Икономическият печат: БНБ: Нов гуверньор, стар екип

БНБ: Нов гуверньор, стар екип. Очаквано финансистът Димитър Радев бе избран за управител на Българската народна банка (БНБ) в конкурс с още трима кандидати. Номинацията му, издигната от ГЕРБ, бе подкрепена и от депутати от ДПС, Реформаторския блок, „Български демократичен център“ и АБВ. Шестгодишният мандат на новия гуверньор започва да тече от 15 юли, а предложеният от него екип е съставен изцяло от сегашни кадри на БНБ. Управление „Банков надзор“ ще бъде поверено на Димитър Костов, който в момента е ръководител на управление „Банково“. То пък ще се поеме от главният юрист на институцията Нина Стоянова. Отговорникът за валутния борд Калин Христов, чийто мандат изтича през октомври, ще запази позицията си като ръководител на управление „Емисионно“. Това ще е разпределението, ако депутатите гласуват предложените имена.

Така, като не се допуска нито едно ново външно за БНБ лице, остава въпросът как Радев ще успее да защити номинациите си предвид призивите за поемане на морална отговорност за фалита на КТБ, за която депутати официално констатираха, че е източвана и я нарекоха пирамида, а надзорът е бил „безотговорен“. Те бяха отправени най-силно към досегашния гуверньор Иван Искров, който след 12 години на поста и една година призиви за оставката беше освободен предсрочно. Реално обаче аргументът, че той е знаел за нередностите в банката (за които имаше и медийни публикации) и не е реагирал, важи и за останалите членове на управителния съвет.

Гладко и без дебати
Новият управител на БНБ има 35 години опит във финансите както в България, така и в чужбина. Бил е заместник-министър на финансите в шест поредни правителства след 1991 г., а през последните 14 години работи в Международния валутен фонд. Името му се появи сред възможните номинации през април, а през май Радев долетя от Вашингтон, за да проведе срещи с партийните групи в Народното събрание. Преди седмица пред парламентарната група по бюджет и финанси той защити детайлна концепция за управлението на БНБ, която включва 18-месечен екшън план за изясняване на ситуацията в банковия сектор, стабилизиране на слабите звена, предприемането на мерки за недопускане на нова криза и подготовка за бъдещото присъединяване на България към европейския банков надзор и еврозоната. Конкуренти в конкурса за позицията му бяха финансистът Бисер Миланов, бившият служител на БНБ Виктор Йоцов и ректорът на висшето училище по застраховане и финанси Григорий Вазов. Те обаче не получиха подкрепа от депутатите в парламента.

За Димитър Радев гласуваха със „за“ 130 от общо присъствалите 180 депутати в залата. Единодушно зад него застанаха групите на ГЕРБ, ДПС (само със 7 присъстващи в залата от общо 36), РБ, БДЦ и АБВ. Един депутат от Патриотичният фронт подкрепи номинацията, както и един от независимите депутати в парламента. Преди гласуването председателят на ДПС Лютви Местан настоя кандидатите да обявят имената на подуправителите, с които смятат да работят. „Именно защото подуправителите са с относителна автономност на ресорите си и единствено управителят може да ги номинира, то екипът, с който възнамерява да управлява една от най-важните институции в България, следва да бъде важен ориентир за парламентарните групи кой да бъде подкрепен и кой да не бъде подкрепен“, каза Местан от трибуната и заплаши, че ако предложението не бъде прието, парламентарната група на ДПС няма да подкрепи нито един кандидат, защото се създавало впечатлението за договорки. Въпреки че идеята не бе подкрепена, ДПС частично взе участие във вота и с това се превърна в една от партиите, поели отговорността за избора на Димитър Радев като гуверньор.

Други предложения на депутатите в пленарната зала бяха кандидатите да направят изявление от трибуната на парламента, в което да отговорят на въпроса дали са работили за структурите на Държавна сигурност. Отхвърлена беше идеята изборът на управител да се отложи до произнасяне на Конституционния съд по делото срещу пороци в административната процедура. Депутатите проявиха интерес към предложението на независимия депутат Велизар Енчев заплатите на ръководителите на БНБ да са публични. Той посочи, че Иван Искров се е разписвал срещу 45 хил. лв. месечно, което било 10% над възнагражденията, които получават подуправителите. Тези данни не са потвърдени от БНБ, въпреки че са били изисквани от медии и граждани, включително по Закона за достъп до информация.

В отговор на депутатските питания Димитър Радев заяви от трибуната в парламента, че не знае каква е заплатата, която ще получава като управител на БНБ. „Заплатите – това е пропуск в процедурата, не знам какви са. Имам индикация, че ще бъде доста по-ниска от това, което получавам в момента, но този въпрос ще бъде дискутиран с управителния съвет. Ще се придържам стриктно към критериите, които се прилагат и по отношение на публичност по този въпрос, и по отношение на заплащането“, бяха думите на новия гуверньор. На излизане от пленарната зала той обяви имената на подуправителите, с които планира да работи.

България получава 33 млн. евро от ЕС за два енергийни проекта. Европейската комисия публикува списъка с одобрените от Европейския съвет ключови проекти в областта на енергийната инфраструктура. Общата сума на проектите е 150 млн. евро. С по-голямата част от тези средства ще бъдат финансирани проекти в Централна и Югоизточна Европа, както и в страните от Балтийския регион.

България участва с два проекта, които ще получат безвъзмездно финансиране – разширяването на газохранилището в Чирен и изграждането на нова електропреносна линия между „Марица-Изток“ и Бургас. За 3D сеизмични проучвания на Чирен, които са част от разширението, „Булгартрансгаз“ ще вземе 3,9 млн. евро. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) пък ще получи почти 29 млн. евро за новата далекопроводна линия от 400 kV, която според ЕК е част от четири такива линии, увеличаващи свързаността между България и Гърция.

Това е вторият най-скъп проект в списъка, като преди него е само полско-чешкия газов интерконектор.

Това е третият подобен списък, който ЕК пуска с одобрени проекти по общата схема за увеличаване на енергийната свързаност на Европа. Схемата е на стойност 5,35 млрд. евро и трябва да бъде изпълнена до 2020 г.