Интернет превзема телевизионна аудитория

Smart технологиите ще дадат рамо на бизнеса през 2009 година. Едновременно с това има голяма вероятност телекомуникационният сектор да остане незасегнат от състоянието на глобалната икономика. Такова становище изразиха в края на месец януари експертите на Делойт, които традиционно следят секторите Технологии, Медии и Телекомуникации.
В интервю за DarikFinance.bg представители на компанията доразвиха тезите си, като допълниха, че във фаза на оцеляване биха изпаднали малки компании, които опитват да налагат нови технологии /WiMax/. Не е изключено сериозон влошаване на финансовото състояние на някои участници на пазара у нас, но това не би било следствие на кризата, а на не добре разработена бизнес концепция. Според Делойт в краткосрочен план големи сделки на българския телекомукинационне пазар са малко вероятни, а през 2009 година интернет ще продължи да краде от аудиторията на телевизиите.
Йорданка Николова, старши консултант Корпоративни финанси и Златина Кушкиева, мениджър Управленско консултиране, Делойт България
Сведено на регионално ниво, как телекомуникационният сектор ще реагира на сътресенията в икономиката и във фаза „оцеляване“ или във фаза „развитие“ предполагате, че ще навлезе той през 2009 година?
Телекомуникационният сектор както в световен мащаб, така и в България, която е една от страните в Европа с най-голям ръст и проникване на мобилните и комуникационни услуги, ще бъде един от сравнително устойчивите сектори по време на финансова криза.
Въпреки неминуемата оптимизация на разходите от страна и на корпоративни клиенти, и на физически лица и очакваното свиване на бюджетите на потребителите, телекомуникационните услуги ще се радват на сравнително стабилно търсене. Естествено, ефектът от кризата ще се усети и при телекомуникационния сектор и съответни мерки за справяне ще бъдат необходими, но ситуацията няма да бъде толкова драматична, както при други сектори от икономиката. Свиване се очаква в сегмента на фиксираните телефонни услуги, но натискът върху сегмента не е отскоро, а е продиктуван от изместване на търсенето към мобилни услуги и нуждата от обновяване и ъпгрейд на фиксираната мрежа.
Във фаза на „оцеляване” биха изпаднали по-малките оператори и компаниите, които опитват да налагат нови технологии (WiMax) и все още нямат голямо покритие, тъй като техният бизнес план изисква свежи парични потоци за инвестиция в развитие на инфраструктура и покритие. Ресурс, който в момент на финансова криза е скъп.
Вярно е, че във време на криза, хората съкращават големите си разходи, но нуждата от връзка със света остава. В същото време обаче у нас разходите за телефонни разговори, интернет и кабелна телевизия никак не са малки. Защо да очакваме, че потребителите няма да редуцират каналите си за информация и няма да се насочат към интегрираните решения?
Нормално е в началната фаза на развитие на даден пазар цените да са високи, а в сектора на технологиите това е още по-валидно. Всички, обаче, сме свидетели на това колко много са паднали цените на мобилните телефонни услуги, на кабелните оператори, интернет доставчиците сега спрямо години по-рано. Пазарът се либерализира, появиха се нови играчи, ЕС с директива изисква намаление на цените, а в условията на криза конкуренцията между комуникационните компании и натискът върху цените допълнително се изостря. Така че допълнително падане на цените може да се очаква, което да спомогне за запазване, ако не за увеличаване на обема на потребление.
По отношение на интегрираните решения, разбира се, тенденцията е в тази посока без значение дали има криза или не– както заради удобството за потребителя да има разчети само с един доставчик, така и заради по-изгодната пакетна цена и възможността за по-добро комплексно обслужване.
Ще има ли фалити на компании в тези две индустрии у нас?
Сериозно влошаване на финансовото състояние на някои участници на пазара не e изключенo, но не толкова заради кризата, а заради рискова и не добре разработена бизнес концепция и технически, оперативни проблеми. Става въпрос за компании, които не успяват да изградят добра инфраструктура, имат проблеми с покритието, нямат задоволителна клиентска база и са заложили на рискови или нови нишови за нашия пазар технологични решения. Кризата само би ускорила подобен процес. Пряк ефект от кризата, обаче, биха усетили компании, които имат не добре диверсифицирана клиентска база – тези, които концентрирано обслужват клиенти от засегнати от кризата отрасли (например клиенти от финансовия сектор).
А може ли да се говори за сливания и придобивания или това като процес вече е изконсумирано и играчите са ясни?
В условия на труден достъп до финансов ресурс експанзията на стратегически участници на пазара чрез придобиване на компании е ограничена във всички сектори, а в сектора на технологиите и телекомуникациите голяма част от свободните средства са необходими за инвестиции в технологии и поддържане на съществуващите операции. Липсата на финансиране вече отложи няколко големи сделки в сектора в България – продажбата на бТВ и сливането на двата най-големи кабелни оператора КейбълТел и Евроком.
В краткосрочен план големи сделки на българския телекомуникационен пазар са малко вероятни.
Все пак не е изключено да има опити за сделки за придобивания от страна на стратегически инвеститори, като основните мотиви биха били придобиване на подценени активи и бизнеси с финансови проблеми или крос-сектор придобивания с цел разширяване на продуктовия портфейл или вертикална интеграция на бизнеса. Подобни сделки биха били оправдани, ако възвращаемостта от синергиите между допълващи се бизнеси надхвърля цената на финансирането, която в сегашните условия на криза не е ниска.
Придобиване на преки конкуренти в телекомуникационния сектор в краткосрочен план не изглежда реалистично, тъй като заради либерализирането и прехвърляемостта на номерата клиентите са лесно мобилни между конкурентите, а клиентският портфейл на никой от тях – категорично,твърдо и дългосрочно фиксиран. Интерес за придобиване би представлявал бизнес, който има изградено технологично конкурентно предимство, създаващо бариера за влизане на пазара. Но дотогава, докато този бизнес успява да генерира висок маржин и да носи добра възвращаемост на инвеститора си, стимул за продажбата му няма да има, особено предвид продължаващите да падат оценки на бизнес активи.
Продажби и консолидация обаче със сигурност се очакват при интернет компаниите и алтернативните комуникационни компании, като обект на продажба ще бъдат тези, които имат недобре разработена към момента инфраструктура и покритие и изпитват затруднения в условията на финансова криза. Имената на някои от тях от известно време се спрягат сред консултантските среди и в бранша.
Не са ли секторите „технологии“ и „телекомуникации“ твърде зависими от инвестиции? Ако се върнем назад, като че ли те все остават на етап „намерения“ и има доста голямо поле за изграждане на телекомуникационна инфраструктура. Кой според вас ще влага средства в такъв момент?
Конкурентността на компаниите в съответните сектори несъмнено силно зависи от достатъчното и адекватно инвестиране в инфраструктура и иновативни решения. В краткосрочен план, обаче, е възможно съкращаване на инвестиционните бюджети и отлагане на големи инвестиции за по-добри времена.
Как ще се отрази на телекомуникационната индустрия предстоящото намаление на цените, за което с директива излязоха европейските институции?
Исканото от ЕС редуциране на цените за телекомуникационни услуги има потенциал в състояние на криза да спомогне за запазване на потреблението, но натискът върху маржините на телекомите ще се увеличи.
Медиите – как стоят те през 2009 година, след всички трансформации в собствеността, които се случиха, а също и с оглед на това, че 2009 година е изборна година? Ще се подобри ли финансовото им състояние, гледаемостта на телевизиите, ще има ли възход за „евтините“ медии- интернет и радио, безплатни вестници?
По наши данни средната гледаемост за последните 3 години в България е относително стабилна, ако се имат предвид зрителите над 4 годишна възраст. Най-привлекателната част от населението, обаче – тези на възраст между 18-49 години – гледат все по-малко телевизия, и през последните 3 години за тази група от зрителите гледаемостта в часове намалява. Най-младите зрители активно преминават към други медии като Интернет и специализирани списания
В периоди на затруднения хората предпочитат да остават по-дълго време вкъщи, което обикновено увеличава гледаемостта на телевизия. Очакваме, че средната гледаемост за България ще се увеличи, каквото е и очакването за Централна Европа. Очакваме, че големите телевизионни канали ще използват тази възможност да се разграничат още по-ясно от конкурентите си чрез инвестиции в програмно съдържание, нови договори и подобряване на инфраструктурата си.
Броят на слушателите, които слушат радио от радиоприемник намалява през последните години, но пък се увеличава слушането на онлайн радио, и като цяло броят на слушателите на радио се запазва. През последните 2 години рекламните бюджети насочени към радиото като рекламна медия леко се покачиха и очакванията ни са че ще се задържат стабилни, поради факта, че все повече служители ще слушат онлайн радио на работното си място, и поради навлизането на WiFi радио.
В световен мащаб очакванията са, че през 2009 година слушателите на онлайн радио ще се увеличат с 20%. За България също очакваме, че броят на слушателите на онлайн радио ще се увеличи, тъй като очакваме рекламните рейтинги на някои радиостанции да се увеличат, поради подобряване на програмното им съдържание и увеличаване на широколентовия достъп до Интернет. В световен мащаб се очаква броят слушатели на радио чрез мобилните телефони да се увеличи значително.
Ако говорим за IPTV, предвиждаме, че до 2012 година около 3% от домакинствата ще използват IPTV, тъй като в България засега все още сравнително малък брой домакинства имат широколентов достъп (broadband) до Интернет, и разходите за създаване на фибро-оптични мрежи и тяхната поддръжка са сравнително високи. Въпреки това, интернет като алтернативна медия ще продължи да отнеме част от телевизионните зрители, а със тях – и част от рекламните бюджети на компаниите. Интернет е най-бързо развиващата се рекламна медия в България за периода 2004 – 2007 година, с общ ръст за периода от около 79%, и неизменно интересът на рекламодателите към този канал за реклама ще нараства.
Ако говорим, обаче, за достъп до телевизия през мобилният телефон, мобилната телевизия не показа добри финансови резултати в Европа през 2008 година. Не се създаде кой знае какво впечатляващо съдържание, което да е във формат, удобен за гледане през мобилния телефон. През 2009 година ниската ликвидност и финансовите предизвикателства пред компаниите вероятно ще наложат намаляване или прекъсване на инвестициите в тази насока. Въпреки това, мобилните телефони остават един добър начин за запазване на интереса на традиционните телевизионни зрители – например, биха могли да се изпращат кратки съобщения (SMS) за предстоящото начало на нов сезон от любимата телевизионна програма.
darikfinance.bg