И пак не ги е срам
Българските турци и роми много са загубили, ако в неделя вечерта не са проследили пресконференциите на двамата кандидати за президентския пост. Това е бил техният шанс да чуят как за тях се говори с надежда от всеки възможен национален екран, да научат как от тях нещо зависи и да видят колко много място те заемат всъщност в българското общество.
Причината за това отношение са социологическите данни за резултатите от първия тур на президентските избори. Те показват, че 10-процентовата разлика между Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин може да бъде наваксана само с мобилизирането на гласове, идващи от многобройни и монолитно гласуващи групи граждани.
Двойният конфуз
Това положение създаде двоен конфуз в следизборната вечер. Първият беше в това, че часове наред след като Ахмед Доган вече беше заявил, че ще подкрепи кандидата на социалистите, и двата водещи щаба продължаваха да се молят на глас за подкрепата на ДПС. А вторият конфуз беше в това, че представители и на двата щаба се чувстваха задължени да пояснят, че „не се срамуват“ от ничия подкрепа – „на роми или на турци, на леви или на десни“.
Това е най-убедителната визитна картичка на цялата българска политика, а не само на кандидатите в тези избори. От двайсет години насам етническият вот избира или проваля кандидати за различни постове и от двайсет години насам турците и ромите са групи, към които нито една от водещите партии няма реален политически ангажимент извън времето на изборите. Новината на 2011 идва с чувството „срам“, макар и употребено в отрицателна форма. На никого не би хрумнало да уточнява от какво точно не го е срам, ако въпросният срам действително отсъства.
Що се отнася до помощта, която ДПС може реално да предостави на Ивайло Калфин, тя не е чак толкова голяма, колкото изглежда на пръв поглед. По данни на Алфа Рисърч 57% от избирателите на ДПС, които са гласували на изборите през 2007 година, в неделя и без това вече са гласували за Калфин. Това означава, че дори и при максимална мобилизация и послушание на втория тур, ДПС би могло да осигури на Калфин по-малко от половината си гласове като допълнение към тези, които той вече има. Това надали би било достатъчно за преодоляване на изоставането му от Росен Плевнелиев.
„Достатъчните“ гласове биха могли да дойдат от кандидат, който късно през нощта в неделя отказа да подкрепи когото и да било на втория тур – Меглена Кунева. Както изчисли бившият вицепремиер Даниел Вълчев, ако изборите бяха не президентски, а парламентарни, тези половин милион гласа, дадени вчера за Меглена Кунева, биха гарантирали влизането на около 40 депутати в парламента. За двайсет години демокрация нито един независим кандидат не е могъл да регистрира подобен резултат.
Борисов знае най-добре
Според социологическите данни за Меглена Кунева са гласували предимно образовани хора и предимно жители на големи градове. Този профил отговаря на профила на избирателите на Плевнелиев, а не на тези на Калфин. Макар че и този извод е прибързан, понеже за Меглена Кунева определено са гласували тези, които не одобряват хегемонията, стила и съдържанието на ГЕРБ. А това означава, че сред нейните избиратели не би следвало да се очакват твърде много поддръжници на Плевнелиев.
Всъщност най-бързият анализ на всичко, което се случи по време на първия тур, беше направен от премиера. „Ние получихме вот на доверие“, каза той по време на пресконференцията на ГЕРБ. Нищо не е по-вярно от това заключение – въпреки половината негласували българи и въпреки сериозната подкрепа за други кандидати, може да се каже, че хората потвърдиха: те харесват ГЕРБ. Тук е мястото да посочим колко не ни е срам от това.
Татяна Ваксберг, Дойче веле