Индийското чудо днес не е „Тадж Махал“, а IT индустрията

От средата на 1990 г. Индия привлича все повече вниманието на изследователи, политици, експерти и представители на световния бизнес. Интересът към тази огромна азиатска страна е предизвикан този път от икономическите успехи, които тя постигна на границата между двата века.

От древни времена Индия се е приемала като страна на чудесата, а техният спектър си оставаше традиционен – величествените паметници на древните цивилизации, мавзолеят „Тадж Махал“, както и другите архитектурни шедьоври, традициите на индуизма, законите на кармата и т.н.

Невероятното развитие на информационно-комуникационните технологии през последните две десетилетия и достиженията в IT индустрията обаче станаха причина светът все по-често да говори за новото „индийско чудо“ – технологичното. От началото на 2000 г. Индия стана лидер по експортен обем на IT продукция и зае доминиращо положение на глобалния пазар на IT аутсорсинга. През 2005-2006 г. този пазар беше оценен на 42,2 млрд. долара, което представляваше 5,8% от брутния вътрешен продукт на страната, а годишният ръст беше 22%.

Основите на лидерската позиция, която днес заема Индия на глобалния пазар на експорт на информационни технологии и IT услуги, обаче бяха заложени преди няколко десетилетия.

В началото на 1970 г. беше приета държавна програма, която гарантира максимално изгодни условия

за националните компании, заети с разработването на програмни продукти. За компаниите, занимаващи се с информационни технологии, бяха отделени субсидии за разгръщане на експортно ориентирано производство, беше осигурено изгодно кредитиране и ниски митнически такси за внос на задгранично оборудване. Паралелно бяха създадени специализирани индустриални зони с преференциално данъчно облагане, беше въведена практика за присъждане на компаниите на престижен статут на експортно ориентирани фирми, предоставящ им разширени права и възможности за предприемачество.

А през 1986 г. в Индия беше приета нова държавна програма за развитие на експорта на програмно обезпечение, в която за първи път IT индустрията се разглежда като ключово направление за развитието на националната икономика.

Идеята за създаването на отрасли за офшорно програмиране е нов отрасъл,

който изглежда доста привлекателен за индийските икономисти, защото той може да се развива без мащабен импорт, не се нуждае от много капитали, създава работни места и вдига нивото на образованост в страната. Ограниченият обем на вътрешния пазар заставя този бизнес да се ориентира преимуществено в експорта на продукцията и услугите. А първоначално базата, която тласна Индия към световната IT индустрия, беше създадена от индийски специалисти, обучени зад граница, най-вече в САЩ.

За да поддържа новия високотехнологичен отрасъл, правителството премина към чувствителна либерализация на външната търговия. През 1986 г. импортните налози върху програмното обезпечение бяха снижени с 60%, а данъкът върху вноса на компютърно оборудване за експортно ориентирани IT компании напълно премахнат. Тогава правителството на Индия разгърна цяла система на държавни привилегии и гаранции за инвеститорите в технологични фирми и създаде за тях огромни по размерите си специални икономически зони с опростени и облекчени регистрационни и митнически процедури.

Друга схема за поддръжка на IT отрасъла беше концентрирането на компаниите в технопаркове

и предоставянето им на необходимите инфраструктурни условия. Именно технопарковете станаха базата за развитието на индийското офшорно програмиране – доминиращия сектор в националната високотехнологична индустрия.

През 1988 г. беше създадена организация на частните и държавни компании, наречени „Технопаркове за производство на програмно обезпечение в Индия“ (The Software Technology Parks of India, STPI), функционираща в рамките на Департамента за електронна промишленост към правителството на Индия. В задачите на STPI влизат поддръжката на компаниите-членове на организацията, която включва иновационната дейност по развитие в областта на програмните технологии, съдействие при експорта на програмни продукти, обучение на персонала, поддръжка при маркетинга.

През 1988 г. беше основана Национална асоциация на компаниите за производство на програмно обезпечение

и услуги (National Asso-ciation of Software and Servies Companies, NASSCOM), която в момента на появата си обединяваше 38 компании от отрасъла, обезпечаващи 65% от обема на IT продукция. NASSCOM е некомерческа организация. В нейните функции влизат съдействие при развитието на националното производство във високотехнологичния сектор, стимулиране на изследванията в областта на разработване на програмно обезпечение, оказване на помощ в развитието на националните брендове. NASSCOM играе важна роля и в определяне на политиката на отрасъла и установяването на отношенията между IT компаниите и държавата.

Представители на организацията взимат участие в работата на много държавни министерства и комитети,

затова в условията на сложната индийска бюрократична структура асоциацията се оказа способна ефективно да лобира за промени в данъчното, търговското и инвестиционното законодателство, необходими за развитието на сектора. NASSCOM активно защитава интересите на Индия пред другите страни и представя националния високотехнологичен отрасъл пред международните организации.

Резултатите не закъсняха – само за пет години (от 1997 до 2002) Индия успя да увеличи десетократно експортния обем на програмно обезпечение и IT услуги. Темповете на развитие продължават да са много високи – и до днес са около 30% годишно, информира jivotatdnes.bg.

На финала трябва да отбележим, че огромна роля в появата на индийското технологично чудо изигра политиката на правителството, което в продължение на дълъг период съдейства за развитието на високотехнологичната индустрия и IT услугите. В същото време в самия отрасъл не беше въведен свиреп държавен контрол и регулиране, присъстващи в други отрасли на индийската икономика. По тази причина моторът, който придвижи сектора напред, стана частнопредприемаческата дейност, за която са характерни креативно мислене и реалистична оценка на рисковете в бизнеса. 

 

 

 

 

 

financebg.com

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *