Икономическият печат

24 часа

Доходност: от ДЦК към 2%, от депозит – под 2%, от облигации – около 4%. Имате свободен финансов ресурс, а банковите лихви падат, някои до под 1,8%. Доларът и еврото са в игра за надмощие. Имотният пазар бавно се събужда от кризата, а златото – не инвестиционното, няма къде да се съхранява.

Какви са тогава вариантите за избор? Те зависят от размера на сумата, която можете и искате да инвестирате, от времето, за тя няма да ви трябва за ежедневните нужди.

И най-вече от размера на загубата, която можете да понесете, без тя да наруши финансовото равновесие и дори да донесе фалит.

Това са обобщените съвети на експерти, до които „24 часа“ се допита.

Вариант едно. Държавни ценни книжа

Хит от края на 2014 г. са 10-годишните американски държавни ценни книжа. Брокерите ги определят като „актив-убежище“. Доходността им обаче вече тръгна надолу – от 2,17% през декември 2014 г., в началото на 2015 г. тя се е върнала до 2%. Анализаторите са предпазливи в прогнозите си. И разделени на две за посоката. Едни смятат, че възвръщаемостта по тях ще финишира 2015 г. при 3%, а други обратното – че ще падне до 1,88%.

Въпреки спада те остават предпочитани в сравнение с книжата на други държави. Доходността по 10 – годишните японски ДЦК се движи около 0,28%, а тази от 10-годишните германски облигации – до 0,44%. Може да се купят и книжа от новия български дълг, но на вторичния пазар, т.е. от банки, които са ги придобили. Всяка от тях ще определя условията.

Експертите съветват хората, които изберат този вариант, да предпочетат книжата на държави с висок кредитен рейтинг и ниски рискови премии. Те смятат още, че най-малки са колебанията в доходността, а оттам и рисковете при 10 годишни книжа – не случайно тяхната доходност определя лихвите по ипотеките. И още един съвет- притежателите на дългосрочни ДЦК да следят реалната доходност на 5-годишните. Т.е. да следят разликата между номиналната доходност и инфлацията. Причините- когато реалната доходност стане отрицателна, централните банки често вдигат лихви.

Вариант две. Облигации/ корпоративни книжа

Който избере да влага в тях, привлечен от около 4-5% доходност, е добре да следи лихвените нива, защото те, и цените на облигациите се движат в противоположни посоки – когато лихвите растат, цените на облигациите падат.

Най-силно е това влияние при дългосрочните облигации с фиксиран купон. Има специален термин- дюрация, която мери чувствителността на облигацията към промените в лихвените проценти. Така, ако дадена облигация има дюрация пет (което означава падеж след 6 години) при покачване на лихвените нива с 1% и непроменени други фактори, цената ѝ ще падне с 5%.

Вариант три. Инвестиционен портфейл

Това означава балансирано разпределение на свободните суми към различни инструменти, сектори, държави и валути. Предимството е, че временни загуби от един инструмент, се покриват от печалбите по друг. Нещо повече, тъй като покачването на лихвени нива в дадена икономика като правило засилва нейната валута. Така, който е обърнал инвестиция от евро в долари, може да загуби от облигации, но да спечели от валутния курс. Общото правило при портфейлите е в него да има облигации с по-скорошен падеж, които са по-защитени – защото дори да има временен спад в цената им, те могат да бъдат държани до падеж.

Борисов: Бригади погват сивия бизнес на захар, месо, петрол, цигари. Два проблема на българския бизнес – съдебната система и сивата икономика, открои премиерът Бойко Борисов пред участниците в конференцията на Предприемачи ГЕРБ.

Няма сфера в живота, където да не са разработени престъпни схеми за сива икономика, заяви той. Но отчете, че правителството е намерило „правилната вакса“ в борбата със сивата икономика и контрабандата.

Премиерът разказа, че е сформирал бригади от данъчни, митничари, полицаи и прокурори по различни теми – захар, месо, петрол, цигари и др., които вече вадели огромни пари на светло. „Януари – в най-студените дни, с 30% се вдигна консумацията на бира“, даде пример той. Щяло да стане „много хумористично“, ако разкаже откъде влизат пари в държавата.

