Испания да повтори Гърция?! Невъзможно!

Антон Костас, професор по политическа икономия в Университета в Барселона Със съдействието на Ивайло Харалампиев, кореспондент на „Класа“ в Мадрид Ще повтори ли Испания съдбата на Гърция.? Този въпрос се завъртя основателно в публичното пространство последната седмица и стана още по-актуален, след като правителството предложи антикризисни мерки, а парламентът ги прие само с един глас. И въпреки че тревогата е голяма, твърдото ми убеждение е, че Испания ще се размине с Гърция. Твърде несериозно е да се твърди, че шокът, който разтърси Гърция, ще мине през Португалия, а после ще се завърти и в Испания. Просто страната ни няма нищо общо в този смисъл нито с Гърция, нито с Португалия. Защо тогава е тази истерия на финансовите пазари? Защото сами по себе си те са шантажисти. Събитията от последните десетина дни, които бяха наистина тревожни за Испания, до голяма степен приличат на шантаж. Испания трябва да излезе от този шантаж, защото е сериозна държава, с работлив народ, с мощна икономика. Да, имаме проблем, който е свързан само с финансовата система. Ако си спомняте, миналата година правителството, подкрепяно от държавния сектор, тръбеше на пълни обороти, че Испания е страната с най-добра финансова система в целия свят. Че у нас, видите ли, нямало никакви токсични активи. Че тази финансова система, видите ли, била абсолютно чиста и здрава. Истината обаче е, че испанската финансова система има своите токсични активи и това са 325 милиарда евро. Какво трябва да се случи до седмица-две? На първо място, правителството трябва да разпространи една адекватна, точна и истинна информация за състоянието на финансовата система на страната. Направили го адекватно, доверието ще се върне. Цялата история прилича на тежка катастрофа, със сериозно пострадал човек, който се нуждае от преливане на кръв. Дефицитът като волска кола Дефицитът, с който ни плашат, не е нищо чак толкова страшно, че да се стига до истерии. Всички знаем, че на него трябва да се гледа сериозно, че не бива да го поддържаме толкова висок повече от година-две, но в никакъв случай не бива да изпадаме в истерия и да твърдим, че публичният сектор трябва яко да задлъжнее, за да извади напред частния сектор. То е като волска кола. И двата вола теглят. Единият обаче забавя темпото, защото се е препънал. Значи другият трябва да дръпне малко по-силно. Сравнете пострадалия вол с частния сектор. А другият – с обществения. Това трябваше да го обясни правителството преди доста време, а не да залъгва хората с обещанията, че краят на кризата се вижда, че виждате ли, спасението ни дебне зад ъгъла, че не са нужни нито особени жертви, нито особени усилия. Не зная дали хората от властта лъжеха или заблуждаваха. Знам, че испанският финансов сектор има 325 милиарда евро, дадени на заем. И че тези заеми няма да се върнат лесно. А същият този сектор трябва да върне точно тази година на международните пазари 60 милиарда. Трябва да ги върне! А аз като испански гражданин, искам да разбера точно кой трябва да върне тези пари. Когато го разбера, ще ми бъде по-лесно да го приема. Защото прозрачността е залог за почтеност. И за успех. Испанската икономика е един атлет, спортист, с добра мускулатура. Имаме добри фирми и предприятия, испанският експорт функционира много добре. По качествата си той се нарежда след германския. Да, икономиката у нас работи! Индексът на промишленото производство за последното тримесечие скочи много нагоре в сравнение с миналата година. Икономиката е мускулатурата на атлета. Къде е тогава проблемът на болния спортист? Проблемът е в черния му дроб, който не прочиства добре неговия организъм. В белите дробове, които не обветрят добре кръвта, а пък сърцето не връща по най-добрия начин кръвта към мускулите. Черният дроб, белите дробове и сърцето са финансовата система на нашата държава. Да постигнем прозрачност и където е необходимо, да помогнем! Прозрачност, последвана от спешна помощ! Може би в следващите месеци банките няма да помагат на испанската икономика, а всички ние ще сме принудени да помагаме на банките. Звучи странно, но такава е реалността. От една страна, е собственият капитал, от друга – онова, което внасят в банката вложителите. Така се формират активите на банките. Активите на испанските банки са тясно свързани със строителния сектор. А цените в този сектор застрашително падат. Значи и стойността на банковите активи пада! В този случай балансът на банката е нарушен. Какво трябва да се направи?! Много просто, да се възвърне равновесието. Да дадем капитал на банките, за да уравновесят до известна степен своите ангажименти. Така се случи в САЩ, страната с най- либерална икономика, така се случи и в Англия, Франция, Германия. Няма нищо срамно да помогнеш на финансовата си система. Но е много важно да го направиш бързо, да не пропуснеш момента. А не година и половина да повтаряш, че, видите ли, имаме най-добрата финансова система на света. Точно тия уверения ни докараха истерията на финансовите пазари. Влизаме във фазата на отрезвяването Истината е, че влизаме във фаза на сурови ограничения. Във фазата на отрезвяването. Когато трябва да признаем, че се налага да се простим с евтините и безразборни кредити, на които бяхме свикнали. В близките няколко години просто трябва да се откажем от тая сладка дрога на купуването, без да мислим, че ще се налага да плащаме. А това изисква усилие. Усилие да подобрим капацитета си за работа, собствената си дисциплина, нашата продуктивност. Да, това изисква усилия! Не искам да звуча цинично по отношение на всичко онова, което обикновените хора преживяват покрай кризата. Безработицата провокира огромни проблеми. Сравнявам го със следния случай – тежко болен пациент отива при лекаря, по-точно носят го при лекаря. Медикът го поглежда, стряска се и започва да плаче от ужас. Какво ще каже пациентът? Ще му извика: „Стига си плакал, ако някой трябва да плаче, това съм аз, стегни се и направи нещо!” Тази безработица се очакваше. Щом изчезнаха евтините кредити, съвсем естествено е да се появи и безработицата, най-типична за строителния бранш. Сега въпросът е как да разпределим по-добре работата, която все още я има, и, на второ място, как да осигурим нови работни места. Създаването на новите работни места е свързано и с друга много важна задача – санирането на мотора на испанската икономика, който трябва в близко време да заработи на доста по-пълни обороти. Аз съм убеден, че строителството и занапред ще бъде изключително важен и продуктивен сектор в испанската икономика, но то никога вече няма да стигне нито равнището, нито формата от последните четири-пет години. Между 2003 – 2007 г. беше бумът на евтините кредити, който провокира и огромния ръст в строителството. Строителството не е прогнил сектор, той ще оживее. Просто да дадем кръв на това болно тяло, което все пак не е чак толкова болно. А какво да правим с Гърция? Внимавайте – не мислете, че като оправим всичките си проблеми на пазара на труда, ще оправим всичките проблеми на испанската икономика и по-точно системата на кредитите. Реформата в сферата на труда има два етапа. Първият етап е договореност за заплатите, която е много важна за момента, поне за още три години напред. Трябва да използваме точно през тия три години дългите светлини, да гледаме малко по-далеч от носовете си. Трябва ни и колективно трудово осигуряване, като във филма на Алмодовар, да си говорим помежду си. Значи, ако фирмата има някакви проблеми, да има възможност много бързо да влезе в контакт със своите кредитори и да потърси решение. А не да се стига до фалит на фирмата. В това отношение в САЩ постъпват гениално – веднага постигат консенсус. Ако проследим всичко в дати, ще припомня, че през 2007-а бяхме много добре, през 2008 г. икономиката се разклати, а промяната я очаквам в края на второто тримесечие на 2010 г. Защо мисля така? Ще цитирам фактите. Започва да се увеличава консумацията на електроенергия. Повишава се вътрешното потребление. Индексът на индустриалното производство расте. Расте износът. Резервациите в хотелите също скачат. Намаляват дълговете в семействата. Дебитните карти се раздвижват. Значи, ние сме пред скок. Нагоре! Няма да е лесен. Но да стиснем зъби, за да го извършим. Не е за фанфари и ракети. Но въпреки това ще трябва да се случи. А какво ще се стане с Гърция? Войниците от съюзническите армии, които окупираха Германия в края на Втората световна война, носеха две неща в раниците си, освен цигарите – един план „Маршал“, план за помощ, не за наказание и обедняване, и една нова институция за контрол, наречена Бундесбанк. Нещо подобно трябва да се случи днес и в Гърция. Да й помогнем и да изискваме отговорност. И да контролираме нейните сметки от позицията на новите европейски институции. Какви поуки ще извадим от гръцката криза? Първата – че от Гърция и от която и да било друга европейска страна трябва да се изисква почтеност в цифрите, които се отнасят до дефицита. И втората поука – решението на проблема с дефицита се нарича растеж, а не икономика на мизерията.