Историята се повтаря с КТБ

Близо 20 години след ликвидацията на Агробизнесбанк историята се повтаря. Не мога да кажа, че в случая с КТБ са извлечени уроци. Интересни са приликите и разликите при ликвидацията на Агробизнесбанк и сегашния опит за ликвидация на Корпоративна търговска банка. Аналогията не е търсена, тя се налага сама по себе си. И преди, и сега намесата на политиците и прокурорите игнорира търсенето на икономическа логика при оценка на срочността на активите и пасивите на двете банки. Игнорират се и действащите в България и Европа закони. Отново политическите спекуланти и хитреци правят възможното да извлекат лични облаги. Отново прокуратурата се намесва некомпетентно и политически грубо и безотговорно. Почти сигурно е, че след 10 години България ще изплати хиляди левове обезщетения от неправомерно съдопроизводство и причинени щети. Само ще отворя една скоба и ще кажа, че аз, Деньо Каназирски, Гинко Ализотов и Христо Данов вече сме спечелили окончателно делата срещу държавата в България и чакаме същите новини от Страсбург. Сумарно държавата ще ни изплати за неправомерно съдопроизводство компенсации за над 180000 лева. Припомням също, че аз, Гинко Ализотов и Деньо Каназирски бяхме кадри на БНБ, имахме огромно чувство за отговорност и не се чувствахме виновни в нито един миг. С колегата Деньо Каназирски сме изписали пет кашона ръкописи с обяснения пред пловдивските магистрати. Самият обвинителен акт се състоеше от 240 страници и подготвянето му отне на прокуратурата три години. Материалите по делото се събраха в 97 тома. Делото продължи цели 18 години – много време и енергия загубихме. Друг е въпросът, че членът, по който ни „търсеха сметка”, беше отпаднал още 1997 г., както беше отбелязано в Оправдателното решение на Върховния съд. В крайна сметка окончателният изход от процеса във Върховния съд е оправдание за всички.

Но да продължа с аналогиите – сега отново поведението на БНБ е неадекватно. Отново шефовете на правителството и БНБ са слаби личности и ръководители без опит. Има обаче и една съществена разлика и тя е, че България вече е в Европейския съюз. Например подкрепата чрез ЕК – решенията за 3,3 млрд. взети в неделя вечер на 29.06. 2014 г. направиха невъзможни т.нар. „банкова ваканция” и другите лоши управленски практики на БНБ и Министерски съвет. Друга съществена разлика е, че вече има по-развито гражданско общество, което е важен инструмент за натиск върху бюрократи и съдебна система.

Най-точната дума за банковите кризи в България по време на прехода 1995-1996 г., когато затвориха 16 банки, и 2014 г. – когато бе обявен надзорът над КТБ, не е „фалит” на банките, а „ликвидацията” им. Започват по един и същи начин – първо от вестниците, после се намесва прокуратурата, после следва бездействие от страна на БНБ и финансовото министерство. Има, разбира се, и обяснение за българските случаи – освен задкулисието, начело на БНБ и правителството са не просто слаби ръководители, но по-скоро съзерцатели на икономическите явления, които не вярват, че нещо зависи от тях. Всички тези ръководители от 1995 и 2014 г. заслужават названието „ликвидатори на българската банкова система”.

Краят на Агробизнесбанк бе затрупан от огромна политическа мръсотия. Беше създадена преднамерена теза за фалит и едно мегадело, само и само да се обясни едно съвсем обикновено и твърде познато икономическо явление – липсата на ликвидност в условията на стопанска криза. Нека си припомним само необяснимите равнища на курса на долара и основния лихвен процент тогава! И безумните плащания по дълга.

АББ беше купена за един лев на 1 декември 1995 г. Това бе одържавяване на частна банкова институция в условията на липсващо законодателство, регулиращо банковата несъстоятелност. А непосредствено преди това беше приключила ревизия от страна на БНБ и една от основните констатации в проверката беше, че в АББ работи изключително силен екип от специалисти със солиден опит от Пловдивската окръжна банка, в сътрудничество с учени от Пловдив и икономисти, юристи, информатици от „Банксервиз” и др. Установи се и най-високо ниво на компютризация, която позволяваше на БНБ да знае всеки ден експозицията по така наречените „свързани кредити” на Христо Александров и цялостната картина на кредитния риск. В резултат на двете ревизии през 1994 и 1995 г. не са предприети никакви мерки от страна на централната банка. Както и сега! БНБ можеше да предложи много, както това правят през последните години западните централни банки за своите надзиравани банки. Но както беше казал Жан Виденов в частен разговор: „Решението ще бъде политическо“. И така правителството нареди за 1-2 месеца не само да се спре рефинансирането на 15-те частни банки, но специално от Агробизнесбанк се изтеглиха и над 800 милиона лева по договор с ДСК срещу кредитите на военнопромишления комплекс и около милиард лева от БНБ срещу изкупуването на тютюните. АББ обслужваше Районното управление по социално осигуряване – РУСО-Пловдив, и други бюджетни структури. Само за месец от банката бяха извадени значителни финансови средства от сметките на бюджетните организации. Няма банка в света, която да издържи на това, особено когато се появят слухове, всяващи паника. В това отношение председателят и зам.- председателят на БНБ проявяваха голяма словоохотливост пред пресата и телевизията, което беше „гасене на пожара с бензин”. Такива неадекватни реакции на сегашния управител на БНБ виждаме и в последните няколко месеца – от юни 2014 г. насам.

Въпреки това, само три месеца след одържавяването на АББ, тя бе в състояние да се рефинансира с привлечени средства, като едновременно с това се пристъпи към изчистване на кредитния портфейл. Например всички кредити от военнопромишления комплекс бяха върнати с известно просрочие веднага след ликвидацията.

Сигурно се питате дали ръководството на Агробизнесбанк не направи опит да разработи оздравителна програма? Да, но УС на БНБ не намери време да се запознае и да се произнесе върху нея. Разчетите ни показваха, че оздравяването на банката ще доведе до формирането на допълнителни годишни доходи за собственика на банката, в случая БНБ, на около 6 милиарда лева. Обратно, при вариант ликвидация бяхме изчислили, че още през първата година БНБ ще понесе загуба от 11 милиарда лева. Сега случаят с КТБ едва ли се различава много, макар че става дума за неденоминирани левове.

Основната истина е, че ликвидацията на АББ струва на България два пъти повече от нейното оздравяване. Пак ще кажа, причината за фалитите се корени в погрешните и некомпетентни икономически решения на правителството, включително безотговорното и безпрецедентно по съизмеримост с брутния вътрешен продукт плащане за една година на 2,5 милиарда от външния ни дълг, и неадекватните оценки на чиновниците от Международния валутен фонд. Емитираха се държавни ценни книжа, които насилствено бяха пласирани в банковия сектор, а с постъпленията от тяхната продажба беше закупувана чуждестранна валута за плащания по дълга. По тази причина курсът на лева по отношение на щатския долар се поддържаше изкуствено нисък чрез постоянна намеса на БНБ на валутния пазар, а високите лихвени проценти трябваше да привлекат свободния левов ресурс от населението и фирмите. С него банките бяха принудени да закупят държавните ценни книжа или да кредитират икономиката.

Из представяне на книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк“ с автори Петър Нейчев, Тоде Тодев и Стефан Прончев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *