Какви могат да бъдат рисковете пред световния икономически растеж?
Глобалната икономика ще се разшири с 3,2% през настоящата година, с 3,5% през следващата и с 3,6 на сто през 2016 г. Такива са прогнозите на Световната банка. Международният валутен фонд обеща, че също ще ревизира в посока нагоре очакванията си за подема на световната икономика.
Прогнозите са оптимистични и всъщност сякаш наистина има защо. Пет години след началото на финансовата криза държавите предприеха и извършиха немалко реформи, които изглежда дават резултат. Като цяло и в последните месеци и тримесечия преобладават добрите макроикономически данни от САЩ, еврозоната, Япония, а защо не и Китай.
По всичко личи, че растежът ще се завърне след дългите години на фискални ограничения. Погледите са вперени именно в най-големите икономики. В САЩ политиците достигнаха до споразумение за финансирането на правителството в следващите две години, еврозоната бавно, но славно надига глава, Китай предприе нов модел за икономически растеж.
Дори и според икономиста с най-мрачните прогнози Нуриел Рубини заплахите от свиване на растежа в еврозоната, от още едно частично блокиране на американското правителство, от продължаващата битка за повишаване на тавана по дълга на САЩ, от твърдо приземяване в Китай ще бъдат смекчени.
Дългосрочните рискове обаче остават
През новата година Федералният резерв на САЩ ще започне плавно да оттегля количествените улеснения. Централните банкери дадоха заявка, че поне до 2015 г. лихвените проценти ще останат ниски. Именно това бе идеята на политиката на Фед – чрез ниските лихви да стимулира по-рисковите инвестиции, като например инвестициите в облигации и акции на развиващите се пазари.
През май 2013 г. бяхме свидетели как само загатването, че Фед ще прекрати програмата, предизвика остри реакции сред инвеститорите. Последва отлив на капитали от развиващите се държави. Дали това ще се повтори – зависи от това как Фед ще комуникира с пазарите. На декемврийското заседание централните банкери показаха, че все пак умеят да излъчват позитивни сигнали. Факт бе, че пазарите приеха спокойно новината за редуцирането на покупките на облигации с 10 млрд. долара.
Ако обаче Фед вдигне рязко лихвените проценти, отливът на капитали също може да се ускори, а това ще деформира глобалната икономика. Ето защо е важно как ще бъде поднесена новината и как реално Фед ще започне да покачва почти нулевите лихви.
Още по темата
Джим О'Нийл: Не BRICS, а MINT
Най-големите икономики ще рефинансират дълг за 7,43 трлн. долара през 2014
Фед: Ползите от количествените улеснения намаляват
Развитите пазари биха развиващия се свят през 2013 година
Съживяването на развитите икономики ще се отрази благоприятно на износа на развиващите се държави. Факт е и че в условията на глобализация икономиките действат като скачени съдове.
Заплахите за световния икономически растеж идват от дефлацията, високата безработица, планините от дългове на някои държави, огромните валутни резерви на трети… Възстановяването в еврозоната все още е крехко. Уязвимостта на развиващите се пазари – включително и плахите опити на Китай за ребалансиране на икономиката – могат да се превърнат в пречка за световния растеж в следващите няколко години.
Пазарът на труда – предстои той да изпита положителното въздействие на зараждащото се възстановяване. Ако това се постигне, наистина ще можем да твърдим, че световната икономика се е възстановила от финансовия крах от 2008 г.
Прогнозата на Световната банка за икономическия растеж на България
Международната финансова институция дава умерено оптимистична прогнозаза тази година – 1,7%. Умерено оптимистична, защото очакванията на правителството са за ръст от 1,8 на сто. Европейската комисия гледа малко по-мрачнои залага за увеличение на българския БВП с 1,5 на сто.
Темповете на икономически растеж у нас обаче ще изостанат от средния темп на растеж на 11-те държави, присъединили се към ЕС след 2004 г.Най-силен икономически растеж се очаква да отбележат балтийските държави – 4,2% е очакваният ръст на БВП в Латвия, 3,5% – в Литва, и 3% – в Естония.
Отливът на инвестиции, високата безработица, потиснатото потребление, корупцията, административните реформи остават да тежат на родната икономика.