Кадафи прибягва до стари трикове по нов начин

Почти 40-годишната история на Кадафи като лидер на Либия е поредица от терор и революционни каузи. Той дава убежище на Абу Нидал, след като Сирия експулсира палестинския бунтовнически лидер, известен най-вече с убийството на израелски спортисти на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.

Но и самата Либия не се шегуваше – тя предизвика американско военновъздушно нападение през 1986 г. с бомбения атентат в дискотека в Берлин, в който загинаха двама американски военнослужещи. Две години по-късно бомба, вероятно поставена от либийци, взриви самолет на Пан Ам 103 над Локърби, Шотландия, убивайки всичките 259 души в него и още 11 души на земята.

Решението на Кадафи да предаде двамата заподозрени по случая повече от десетилетие по-късно, да плати обезщетения за милиарди долари и да се откаже от своята програма за оръжия за масово унищожение, откри пътя към отменянето на американските санкции, наложени на Либия, и към връщането й на световната сцена.

Избирането на Кадафи в началото на този месец за председател на Африканския съюз бележи най-новия му триумф – той ще се стреми да използва поста, за да прокара своята визия за единно африканско правителство, което той нарича „Съединени африкански щати“.

Тази идея, подобно на повечето предишни предложения на Кадафи за обединение, е малко вероятно да получи особено развитие. Но новият пост в Африканския съюз подхранва надеждите му да опровергае арабските крале и президенти, според които той се държи безумно и сее раздори.

Хитрият Кадафи управлява с желязна Либия, след като завзема властта като млад офицер с държавен преврат през 1969 г. Той отдавна прави опити да свали от власт други арабски лидери чрез призиви към арабския народ.

Такъв бе призивът му към арабите да се бият срещу Израел през войната в ивицата Газа, както и призивът му към арабските лидери да позволят на гражданите си да се бият. Така той представи тези лидери като твърде нерешителни или изплашени, за да пуснат арабските маси срещу еврейската държава.

После видяхме другата страна на монетата – Кадафи публикува авторска статия в „Ню Йорк таймс“ в края на миналия месец, в която писа: „Основата, върху която е изградена модерната държава Израел, са преследванията на евреите, това не може да бъде отречено… Евреите искат и заслужават да имат своя родина.“

Въпреки това Кадафи възроди идеята за единна държава, датираща от 40-те години на миналия век, когато палестинците, по онова време мнозинство на територията между Средиземно море и река Йордан, се опитаха да предотвратят раждането на еврейската нация. Напоследък за тази идея отново се застъпват палестинци, които виждат как малката им псевдодържава бива постепенно „изяждана“ от еврейските селища. Но Израел и Съединените щати са твърдо против.

Никой обаче няма да възрази кой знае колко срещу възраждането на идея, която вероятно отново ще потъне в забрава. Повечето експерти смятат, че Кадафи не ще успее да създаде „Изратина“, както не успя да превърне идеята си за панарабска държава в реалност, нито че ще успее да създаде обединена Африка, тъй като редица африкански лидери твърдо се противопоставиха на избирането му.

„Ако става дума за тежест или за способност да въздейства върху процесите, никой не смята, че той има значително влияние“, каза за либийския лидер Брус Мади-Уейцман, експерт по Северна Африка от Центъра Даян на Телавивския университет.

Джордж Жофе от Центъра за международни изследвания в Кеймбридж отбелязва, че планът „Изратина“, който Кадафи подхвърли за първи път през 2002 г., му позволява да насочи светлината на прожекторите към себе си, без да предприема съществени действия.

„С този ход той избягва поемане на ангажименти“, каза Жофе. „И като не му се налага да се ангажира, той не дразни Съединените щати.“

Обещанието на Кадафи по-рано този месец пред срещата на върха в Африка да се заеме лично с кризата в Дарфур, също отговаря на надеждите му да се представи като по-умерен пред Съединените щати и Запада. Размирният судански регион беше сред приоритетите на правителството на Джордж Буш и вероятно ще бъде важен проблем за Обама.

Новият образ на Кадафи има предимството да подсилва либийската икономика, като по този начин му помага да задържи властта. След като Либия десетилетия наред бе в изолация, сега бизнес връзките й с Европейския съюз се развиват и американски компании отново работят на либийските петролни полета.

„Ще трябва да почакаме и да видим какво ще стане при правителството на Обама“, каза Жофе. „Но дали Либия е толкова важна, че да предизвиква тревоги, когато сме изправени пред проблемите с Иран, Северна Корея и Палестина? Отговорът е не, все още не, особено когато американският бизнес е доволен от нея“.
БТА

Той предизвика смут сред африканските страни, но сега оглавява Африканския съюз и обещава да се заеме с кризата в Дарфур. Неотдавна призова арабските лидери да позволят на гражданите си да отидат в ивицата Газа, за да се бият срещу Израел, но впоследствие каза, че евреите по света заслужават да имат своя родина, макар и в обща държава с палестинците, наречена „Изратина“.

На пръв поглед несъвместимите становища на либийския лидер Муамар Кадафи сякаш са нещо обичайно за човек, който обича светлините на прожекторите, противоречивостта и ексцентричността. Например неговата охрана се състои само от жени – нещо, с което не може да се похвали никой друг ръководител на мюсюлманска страна.

Но докато богатата на петрол Либия отваря широко вратите си след десетилетно съществуване на неотговаряща на международните норми държава, анализатори смятат, че 66-годишният арабски и африкански лидер се опитва да подобри образа си пред Запада, използвайки признанието, което получава от събратята си африканци, за да компенсира пренебрежението на другите арабски лидери.

Кадафи „казва това, което му харесва, без да си дава сметка, че може сам да си противоречи“, казва Джордж Жофе, експерт за Либия в Центъра за международни изследвания в британския Кеймбриджски университет. „Но зад онова, което казва, има последователност. Тя се състои в това, че той не иска да дразни Съединените щати“, каза Жофе.

В момент, когато президентът Барак Обама замисля нова американска външна политика, а възобновените отношения между Триполи и Вашингтон са все още в начален етап, Кадафи внимателно се стреми да се представи като лидер, готов да сътрудничи в два от най-проблемните региони в света. Решен да се придържа към ролята на революционер, той се разграничи от образа си на терорист.

„Хората се променят и Кадафи е майстор в нагаждането на политиката към реалностите“, каза Жофе.

За това преобразяване му помага неговото минало, казва Джон Хамилтън, анализатор от британската фирма „Крос бордер информейшън” за изследвания на Близкия Изток и Северна Африка.

„Кадафи има много силни възгледи и притежава способност да убеждава, благодарение на това, което е и което е бил“, казва Хамилтън.