Няма да престана да ги натискам и всяка сряда ще ги изпитвам, докато не се съберат 1,3 млрд. лв., зарече се Борисов. Напомни, че за първото тримесечие приходите са с 820 млн. повече, а към март излишъкът е 145 млн. лв. Не се гласете да ги харчим, от тях ще се платят добавките за Великден и ще пълним дупката в бюджета, обърна се към хората си Борисов.

Бизнес не означава да се наредят за обществени поръчки, ГЕРБ не урежда такива, обърна се лидерът към предприемачите в партията. България е в първата десетка на страните от ЕС по най-малко грешки от обществени поръчки, отчете той. Доста сме се постарали и Брюксел вярва на контролните ни органи, обясни Борисов. Затова са ни пуснати и всички еврофондове – „Просто на едните не им вярваха, на нас ни дадоха шанс. Около 5-6 млрд. лева ще влязат във фирмите в България“, допълни той.

„Не се подвеждайте по Румъния, където правят само показни акции. Трябва да гледаме Германия и държави, където наистина има върховенство на закона“, призова премиерът.

Като проблем на бизнеса Борисов посочи и съдебната система. „На път са да объркат за пореден път и банковата система. Представете си какво щеше да се случи, ако не ми беше дошъл нюхът да вкараме закона за КТБ за седмица“, обясни той. За 4 г. в най-тежката финансова криза в света не дадох да съсипят нито една банка. Свърши кризата и те за една година я съсипаха, разкритикува предишното управление Борисов. „Представете си 3 магистрали „Хемус“ на ролки да влизат и да потъват в морето“, обрисува той дадените от държавата близо 3,5 млрд. за КТБ.

„Ние сме абсолютно лоялен член на НАТО и ЕС. Не можем да се радваме, че има война, не можем да се радваме, че има санкции. Те са инструмент за натиск това да спре“, коментира пък Бойко Борисов ситуацията около Русия пред партийния форум.

Накрая премиерът се обърна към седящите на първия ред министри и първенци в ГЕРБ. „Лиле (Лиляна Павлова – бел.ред.), обличай лилавото яке и надолу по „Тракия“. Данче (Йорданка Фандъкова – бел.ред.), ти по Искъра. Горанов (Владислав Горанов – бел. ред.), отивай да смяташ!“, раздаде заповеди Борисов и си тръгна.

Сега

Държавата пак бави социални плащания. Изплащането на някои социални плащания отново се бави – болнични, майчински, покривани от здравната каса скъпи лекарства. За това сигнализираха читатели на „Сега“. Майки се оплакват заради забавени обезщетения за децата до една годинка. В повечето случаи проблемът идва от липсата на точен график къде и кога ще бъдат изплатени сумите. При болничните и лекарствата обаче причината е в бюрокрацията.

От Националния осигурителен институт категорично отрекоха, като посочиха, че за март парите ще бъдат изплатени на 2 април. Според наредбите обезщетенията за месеца се изплащат до 5-о число на следващия месец. През март обаче не са получени преводи, защото през февруари е имало две плащания заради струпването на почивните дни в началото на този месец. През декември също са получени майчинските за два месеца – за ноември, но и за декември заради почивните дни в началото на годината.

Липсата на фиксирана дата, в която да си получат парите, изнервя майките. „НОИ превежда на всяка банка два пъти седмично в определени дни – понеделник и сряда, общата сума за всички правоимащи лица, поради което не може да бъде фиксирана строго определена дата за изплащането на обезщетенията“, коментираха оттам.

Много хора се оплакват и за забавяне на болничните с месеци. Тук ситуацията е абсурдна – макар болничният лист от лекаря да пристига на мига в НОИ заради въведената онлайн система от началото на годината, обработката продължава да се бави, защото разтакаването по гишета на работодателя остана. Той трябва да подаде документите на служителя си до 15-о число на месеца. След това започват да текат следващите 15 работни дни, в които пък НОИ има срок да изплати болничните. Ако има проблем в документите от работодателя, всичко започва отначало. Форумите са пълни с питания защо се бавят болничните. Читател се оплака, че за престой в болница през октомври е получил парите си през декември м.г. „Относно болничен лист, който е от 07.01.2015 до 05.03.2015 г. и документите са внесени на 06.02.2015 г., в НОИ пише като статус, че все още се обработва. 15-дневният срок е минал отдавна. На телефоните не отговарят, а вчера бях в НОИ и не им работела програмата“, пише участничка в един от форумите на 18 март.

