията на Чарлс Шуаб. Както тогава централната банка обеща да държи под контрол инфлацията, но трябваше да пренасочи усилията си към растежа, добавя тя.
Други като Ед Ким от Мерил Линч виждат „стряскащ паралел“ с банковата паника от 1907 г. – криза, която подпомогна създаването на Федералния резерв. Преди един век банкерът Пиърпонт Морган бе постигнал споразумение да спаси банковата система с помощта на американския трезор.
През 2008 г. банката Джи Пи Морган Чейз проведе спасяването на Беър Стърн с помощта на федералния резерв, предотвратявайки по този начин паника, която можеше да се окаже катастрофична. Кръгът се затваря, уверява Ким. Нима историята е обречена да се повтаря. Икономистите обаче наблягат на някои уникални черти на сегашната криза.
За разлика от японската, например, американските банки са принудени бързо да обезценят загубите си, което изключва лошите кредити да останат дълго в сметководните книги, отбелязва Кейт Хембър, главен икономист при Фърст Америан Фъндс.
Освен това американските власти бързо взеха положението в ръце с план за стимулиране на икономиката от 168 милиарда долара и активни действия във всички посоки съвместно с Федералния резерв, което е напълно противоположно на случилото се след кризата от 1929 г. Не мисля, че сегашната ситуация отговаря на някой епизод от миналото, категорична е Хембър.