Каква година ще бъде 2014-а за бизнеса?

Бизнес климатът

През 2014 година се запазва положителното – макроикономическата стабилност и ниските данъци, смята председателят наАсоциация на индустриалния капитал Васил Велев. Той отчита подобрение на отношението на държавата към предприемачеството – има стремеж за своевременно разплащане с бизнеса по изпълнени поръчки, както и своевременно възстановяване на ДДС. В дисонанс с влошената перспектива по кредитния ни рейтинг от S&P, лихвите по новите емисии ДЦК са устойчиво ниски и са най-добри в Южна Европа, а индексите на БФБ растат не символично – SOFIX, например, е нараснал за една година с над 40%. Това безспорно говори за доверие от страна на инвестиционната общност към публичните ни финанси и капиталовия ни пазар.

Имаме основания да сме оптимисти. Вярваме, че диалогът ни с институциите е конструктивен и ефективен и ще се развива успешно през следващата година, каза Васил Велев за Investor.bg.

АИКБ представи редица становища и мерки за по-добро регулиране и намаляване на административната тежест за бизнеса, мерки срещу неформалната икономика по отношение на образованието, еврофондовете и други, които се възприемат добре от държавната администрация. Например предложението на асоциацията за начисляване на ДДС от малките фирми при касово изпълнение бе прието и от тази година е вече уредено със законова възможност. Същото важи и за редица предложения, свързани с усъвършенстване на т.нар. единна данъчно-осигурителна сметка. Даже се постави началото на отлаганата повече от 10 години реформа на таксата за битови отпадъци. В процес на изпълнение са и редица мерки, приети от правителството за отмяна или облекчаване на регулаторни режими. Не е изненада, че последното измерване на бизнесклимата от НСИ сочи ръст с 1,7%.

Но много важни промени, като въвеждането на задължителна и ефективна предварителна и последваща оценка на въздействието на нормативните актове, реален и осезаем напредък при въвеждането на електронното управление, намаляването и отменянето на редица такси, по-доброто регулиране на естествените и разграждане на изкуствените монополи, реформа при обществените поръчки за облекчаване на достъпа на МСП и ограничаване на корупцията останаха за настоящата година. Бързият напредък в тези сфери ще е решаващ за запазването на тренда.

Има предпоставки за обръщане на тенденцията към увеличаване на заетостта

Бизнесът оценява прогнозата на правителството за запазване на равнището на заетост и безработица като реалистична. Това се подкрепя категорично и от данните, изнесени от НСИ по отношение на пазара на труда. Проучвания и данни от реалния сектор показват тенденция за запазване на равнището на безработицата. Въпреки това членовете на АИКБ планират малък ръст в числеността на персонала през следващата година, както и увеличение на възнагражденията. Има предпоставки за обръщане на тенденцията към увеличаване на заетостта. Активните политики за подобряване на средата за бизнес и за насърчаване на заетостта могат да ускорят процеса, а непремереното увеличение на минималната работна заплата – да го забавят.

Потреблението и покупателната способност – ще има не голям ръст

Потреблението и покупателната способност се увеличават пропорционално на заетостта. Безработицата неминуемо оказва негативно влияние върху потреблението и покупателната способност на българина, което представлява и сериозна пречка за развитие на българския бизнес. Известно компенсиране идва от ръста на пенсиите и на средната работна заплата. Несигурността пред бизнеса и домакинствата, продиктувана както от външни, така и от вътрешни фактори, водят по-скоро до ръст на спестяванията, отколкото до ръст в потреблението. Очакваме умерен ръст на потреблението, базиран на повишаването на доходите на по-ниско платените работещи в България, както и на постепенното обръщане на негативните очаквания на хората за икономиката към умерено позитивни.

Заплащането на труда

По отношение на средномесечната заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение очакванията на АИКБ за 2014 г. са за 4-5% ръст. По този показател ние сме сред първите в Европа. Причина за това е ниската база и големият натиск за догонване, а не толкова ръста на производителността. Откакто сме член на ЕС, възнагражденията у нас нарастват с по-бърз темп от производителността, което не може да продължава вечно, без да се влоши конкурентоспособността ни. За това „принос” има и непремереното увеличение на МРЗ – едно вредно за икономиката на България решение. На първо място – ръстът на брутния вътрешен продукт е символичен. На второ – в рамките на последните две и половина години минималната работна заплата беше увеличена с повече от 40 процента. На трето – известно е, че инфлацията за тази година е с отрицателен знак, т.е. имаме дефлация и следователно покупателната способност на минималната работна заплата не е намаляла, а напротив – тя се е увеличила. Следователно нямаме налице нито една икономическа причина размерът на минималната работна заплата да бъде увеличаван.