Фирмите ще имат таван от 4 милиона лева за европарите. Таван за фирмите, които кандидатстват за европари по програма „Иновации и конкурентоспособност“, обмисля работна група към икономическото министерство. Идеята е горният праг за микро- и малки фирми да бъде 2 млн. лв., а за средни компании – до 4 млн. лв. за целия период 2014-2020 г., научи в. „Сега“. Таванът ще засяга само безвъзмездната помощ от Брюксел.

Целта е да се пресече практиката някои компании фаворити да печелят по няколко проекта и да получават милиони, а други изобщо да не могат да се класират. Освен това има данни, че прекалено щедрото финансиране покрай модернизацията води и до неразумни и безсмислени разходи. „През изтичащия програмен период например има фирма, която с 5-6 проекта е взела 10 млн. лева. Там трябва да се види дългосрочният ефект от тези пари, а не после да се окаже, че са инвестирани в ролсройси, обясни източник от Комитета за наблюдение.

За съсредоточаване на европарите в избрани големи фирми намекна и икономическият министър Божидар Лукарски. Той обясни, че се работи по различни идеи, включително и предложения на бизнеса, за да няма занапред „абонирани“ компании. Самият министър смята, че трябва да се запише ограничение една фирма да получава финансиране по програмата „Иновации и конкурентоспособност“ за не повече от 3 проекта.

Допълнително ще се уточнява дали да се вземат предвид и резултатите от финансирането по предишната европрограма „Конкурентоспособност“ за периода 2007-2013 г. За това настояват представителите на държавата. Но според бизнеса предложението не е уместно, тъй като новият програмен период е различен, с нови наредби, изисквания и ред при раздаването на парите.

В момента подобни ограничения има при помощите от ЕС за земеделие, за които след тежки дебати бе прието в новия период до 2020 г. да се прилага таван – 300 000 евро за едно стопанство. Това обаче се оказва мярка със спорен ефект, тъй като по-едрите земеделци започнаха да раздробяват фермите си, за да получат повече субсидии. Разбира се, при добър контрол, това може да бъде открито и пресечено. За целта в програмата „Иновации и конкурентоспособност“ е заложено изискване фирмата, която кандидатства, да докаже, че има поне тригодишна история.

КапиталDaily

Нови смени в ръководството на НЕК. В Националната електрическа компания (НЕК) влиза нов член на съвета на директорите – Христо Величков Георгиев. Решението за назначението е взето на 24 март тази година. Промяната е отбелязана в Търговския регистър, но към неделя все още не беше в сила. Величков влиза в НЕК на мястото на свързания с ДПС 29-годишен Мустафа Ахмедов. Според неофициална информация Георгиев е предложение на ГЕРБ.

Интересно е, че към момента Христо Георгиев е член на съвета на директорите на общинската фирма „Столичен електротранспорт“. Той е на този пост от 2009 г. Справка в Търговския регистър показва, че засега не е взето решение за неговото освобождаване.

Скъсване на връзката с ДПС

С промяната се отстранява Мустафа Ахмедов, който беше назначен в НЕК през април 2014 г. и който успя да запази поста си доста дълго – тогавашният изпълнителен директор на държавната компания Екатерина Истаткова например беше отстранена от поста почти веднага след сформирането на сегашното правителство на ГЕРБ. Преди това Ахмедов беше заместник-председател на младежкото ДПС и парламентарен сътрудник на депутата от ДПС Ердоан Ахмедов в миналия парламент.

Смяната на Ахмедов е интересна и с това, че досега кадровите промени сякаш подминаваха хората, свързани с ДПС. В това число изпълнителния директор на Български енергиен холдинг (БЕХ) Жаклен Коен, за когото също се счита, че е приближен до ДПС и който е един от малкото шефове на държавни енергийни дружества, който досега запазва поста си.

В борда на директорите на НЕК единственото назначение на предишното правителство остава Момчил Ванов.

Първите промени

Първите кадрови промени в енергетиката, които сегашното правителство на ГЕРБ направи, бяха именно в НЕК със смяната на Истаткова (чийто съпруг е основател на фирмата за търговия с електроенергия „ДАНС енерджи“) със сегашния изпълнителен директор Петър Илиев. Преди това той беше заместник изпълнителен директор на компанията, но беше уволнен от Истаткова.

С първата вълна преназначения в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) като изпълнителен директор беше върнат и Иван Йотов. Той замести на този пост Шишман Чаушев, който ръководи ЕСО от декември 2013 г. В управителния съвет на системния оператор пък влязоха Димитър Вълчанов и Милко Милков.

Къде Цветан Василев изпадна в противоречия. След няколко месеца мълчание мажоритарният акционер в Корпоративна търговска банка Цветан Василев проговори. Интервюто на банкера пред Явор Дачков е дълго и подобно на няколкото предходни опитва да представи Василев единствено като жертва на бившия си партньор Делян Пеевски и всякакви видими и невидими сили, дърпащи конците зад него. За целта то обхваща всичко от бизнеса на КТБ, през скорошната сделка за ключови активи на банкера за едно евро, до разследвано покушение на Василев в Белград. Както подобава на изявление след продължително отсъствие, изпълнено с драматични събития, обясненията започват да си противоречат и да пораждат нови въпроси.

За инвестициите на КТБ

Макар и вече развивана тезата, че банката не е била източвана чрез свързани лица, а е инвестирала SPV-та (special purpose vehicles), за да придобива активи, в интервюто тя е дообогатена и дообяснена. С това обаче следват и нови противоречия.

„Банката контролираше чрез свои SPV-та бизнес, чиято оценка надхвърля 2 милиарда евро. Точно тези 4 милиарда лева, които някои твърдят, че се губят. От истерията през изминалата седмица аз виждам, че някои хора започнаха да говорят това, което повтарям от месеци – че в банката наистина има много активи, които естествено са финансирани от банката, но моята практика винаги е била аз да не извличам дивидент от тях“, казва Василев.

Оттук следват поне няколко важни уточняващи въпроса, които интервюиращият така и не задава. На първо място, ограничението на всяка банка в България с цел избягване концентрация на риск, е да не формира експозиция към една група лица за повече от 25% от собствения си капитал. За КТБ преди затварянето й официално това число беше под 100 млн. евро. Признанието, че банката реално е заобикаляла лимита в пъти, означава, че съзнателно не са спазвани фундаментални норми на Закона за кредитните институции, които сами по себе си водят до огромен риск и биха били достатъчни за сериозни надзорни санкции, включително и отнемане на лиценз.

Освен това твърдението на Василев, че тези активи са в банката, е най-малкото странно. Ако беше така, остава неясно защо и как банкерът в лично качество прехвърля активи и продава дялове в дружества като БТК, придобити с финансиране от КТБ, и защо те не са под контрола на квесторите (вече синдиците) на банката. „Всъщност тези активи, за които сега се вдига толкова шум в България, бяха част от предложението на консорциума за оздравяване и преструктуриране на банката, чието предложение беше осмяно като несериозно писъмце. Всички тези активи бяха предложени да бъдат одържавени срещу преструктурирането на банката. Но това предложение на консорциума беше отхвърлено от правителството и от БНБ“, обяснява Василев, като пак не става ясно защо е трябвало да се стига до предложението, ако контролът над тях не е бил в КТБ.

В самото предложение, което се цитира и което беше изтекло в медиите, нямаше конкретно изброяване на дружества и правителството и централната банка би трябвало да коментират дали е имало оферта да им бъдат прехвърляни дялове в дружества.

Труд

Енергото с право да иска парите за тока авансово. Доставчиците на ток ще имат право да предлагат на клиентите си възможност за авансово плащане на сметките на база „вероятно потребление“. Това предвиждат промени в Закона за енергетиката, които енергийната комисия към парламента прие на второ четене в края на миналата седмица. Предстои текстовете да бъдат гласувани и в пленарна зала. Европейските директиви допускат авансовото плащане на електроенергия, но само на база на действително потребление. В този случай абонатът предплаща дадена услуга и тя му се предоставя до изчерпване на внесените авансово пари.

Според нови редакции в частта за защита на крайните клиенти, информация за фактурираната енергия ще се предоставя „поне веднъж на три месеца“, а когато потребителите са избрали електронни сметки – два пъти в годината. От енергийната комисия обясниха, че това не е връщане на тримесечното отчитане, а опция, която се дава на компаниите.

Законът за енергетиката се променя само три седмици след последните поправки в него. Новите редакции се правят през Закона за енергийната ефективност.

Специално внимание депутатите са обърнали на оптимизирането на разходите за пренос на електроенергия. Според текстовете цената на този вид услуга трябва да бъде такава, че да стимулира по-ефективното потребление. Пак с този мотив енергийната комисия е дала възможност на доставчиците на ток да разработят различни тарифи на тока в зависимост от часовете на използването му. Целта е да се намали потреблението в пиковите часове чрез увеличение на цената. Експерти коментираха обаче, че тази промяна с тарифите може да се случи само при клиенти, които имат т. нар. умни електромери. Те мерят в реално време консумацията и пращат информацията дистанционно на енергото. Към момента много малко от клиентите на ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго про“ разполагат с такива устройства. Изчисленията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране показват, че за да се сменят всички електромери у нас с умни, са необходими около 5 млрд. лева, като инвестицията трябва да бъде включена в цената на тока. Затова регулаторът отхвърли плана за задължително монтиране на „умни електромери“.

И ТВ7 вързана в схемата на Малофеев. Преди няколко дни беше обявено, че новият собственик на ТВ7 е Гаянис Карагеоргис. Новината съобщи лично пред вестник „24 часа“ Николай Малинов, доскорошният издател на официоза на БСП „Дума“.

Самият Малинов очаква ръководен пост в любимата на Цветан Василев медия, в която в последните години се изляха над 300 млн. лв. – пари от спестяванията на вложителите в КТБ. Сега тази сума се дължи на банката от дружеството – едноличен собственик на телевизията „Краун медиа“.

Според Малинов, Карагеоргис е бил представен на служителите на ТВ7 преди месец. Гъркът е обяснил, че има 12 тв канала в Гърция и е бивш губернатор на Атон. От своя страна щял да доведе за консултант американеца Джак Ханик, който също не крие връзките си с олигарха Константин Малофеев – нещо повече, същият е продуцент в телевизионния канал на Малофеев „Царьград“. За тази връзка пръв съобщи сайтът „Биволъ“.

Оказва се обаче, че самият Карагеоргис също е свързан с Малофеев. Това става ясно от публикации в интернет, които разказват, как сватбата на гръцкия медиен бос е платена от руския олигарх, който е в забранителния списък на ЕС и САЩ. Тя е била организирана в курорта „Царьград“, в близост до Москва, а Малофеев е платил сметката на 90 гости, сред които и известни политици.

В интернет блог е публикувана цялата информация за връзката между Карагеоргис, други гръцки политици и Малофеев: На 3 октомври един имейл се разпространява от приятел на приятел сред най-близкия кръг на Константин Малофеев. Имейлът е от пощата на Максим Крючков. Крючков е асистент на Малофеев и заедно с Игор Гиркин пътуват за Украйна, като представители на руската православна църква.

Имейлът от Крючкове е със заглавието „Гърците“. В PDF файла има 90 имена на гърци, всред които личат имената на известни общественици и политици, както и подробности за пътуването и настаняването на всички в луксозен курорт в Русия.

Въпросът е какво прави елитът на Гърция през октомври 2014 г. в Русия за сметка на Константин Малофеев.

Отговорът е интересен – Голяма гръцка сватба.

Както е известно Малофеев е в черния списък на ЕС и не може да пътува свободно в Европа. Така че той не може да отиде, по негови думи, на сватбата на „скъп гръцки приятел“. И така, след като Малофеев не може да отиде на сватбата, сватбата отива при него. А сватбата е на Гаянис Карагеоргис, който минава под венчило със София Сотираку.

Монитор

287 минимални заплати за двустаен в София. 287 минимални работни заплати са нужни за покупката на нормален двустаен апартамент от поне 50 квадрата в София, изчисли „Монитор“. За панелка в периферните райони на столицата ще са нужни по-малко пари – към 31 000 евро или около 179 минимални заплати, които се заработват почти 15 години.

Сметките сочат, че имотната покупателна способност на българина, изчислена на базата на минималното му месечно възнаграждение, е най-ниската в рамките на общността.

По този показател първенци в общността са живеещите в Люксембург. Нормален двустаен апартамент там струва средно 179 800 евро. При минимална заплата във Великото херцогство от 1921 евро, за да се купи жилището са нужни не повече от 94 месечни най-ниски възнаграждения, заработвани за по-малко от 8 години. Интересното е, че по подобен начин стоят нещата и в една от балканските страни от ЕС – Словения. В някога най-богата република на бивша Югославия двустайните струват средно 65 000 евро. При минимална заплата от 789 евро на гражданите на Словения са нужни само 95 такива месечни възнаграждения. По цени на конюнктурата в Хърватия е сходна, но при минимална заплата от 398 евро са му нужни 126 минимални заплати.

Средната цена на жилище в Белгия е 222 000 евро, което означава, че с около 148 минимални заплати поданикът на тази държава може да си купи имота. Във Франция апартаментите струват средно по 206 000 евро. Така на гражданина на Петата република за придобиването на такъв имот му трябват поне 142 най-ниски месечни възнаграждения. В Германия стойността жилищните имоти е около 180 500 евро, еквивалентни на 136 минимални немски заплати.

В Холандия трябват 144 месеца на най-ниско платена работа, за да се купи средно жилище, струващо 215 000 евро. В Португалия, където средната цена е 100 600 евро, са нужни 178 минимални заплати.

В Чехия нещата са близки до тези в България. Там средната цена е на ниво 73 623 евро, което съответства на 237 най-ниски заплати. В Естония трябват около 50 000 евро за нормален двустаен или около 140 минимални заплати. Подобна е конюнктурата и в съседна Латвия, където на латишите ще са им нужни 156 минимални месечни възнаграждения. В Литва масовите жилища са по около 45 000 евро, еквивалента на 155 най-ниски заплати.

Строим още 150 км магистрали. До края на годината ще бъдат изградени около 150 км автомагистрали, които се финансират от европейските фондове и републиканския бюджет. Това съобщи за „Монитор“ шефът на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Планира се да бъдат завършени 75 км от АМ „Марица“ – от Оризово до Свиленград, около 52 км от АМ „Струма“ – участъците от Дупница до Благоевград и от Сандански до Кулата, 5-километровата отсечка от „Хемус“ между Шумен и Белокопитово. Предстои пускането и на първата отсечка от Западната дъга на софийския околовръстен път с дължина от 3 км, както и Северната скоростна тангента (16,5 км), които също са с магистрален габарит. „Целта ни е с осигуреното финансиране от фондовете на ЕС да се навакса натрупаното през годините закъснение“, подчерта инж. Лазаров. По думите му отчужденията по трасето на тангентата продължават и вече са сключени около 170 споразумения.

„Очакваме някъде до средата на април, общо взето, да се решат проблемите с отчужденията“, прогнозира Лазаров. „Вече обаче се строи усилено“, обясни той. „Изкарали сме вече разрешенията за строеж за всички съоръжения по трасето – мостовете и пътните възли. И те ще бъдат започнати в най-скоро време. Дали ще бъде завършен обектът в срок, зависи в голяма степен от времето. Разчетите до края на годината са направени при нормално време без много валежи. Ако се случи обратното, работата ще се забави“, опасява се шефът на пътната агенция.

За тангентата целта на агенцията е тя да бъде изградена в основни линии до края на годината и така да не се загубят парите от ОПРР, заделени за обекта.

За 2016 г. може да останат довършителни работи, за които средства да бъдат осигурявани за сметка на дела от националното съфинансиране на проекта.

По думите на Лазаров на двата лота 2 и 4 на „Струма“ засега няма проблеми със строителството. Най-късата отсечка на четвъртия лот между Сандански и Кулата е завършена на 59 на сто, а между Дупница и Благоевград – наполовина. Завършени са близо две трети от работата по лот 1 на „Марица“. Напредъкът по другия лот е 89%, сочат данните на АПИ.

Плановете на пътната агенция предвиждат още и до края годината да бъдат завършени ремонтите на три автомагистрални виадукта при 61-ви и 64-ти км на „Тракия и на „Хемус“. „Парите са осигурени. Чакаме само да се оправи времето и започваме отново усилена работа“, каза инж. Лазаров.

Стандарт

Калфин с пакет от 30 промени за пенсиите. Пакет от над 30 промени в осигурителното законодателство ще представи във вторник вицепремиерът Ивайло Калфин. Така той ще спази обещанието си до 31 март да приключат обсъжданията за пенсионната реформа и всички предложения да влязат в парламента.

Две теми обаче липсват от пакета мерки на Калфин, научи в. „Стандарт“. Това са затягането на контрола при инвалидните пенсии и възрастта за пенсиониране в сектор „Сигурност“. Работната група към здравното министерство все още умува как да се реформира системата на ТЕЛК-овете, които издават решенията за инвалидност. Силовите ведомства също не са представили своите виждания за условията за пенсиониране на полицаи, военни, пожарникари, надзиратели в затворите. Вицепремиерът Ивайло Калфин, който настоява за въвеждане на възраст за пенсиониране за тази категория работещи, все още не е разговарял по темата с новия министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Предложенията по тези две теми ще бъдат включени до средата на април в пакета с мерки за реформиране на пенсионноосигурителната система.

В началото на май те трябва да бъдат одобрени от Министерски съвет, след което влизат в парламента. Очакванията на вицепремиера Ивайло Калфин са депутатите да ги гласуват, преди да излязат в лятна ваканция, за да може спокойно бюджетът за 2016 г. да бъде съобразен с пенсионните промени. Сред най-важните от тях е увеличението на пенсионната възраст до 65 г. и за мъжете, и за жените. Предложението на социалното министерство, което се подкрепя от по-голямата част от експертите, е то да става плавно с по 1 месец годишно за мъжете и с по 2 месеца за жените. Социалното министерство предлага и плавен ръст в следващите 12 г. на осигурителните вноски за пенсия и за безработица, така че общият им ръст да е 4,5%. Вицепремиерът Ивайло Калфин планира да представи предложенията за пенсионни промени пред всички парламентарни партии поотделно, преди да започнат обсъжданията в пленарна зала и в комисии.

Новинар

Ограничават скоростта по „Тракия“ и „Хемус“. Скоростта в определени участъци на автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“ ще бъде ограничена до 90 км/ч от 1 април. Целта е да се повиши безопасността на движение по старите и амортизирани части на аутобаните, останали неремонтирани с години поради липса на финансов ресурс. Това съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Ограниченията ще важат в участъците от км 63+000 до км 90+197 и от км 119+760 до км 133+112 на територията на областите Пазарджик и Пловдив по магистрала „Тракия“ и от км 349+820 до км 369+320 (дясно платно) и от км 349+820 до км 376+119 (ляво платно) на територията на областите Шумен и Варна по магистрала „Хемус“.

От АПИ обявиха, че в тези отсечки ще бъде поставена вертикална сигнализация, която ограничава скоростта на движение. Знаците за ограничение ще бъдат монтирани след всеки пътен възел, както и на самия участък.

Всеки ден до 13 часа служителите на районните пътни служби ще оглеждат всички магистрални пътища и при констатиране на нарушена асфалтовата настилка ще изискват от пътноподдържащата фирма да предприеме незабавен ремонт, който да бъде изпълнен още на същия ден, ако метеорологичните условия го позволяват.

Участъците от магистрала „Тракия“ в Пловдивско и Пазарджишко, за които се въвежда ограничение на скоростта, не са виждали ремонт, откакто са построени.

Въпреки първоначалното намерение на властта да ги ремонтира цялостно, рехабилитацията им бе отложена за неопределено време заради прекалено високите цени, предложени от кандидатите за поръчката.

„Фирмите искат по 2 млн. лева на километър за рехабилитация на магистрален път. Това е повече, отколкото можем да се позволим в момента“, обяви през август шефът на АПИ Лазар Лазаров. Тогава той обясни, че индикативната стойност на проекта е около 100 млн. лева, а фирмите са подали двойно по-високи оферти.