Има ли човешки капитал в българския триъгълник на знанието?

Световният опит убедително доказва, че който „сее“ в триъгълника на знанието, „жъне“ икономически растеж и висок стандарт. Инвестициите в този триъгълник и особено в човешкия му капитал се възвръщат с висока ефективност.

Триъгълника на знанието включва три основни елемента: „образование-наука-бизнес“. Поради доминиращото значение на отделни сегменти този триъгълник се модифицира в следния вид: „висше образование – научни изследвания – иновации“. Какво показват данните за нашата страна?

В България има 53 висши училища, от които 37 са държавни университети и специализирани висши училища, в рамките на които функционират 28 колежа. Частните университети са 7, а частните специализирани висши училища и колежи 9. Общо в системата на висшето образование у нас работят близо 22 000 човека.

Научните изследвания се извършват главно в БАН, ССА, висшите училища и някои научни организации към министерства и държавни структури. Общият брой персонал на БАН е около 7500, на ССА – 2750, а в другите научни организации около 840.

В Българската икономика преобладават микро, малките и средните предприятия. Проведени анкети показват, че само около 2% от предприятията санаправили разходи за изследователска развойна дейност. Над 90% от анкетираните фирми не са ползвали услуги на научноизследователски организации! Много малка част от учените в България са концентрирани в бизнес структури, които са предимно малки и средни предприятия – около 0.09% от общо заетите по данни на Евростат. Сравненията показват, че за ЕС – 27 този процент е 0,6% (7 пъти повече), за Германия – 0,85 процента, за посткомунистическа Естония – 0.4% и др.

Данните показват, че България притежава сравнително скромен човешки потенциал в триъгълника на знанието. Наред с това кризата доведе до намаляване броя на разкриваните нови работни места, намаляване на средствата за квалификация, застаряване на научната популация и изтичане на мозъци (80% от българите с докторска степен са се преместили да живеят в чужбина). Негативните тенденции в състава и структурата на човешкия капитал генерират огромни предизвикателства пред конкурентноспособността на българската икономика.

проф. АсенКонарев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *