ИСС излезе с конкретни предложения за развитието на икономиката

Икономическият и социален съвет (ИСС) предлага на правителството икономически пакет от три становища за развитието на българската икономика, пазара на труда и социалното осигуряване и социалната закрила. Констатациите и предложенията поставят началото на диалог за политиките и реформите у нас, обяви председателят на ИСС Лалко Дулевски. Той добави, че са направени 147 конкретни изводи и 285 предложения за развитие на социалните системи. През месец май предстои оповестяване на нарочно становище за здравноосигурителната система у нас, а на 28 май ще се състои конференция с участието на експерти на Световната банка по въпосите на бедността и социалното изключване.
Развитие на българската икономика Три икономически отрасъла у нас имат огромен потенциал за развитие. Това са селското стопанство, туризмът и индустрията, сочи изводът от изготвеното становище на тема „Предизвикателства пред българската икономика”. В областта на селското стопанство може да се работи върху разработването на програми за подпомагане развитието на „новите” направления – биологично производство, производство на биогорива и др. Предложенията в сферата на туризма в средносрочен и дългосрочен план са свързани с диверсификация на туристическия продукт у нас; ограничаване дела на сивата икономика в отрасъла; разработване на дългосрочна данъчна политика, лицeнзионна политика, политика в областта на таксите, застраховането; данъчни и други икономически стимули за развитие на инфраструктурата и за привличането на чуждестранни и местни инвестиции. Сред основните цели на секторната политика в областта на индустрията ИСС посочва насърчаване на експорта, както и увършенстване и опростяване на нормативната рамка за свободно развитие на бизнеса и насърчаване стартирането на производствени дейности. Сред конкретните предложения на ИСС по оперативна програма „Развитие конкурентоспособността на българската икономика” на ЕС е максимално бързо стартиране на пазарноориентирана система от гаранционни фондове, фондове за рисков капитал и фондове за микрокредитиране. Съветът препоръчва и създаването на нови инструменти за улесняване на достъпа на микро-, малки и средни предприятия до средствата от европейските фондове, като предоставянето на финансовите ресурси да става с хоризонт 20 години. Осигуряването на алтернативни източници за финансиране като емитиране на акции или облигации, ползване на наличния финансов инструментариум, предлаган от международните банки за развитие, е още едно от направените от ИСС предложения. Основните фактори, които ще подпомогнат икономическото съживяване и насърчаването на конкурентоспособността на икономиката, са инфраструктурата, човешките ресурси, финансовият капитал, качеството на институциите и тяхната стабилност, геополитическото положение на страната, посочва ИСС в становището си.
Развитие на социалните системи В областта на пенсионното осигуряване ИСС отбелязва, че е налице постоянна тенденция за намаляване на осигурителните вноски: 32% – 2000 г., 29% – 2001 г., 23% – 2006 г., 22% – м. октомври 2007 г., 18% – 2009 г. /когато държавата се включва формално като осигурител/ и 16% – 2010 г. За разлика от другите страни-членки, в България нарастващите дефицити в пенсионния фонд, покривани със субсидии от държавния бюджет, влияят със силата на изкривяващ осигурителен фактор, тъй като изплащаните пенсии в по-голямата си част се финансират за сметка на данъци от цялото население и бизнеса. ИСС алармира, че са налице сериозни финансови заплахи пред разходопокривната пенсионна система. Сред тях той посочва спада в темповете на нарастване на БВП, намаляването на заетостта, по-бавното повишаване на доходите, вкл. опитите за замразяване на заплатите в бюджетната сфера, натрупването на просрочени задължения към работниците и служителите и към фондовете на ДОО /в т.ч. поради непогасените задължения на бюджета към фирмите/ и нарастващата междуфирмена задлъжнялост. Неадекватните политики и икономическата рецесия повишиха риска от неизпълнение целите на пенсионната реформа-2000 г. и увеличиха недоверието към солидарните и капиталовите форми на социално осигуряване, заявява в своята позиция ИСС. Така силно се ограничи потенциалът на пенсионната система да бъде стабилизатор на икономиката и публичните финанси. За преодоляване на тези негативни тенденции ИСС препоръчва финансова автономност и строг финансов ред, по-високи изисквания за достъпа до пенсионната система, ограничаване на ранното пенсиониране, подобряване на връзката между индивидуалния принос и размера на пенсионното плащане, подобряване контрола за спазване на законодателството. Съветът смята за необходимо извършването на системни актюерски разчети за трайните въздействия на текущите промени на осигурителните вноски за фонд «Пенсии» на ДОО върху финансовата жизнеспособност на пенсионната система в средносрочен и дългосрочен план, както и въвеждането на по-строги критерии за достъп до пенсии и на достатъчни стимули за по-продължително участие на трудовия пазар и в осигурителната система. Сред необходимите мерки ИСС поставя и осигуряването на равнопоставеност между държавата (в ролята й на работодател и осигурител) и останалите работодатели по отношение на срокове на плащане и адекватния размер на дължимите осигурителни вноски. Съветът изтъква и че постигането на прозрачност и справедливост в личното участие на държавните служители при заплащането на осигурителни вноски трябва да се подкрепи със съответни компенсации на техните доходи. ИСС предлага и въвеждане на диференциран минимален осигурителен доход по основни професии за самоосигуряващите се лица и засилване на контрола върху получаваните от тях доходи. Усъвършенстване функционирането на демографския резервен фонд /Сребърен фонд/ за овладяване на част от финансовите предизвикателства пред пенсионната система, е друга мярка, която ИСС предлага. ИСС е за премахване «тавана» на пенсиите и преминаване единствено към регулиране «тавана» на осигурителния доход. ИСС е за въвеждане чрез мултифондовата система в допълнителното пенсионно осигуряване на различен тип инвестиционни портфейли. Също така препоръчва да се регламентира допълнително данъчно облекчение за лични вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и за премии /вноски по договори за застраховки “Живот”, застраховки за пенсия или рента/ в общ размер до 10% от осигурителния доход за родените преди 1.01.1960 г. В областта на здравеопазването и здравното осигуряване ИСС изтъква необходимостта здравното осигуряване да се изгражда изцяло на осигурителен принцип, съобразно по-дългосрочната визия и цели на развитието на здравната система /15 – 20 г./, като отпаднат съществуващите елементи и дейности от областта на социалното подпомагане. ИСС отправя редица предложения по отношение на финансирането на здравните дейности и услуги. Според него трябва да се осигури по-голяма гъвкавост на бюджета на НЗОК за пренасочване на средства от по-скъпите видове помощи към профилактика и промоция на здравето. ИСС предлага конкретни необходими промени в заплащането в системата на първичната и специализираната медицинска помощ, в болничната помощ и в спешната медицинска помощ. Съветът се обявява и за развитие на публично-частното партньорство в здравеопазването при гарантиране на обществения интерес. Необходимо е и изграждането на системи от стимули за икономическо развитие и поминък в застрашените от демографски срив райони като възможност за подпомагане на семейството в грижата му за децата, а така също стимулиране провеждането на фирмени семейни политики /гъвкаво работно време, дистанционна работа, родителски отпуск, подкрепа за децата, услуги за родители и семейства/. Закрилата на семейството може да се осъществи чрез данъчни облекчения за млади съпрузи (до 35 годишна възраст), ако имат деца; създаване на Държавен фонд за поемане на част от лихвените тежести за млади семейства с поне 1 дете; преференциални кредити за студенти и млади семейства, смята ИСС. ИСС препоръчва въвеждането на минимални социални стандарти за гарантиране на минимален доход. Минималната работна заплата като съвкупност на икономическа и социална функция трябва да се определя на основата на работещ механизъм, отчитащ динамиката на линията на бедност и средната работна заплата. Друга необходима промяна е оптимизиране системата на социалните трансфери и социалното подпомагане след прецизиране на доходния тест с цел повишаване ефективността на анти-бедност политиките и ограничаване на “професията” социално слаб.
Заетост, образование и доходи ИСС смята, че е необходимо да се премине от мерки за противодействие на кризата към разработване на национална програма, насочена и към икономическо възстановяване и преструктуриране на националното стопанство. Съветът подчертава, че е необходимо адаптиране на националната пътека за гъвкавост и сигурност на заетостта, като е нужна смяна на подхода – на мястото на едностранното, по оценка и с решение на работодателя въвеждане на системата flexicurity, да се наложи „договорената гъвкавост”, най-вече чрез механизмите на колективното договаряне. Според ИСС политиката по заплащането на труда трябва да отчита ефектите от двойнствената роля на трудовите възнаграждения. Работодателите не трябва да се придържат към политика на замразяване и/или задържане на работните заплати като безусловна антикризисна мярка. Изключително важно е работните заплати да следват динамиката на производителността на труда. Един от основните инструменти за запазване на заетостта – използването на схемите за намалено работно време, трябва да бъдат усъвършенствани чрез тяхното съчетаване с дейности по обучение и мерки за подкрепа на доходите, посочва съветът. Според него също така трябва да се създаде механизъм за селекция на перспективни предприятия, които имат право да получат финансова подкрепа за работа на намалено работно време и да се минимизира рискът от необоснована защита на нежизнеспособни предприятия. Една от предлаганите от ИСС мерки е създаването на регистри на високообразованите и висококвалифицираните емигранти, на емигранти научни работници и таланти, на студентите в чужбина. Трябва да се създадат условия за използване на интелектуалния и професионалния им капацитет от родината, чрез “виртуална” и “циркулярна миграция”. Като слабости на колективното трудово договаряне ИСС посочва отсъствието на пряка обвързаност между нарастване на заплатите и производителността на труда, подценяване на инфлацията като фактор с негативно влияние върху покупателната способност на трудовите възнаграждения, нежелание или неумение да се договаря система от бонуси, свързани с количеството и качеството на положения труд. Необходимо е провеждането на активна политика по отношение на доходите, която да доведе до постепенна конвергенция с равнищата им в другите страни-членки на ЕС в дългосрочен план и до създаване на ефективни механизми за поддържане на социалните баланси и особено за подпомагане на хората с ниски доходи, категоричен е ИСС в приетото становище. Той настоява и за разработването на механизъм за нарастване на минималната работна заплата в зависимост от прага на бедност, производителността на труда и съотношението й със средната работна заплата за страната. Системата за социална защита също трябва да се обвърже с линията на бедност, като гарантираният минимален доход да се определя като минимум 60% от линията на бедност, а коефициентите за достъп да се съобразяват с нуждите на рисковите групи.
 

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *