Иновациите са основен приоритет в развитието на националните икономики

Технологичното изоставяне неизбежно води до нисък стандарт на живот, бедност и безработица

Иновационният процес представлява сложен комплекс от взаимносвързани действия по реализиране на общата цел, а именно постигането на иновационно развитие. Открояват се следните видове действия: политически, научноизследователски, стопански и социални.

Реализирането на поставените цели се осъществява на няколко взаимновъздействащи нива с една и съща характеристика на основния процес: глобален, регионален (Европейки съюз), национален и локален. Тази класификация дава добри теоретични насоки за разбирането на иновационното развитие. Националната система трябва да се разбира като комплекс от структури и дейности, чрез които се осъществява определен иновационен процес. Друга успешна дефиниция на иновационната система е разбирането, че тя е мрежа от институции в публичната и частната сфера, чиято дейност инициира въвеждането, модифицирането и разпространението на нови технологии.

В този смисъл системата включва в себе си разнообразни характеристики. Една такава характеристика е интеграцията на научноизследователската и развойна дейност, дизайн, производство и маркетинг. Други важни особености са изграждането на информационна мрежа, интеграция на производствения процес със съответната техническа подготовка, държавна подкрепа и патентните отношения.

Наблюдението на проблемите на технологичния прогрес и иновациите през втората половина на 20 век показва, че този процес се превръща в един от важните приоритети в световен план.

Една развита национална иновационна система се състои от следните части:

1.Политико-институционална мрежа, която съдържа структури на държавна и местна власт, както и тяхната дейност, чрез които се формира иновационна политика и се реализира правна и административна среда за осъществяване на иновационния процес.

2.Творческо-иновационна мрежа, в която влизат фундаменталните изследвания, осъществявани в академични звена, лаборатории и университети. В тази мрежа откриваме още приложните изследвания, научно-изследователската и проектна дейност, осъществяна от развойни бази, конструкторски бюра и различни технологични центрове. Не на последно място трябва да отбележим значението на откривателската, новаторската, изобретателската и рационализаторска дейности, които са характерни за образователни институции, производствени и непроизводствени структури, както и самостоятелни групи и отделни личности.

3.Мрежа за иновационен трансфер, която има за цел да свърже идеите и практиката на тяхното приложение. Тук откриваме значението на патентните бюра, експертно-оценъчни дейности и съвети, иновационни центрове, анализи на иновационни ниши, иновационно прогнозиране. В това направление се изявява и фирменото разузнаване, което играе специфична роля в иновационния трансфер.

4.Финансова мрежа, която има отношение по финансирането на иновационния процес. В нея можем да откроим ролята на банки, фондове и програми, чрез което се извършва това финансиране в различни форми, като пряко инвестиране, кредитиране, грантови и програмни схеми.

5.Производствена мрежа, която включва производствените звена на големите фирми, както и малки предприятия, създавани за производство на иновационни продукти.

6.Мрежа за подготовка на иновационни структури и специалисти, която има отношение основно към образователните структури и бизнес инкубаторите (клъстери).

7.Мрежа за осъществяване на информационна дейност за подкрепа на иновационния процес (рекламни агенции, панаири, изложби, масови комуникации).

Когато обсъждаме националният иновационен процес е полезно да споменем за онези геополитически и социално-икономически взаимнодействия, в които той участва. В международен аспект от началото на индустриалната епоха се оформи ядро от страни, които определят пътят и скоростта на научния и технически прогрес. Тази група държави генерира нови знания и технологии, които се прилагат в техните икономики. Наред с това съществуват значителен брой страни – периферия, която получава новите технологии от ядрото и заплащат интелектуалните права за ползването им. Това най-често става за сметка на огромни, незаменими природни ресурси и евтина работна ръка, т.е. технологичното изоставяне във всяка една национална икономика е придружено и с нисък стандарт на живот, където доминира население с ниски доходи и с увеличаваща се бедност.