Икономическият печат: Глоба до 1 млн. лв., ако фирма излъже заради заем

Вестник Капитал Daily

Кабинетът иска да разводни правилата за парите на държавните дружества. Предложенията за промени в постановлението се правят подозрително тихомълком. Още преди напълно да са влезли в сила, управляващите замислят промяна в правилата за избор на обслужващи банки от държавните дружества. Те бяха приети от служебното правителство с цел да се намали концентрацията на свободните им средства в една финансова институция (в последните години това неизменно е Корпоративна търговска банка). В публикуван на сайта на финансовото министерство проект за промяна на предишното постановление се предвиждат промени, които могат допълнително да разводнят и без това заобиколимите правила. В подписания от вицепремиера Даниела Бобева и финансовия министър Петър Чобанов доклад към предложените промени се изтъква, че те са в резултат на становища на министерства и държавни дружества, като по част от тях са дадени тълкувания, но други изискват нормативни промени. Най-спорният момент изглежда въведената дефиниция за „парични средства“. В действащия вариант на правилата се казва, че нетната експозиция на едно дружество към една банка не може да е над 25% от „общия размер на паричните средства на възложителя“. Дадена е и дефиниция какво се разбира под нетна експозиция (разликата между пари по сметки в дадена институция и получените от нея заеми и банкови гаранции), но не беше изрично упоменато какво се разбира под „парични средства“. Досега имплицитно се приемаше, че това са всички пари по сметки на дружествата и затова и тълкуванията бяха, че ще са нужни минимум по пет банки. Според новия текст това ще бъдат всички средства, „налични в брой и по срочни и безсрочни сметки и парични еквиваленти по смисъла на международните счетоводни стандарти“. Така всъщност при изчисляване на коефициента ще се вземат и парите в брой на дружествата, което ще направи по-лесно да падне под ограничението от 25%.

Държавата търси консултант по устройствено планиране срещу 500 хил. лв. Въпреки обособяването на цяло министерство на инвестицонното проектиране правителството ще ползвава външна компания. Министерският съвет търси консултант по инвестиционна политика в рамките на проект за близо 550 хил. лева с ДДС. Това става ясно от регистъра на Агенцията за обществени поръчки. Проектът се финансира по оперативна програма „Административен капацитет“ и цели намаляване на административната тежест при реализация на инвестиционни проекти. Поръчката е с 6-месечен срок, а оферти се набират до 25 ноември. Изборът ще е на база икономически най-изгодна оферта, като предложената цена има тежест 40%. Избраната компания трябва да извърши анализ на скритите и явните режими при устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството – всичките от компетенцията на новото Министерство на инвестиционното проектиране, чиято дейност остава загадка вече пети месец.

Вестник Сега

Лекарският съюз: Или доплащане, или по-висока здравна вноска. Засега правителството отхвърля и двата варианта за повече пари за болниците. Българският лекарски съюз поиска вчера пациентите да покрият с допълнителна вноска или с доплащане от джоба си недостига на средства в здравеопазването, въпреки че ГЕРБ национализира 1.4 млрд. лв. от здравни вноски след споразумение, подписано от председателя на съсловната организация Цветан Райчинов. Сериозният недостиг на средства в касата е и заради прехвърлянето върху здравноосигурените на скъпоплатени дейности и програми, които би трябва да бъдат ангажимент на републиканския бюджет, както и заради прекалено многото възможности за течове от системата заради слабия контрол. От БЛС са настояли пред премиера Пламен Орешарски за увеличение с 1% на осигурителната вноска, която в момента е 8%, или за въвеждане на доплащане на някои недофинансирани от касата дейности на спешна среща вчера. Срещата е поискана заради драматичния недостиг на средства в момента и проектобюджетът на НЗОК за 2014 г., който отсега е планиран с огромен дефицит спрямо реалните разходи през т.г. Тази година липсват 150 млн. лв. до края на годината, а за догодина се очаква поне още толкова недостиг. Повишение на вноската е много сериозна мярка. Догодина са планирани 2.795 млрд. лв. приходи от здравни вноски. 1% увеличение на осигуровката ще донесе допълнително 349.4 млн. лв.

84 млн. лв. ще струва на бизнеса ръстът на минималната заплата. 286 000 работещи ще получават повече благодарение на административната мярка на правителството. Увеличението на минималната работна заплата от 310 на 340 лв. през 2014 г. ще струва на бизнеса по 7 млн. лв. на месец, или 84 млн. лв. за година заедно с по-високите осигуровки. За разлика от частния сектор, хазната издържа сравнително малък брой работещи на минимума и затова винаги е на плюс от подобни административни мерки, тъй като печели допълнителни приходи от осигуровки и данъци. След промяната българите, които се трудят за минимално възнаграждение, ще се увеличат от 195 000 души на 286 000. Въпросните 195 000 работещи ще преминат от 310 на 340 лв. заплата, т.е. ще получат увеличение с 9.7% независимо от производителността на труда си. Останалите 91 000 души в момента получават между 310 и 340 лв., т.е. трудът им е оценен от работодателите по-високо от минималната заплата заради по-добрата им квалификация или образование. От догодина обаче те ще са наравно с неквалифицираните работници на най-ниското възнаграждение.

Вестник Труд

Преливат 100 млн. лв. на здравеопазването от общините? Стоте милиона лева, необходими на НЗОК, за да се разплати с болниците до края на годината, могат да се вземат от парите за други сектори за 2014 г. като например от общините. Това е било обсъдено вчера на среща между премиера Пламен Орешарски, ръководството на здравната каса и съсловните организации, съобщиха за „Труд“ присъствали. Става въпрос не за държавната субсидия, а за фонда от 500 млн. лв., за който общините ще кандидатстват на проектен принцип.

Вестник Стандарт

Глоба до 1 млн., ако фирма излъже заради заем. Въвеждат санкции и за измами за укриване на данъци и усвояване на пари от ЕС. Глоби до 1 млн. лв. ще отнасят фирмите, които представят неверни данни, за да получат кредит. Това предвиждат промени в Закона за административните нарушения и наказания, които са предложени от вицепремиера Даниела Бобева и вече са внесени в парламента. Новите санкции няма да отменят наказателната отговорност, която носят шефовете на компании, които са излъгали или скрили данни от банката с цел да бъдат одобрени за кредит. Но дори ако по една или друга причина шефът на фирмата се отърве от затвора, ще бъде наказана компанията, която е осъществила измамата. Фирми, които представят неверни данни, за да получат средства от фондовете на ЕС, също ще може да бъдат глобени до 1 млн. лв., но не по-малко от стойността на облагата, ако тя е имуществена, предвиждат още промените. Ако облагата от измамата не може да се оцени, глобата ще бъде до 500 хил. лв. Същите санкции се въвеждат и за фирмите, които се опитват да укрият данъци в големи размери чрез преобразуване на търговско дружество или чрез извършване на сделки между свързани лица. Новите санкции ще може да се налагат на фирмите и когато опитът за измама не се е реализирал, защото е спрян своевременно от банката, държавната администрация или служителите на Националната агенция за приходи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *