ИПИ: Младежката безработица сочи структурните дисбаланси на трудовия пазар

Характеристиките на младежката безработица в България показват наличието на структурни дисбаланси на пазара на труда, сочи анализ върху младежката безработица в периода 2004 – 2013 година, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ).

За подобряванетона ситуацията експертите от института препоръчват акцент върху дългосрочните политики за подобряване на конкурентоспособността на младите кадри на пазара на труда.

Като пример за подобна политика в доклада се посочва повишаване на гъвкавостта на регулациите и реформи в образователната система. Една от мерките е в това отношение е въвеждането надуална образователна система, която включва и значителен практически елемент.

Нужно е и подобряване на информационната обезпеченост на политиките и мерките, насочени към намаляване на младежката безработица.

Възрастовата група 15-24 г., която е в основата на анализа и формирането на политики за справяне с младежката безработица включва лица, чиито статут е коренно различен. Така например, по данни на Евростат, икономическата активност сред младежите на 15 години е около 5%, а сред тези на 24 години вече достига близо 80%.

Предизвикателство представлява дори нормативната и документална подготовка на подобни програми, тъй като трудовите и социални права на лицата на възраст 15 и например 22 години са коренно различни.

Това прави програмите тромави и сложни за администриране и последваща оценка, посочват от ИПИ.

„За разработването на по-ефективни мерки също така е необходимо събирането на допълнителна информация за икономическата активност на двете подгрупи (15-19 г. и 20-24 г.). Това може да наложи провеждането на допълнителни изследвания сред младежите, които могат да бъдат реализирани под формата на допълнителен модул към непрекъснатото тримесечно Наблюдение на работната сила, провеждано от Националния статистически институт, или отделно социологическо изследване”, пише в препоръките към доклада на икономистите.

С оглед на дейностите, които ще бъдат реализирани в рамките наевропейската „Гаранция за младежта“, данните също трябва да бъдат достатъчно представителни на местно (областно) ниво, за да позволят по-ефективното насочване на средствата по предстоящите програми за младежка заетост.

Необходимо е преминаване към качествен модел на оценка на провежданите политики, базиран не само на броя на заетите по отделните програми, но и на дългосрочен анализ на икономическата активност и заетост на включените лица.

Данните за образователните характеристики на безработните младежи в България налагат заключението, че основната част от усилията следва да се насочат към задържането на младите лица в образователна система и повишаването на квалификацията на лицата с основно или по-ниско образование.

В същото време, увеличаващият се по данни на Агенцията по заетостта дял на безработните младежи с висше образование, налага по-бързи темпове на преструктуриране на програмите в държавните университети. Въпреки това акцентът трябва да се насочи към младежите с по-ниско образование, с оглед на техните конкурентни предимства в сравнение с младежите с по-ниско образование и предвид факта, че държавата е направила или продължава да прави инвестиции в голяма част от младите висшисти под формата на субсидии за обучение.

Младите висшисти са основните участници в програмите за младежка заетоств държавните и местните администрации. Последните, обаче, са с доказана ниска ефективност и трябва да бъдат ограничени за сметка на развитието на по-активно партньорство между частния сектор и образователните институции.

В същото време държавните и местните администрации нямат необходимост от стажанти. Това е външно вменен ангажимент, който ги поставя в позиция да изпълняват своеобразна социална функция, като служат за платформа за натрупване на трудова практика от младежи, които нямат интерес да обучават или задържат на работа след приключване на периода на стажа.

Стажовете в държавната администрация са много често фиктивни и със спорна полезност както за самата администрация, така и за самите младежи,посочват още от ИПИ.

Младежката безработица в последните години следва общите европейски тенденции. Традиционни у нас обаче икономическата активност е по-ниска, а включването на пазара на труда – по-трудно. Основните причини са структурните проблеми на пазара на труда, нереформирана образователна система, анахронично трудово законодателство и някои културни проблеми, коментират още от института.

От ИПИ обръщат внимание още и на погрешното интерпретиране на дела на безработните младежи. Това е съотношението между броя на безработните младежи и всички младежи в съответната възрастова група. За България този показател е 8,4% при 9,8% средно за ЕС.

„Това означава, че не един на всеки четирима, а един на всеки дванадесет младежи в България на възраст 15-24 години е безработен”, отбелязват в своя доклад от ИПИ.