Интересът към земеделието рязко намали пустеещите земи

Влизането на България в Европейския съюз върна интереса на българина към земеделието и това личи от рязкото намаляване на пустеещите земи в страната. Докато през 2005 година необработваемата земя е била около 4,5 млн. дка, то през 2014 г. пада под 2 млн. дка.

Това посочва в анализ икономистът Николай Вълканов от „ИнтелиАгро“, представен пред форум, организиран от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) към Институт по аграрна икономика, пише Farmer.bg .

Но въпреки силния интерес към земеделието характерното е, че стопаните не обработват собствена земя, а основно наемат чужда.
Данните показват, че 80% от обработваемите площи се арендоват. Това влияе силно върху доходите на фермерите, тъй като стойността на рентата през последните години рязко нарасна.

През 2000 година за декар обработваема земя рентата е била само 10 лева. От 2007 г. с предоставянето на европлащанията на хектар рентата за декар се вдига на 20 лева. Между 2008 и 2010 г. стойността на рентата е колкото евросубсидията – между 25 и 35 лева.

След 2011 г. обаче стойността на рентата се покачва, така че през 2014 г. средната рента за страната вече е 42 лв. за декар. В същото време субсидия се движи около 32 лева за декар.

Анализът на експерта показва още интересна тенденция, свързана с окрупняването на земеделските стопанства и производителността на земята. Докато през 2007 г. делът на стопанствата с над 500 декара в общата използваема земя е бил 81,9%, а през 2013 г. – 85,3%, то брутната добавена стойност от хектар е почти непроменена.

През 2013 г. създадената брутна добавена стойност на хектар в страната е била 353 евро, с което България се нарежда на 24-о място, като след нас са само Литва, Словакия и Латвия. По същото време средно за ЕС брутната стойност на хектар е била 1282 евро.

Изводът за България е, че с 3% от земята в Европейския съюз и с 3,3% от работната сила там ние създаваме едва 0,8% от БДС на ЕС. Причина за това е сериозното изоставане в областта на инвестициите, посочва анализаторът.

Друг сериозен проблем е и фактът, че българските производители за разлика от европейските не успяват да задържат зърното си, което е най-котираната земеделска стока, и го продават основно в периода от юли до септември, когато цените са ниски.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *