Инвестициите във възобновяема енергия са рискови
Екологичното министерство ще внесе в парламента през втората половина на януари промени в закони, които временно ще спрат изграждане на възобновяеми енергийни източници, каза заместник-министър Евдокия Манева. Забраната вероятно ще обхване период от шест месеца. Идеята е да се преустанови одобряването на проекти за производство на енергия от вятърни генератори, фотоволтаици и водно-електрически централи до приемането на новата Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. и на Националния план за действие за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
Това породи опасения дали подобно решение няма да спре потенциални инвеститори в тази сфера. Представители на Българска фотоволтаична асоциация дори обявиха, че поведението на министерството ще коства 1 млрд.лв. инвестиции, които няма да се реализират. Изненадващо обаче кабинетът бе подкрепен от зелени организации, тъй като те смятат, че хаотично издаване на разрешителни води до поражения в околната среда.
Целта на временна мярка на кабинета е да се въведе ред в досегашната практика и да се изработят ясни правила и сигурност за инвеститорите.
Европейската комисия нееднократно е предупреждавала България за липсата на стратегическа визия при одобряването и изграждането на съоръжения за производство на енергия от ВЕИ. Комисията стартира и наказателни процедури срещу България, свързани с одобряване на проекти “на парче”, без задълбочена оценка на въздействието върху околната среда и адекватна оценка на кумулативния ефект.
На няколко срещи комисията подчертава, че най-приемливата мярка, предложена от страната ни, е въвеждане на временен мораториум върху одобряването и изграждането на подобни инсталации, до приключване на процедурите по стратегическа оценка. На тези срещи страната получи индикация, че това решение трябва да бъде взето в най-кратки срокове, за да можем да разчитаме на положителни резултати в хода на наказателните процедури.
България трябва да инсталира най-малко 150 мегавата мощности на година, за да отговори на плана 20-20-16, който предвижда през 2020 г. 16% от електроенергията в страните – членки на ЕС, да се добива от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
За да бъде изработена рамка от предложения за промени в законови и подзаконови актове, с които да се подпомогнат държавните институции в опитите им да ускорят изграждане на възобновяемите енергийни източници, както и да помогнат за създаването на по-добър инвестиционен климат, през октомври 2009 бе създадена Българска фотоволтаична асоциация.
Като се оставят настрана вълненията около временния мораториум според председателя на организацията Никола Газдов, най-важният проблем, който стои пред инвеститорите във фотоволтаични вятърни паркове и централи, е нефиксираната изкупна цена на енергията.
„Големият проблем е, че цената се определя ежегодно, а рамките, в които може да варира, са ограничени. Вариращата цена прави проекта несигурен. Знаем, че капиталовите разходи се правят в началото на проекта и така инвеститорът не може да сметне разходите си, при положение че има непостоянни приходи. Затова и основна част от проектите не се случват“, допълни той.
Затова БФА предлага да се определи една фиксирана цена за период от 25 години, в които електроразпределителното дружество е длъжно да купува енергията. Това не изключва възможността тази цена да пада, но само за компании, които все още не се присъединили към мрежата.
Според инвеститори в проекти от бранша нефиксираната изкупна цена на енергията води и до отказ за финансиране от банковите институции. Банката разглежда най-лошия сценарий, който стои пред инвеститора, а когато финансовите показатели пред тях са неясни и няма твърда цена, те не са готови да отпуснат съответния кредит.
Несигурността на българската валута също плаши финансовите институции, смятат от БФА. Голяма част от отпусканите кредити са в евро, за това стъпка, която трябва да се предприеме, е и обявяване на изкупната цена в единната европейска валута. Като пример те дадоха Македония, в която, въпреки че не е част от ЕС, цените са поставени в евро.
Според анонсирания от ЕК план 20-20-16 до 2020 година в България 16% от енергията трябва да идва от ВЕИ.
За да се постигне този резултат в страната, всяка година трябва да се инсталират 150 мегавата мощности и още толкова вятърни турбини. В момента има инсталирани 3 мегавата. „Имаме изоставане от 3 години. Изкупната цена се въведе на 29 декември 2006 г. От асоциацията искаме да анализираме причината за изоставането, а тя е в малките дефекти, които трябва да се коригират“, твърдят експертите на БФА.
Статистика
Вятърни електроцентрали
102.60 MW
е капацитетът на вятърните централи в момента. Те са малко повече от 23 и са разположени главно по Черноморското крайбрежие, като най-голямата им гъстота е на север. В съоръженията са монтирани и работят 92 турбини. Датската компания Vestas Wind Systems A/S, която е най-големият производител на вятърни турбини в света, е получила поръчка за доставка на 50 турбини модел V100 с мощност от 1,8 мегавата и 25 турбини модел V90 с мощност от 2 мегавата за България и Румъния. Монтажът на турбините ще започне догодина, а до края на 2010 година се очаква съоръженията да бъдат пуснати в действие.
Слънчеви инсталации
3528.41 kWp
слънчева електрическа енергия се произвежда в момента в България. Тя се добива от малки станции, разположени на 26 места на територията на страната. Най-голяма е станцията в Ботево /2000 kWp/, Пауново /880 kWp/ ЗИТА Русе /117.24 kWp/.
Малки ВЕЦ
43.84 MW
електрическа енергия се произвежда в момента в България от малки водноелектрически централи. Техният брой в момента е 124, разположени са в планинските и полупланински части на страната, както и по поречието на Бели Вит, Бяла Места, Огоста, Черни вит.
Васил Тодоров