Какви са оманските интереси в България?

Преди няколко дни бе оповестена сделката за покупката на 30% от Корпоративна търговска банка от инвестиционен фонд на султаната на Оман. Екзотичната инвестиция си осигури място в новините повече отколкото това щеше да стане, ако например компания от Германия или Белгия беше новият собственик на съответния дял от кредитната институция.
Оман не е сред традиционните ни партньори, нито присъства в класацията на най-големите инвеститор и в българската икономика, нито е ясно колко точно пари са вложени до момента поради известна тайнственост, в която са обвити подобни покупки. Едва ли някой е запомним, например, че когато през 2006 година България пострада от наводнения султанът на Оман прати чек за 300 000 долара за пострадалите семейства. По-логична някак изглежда помощта от 390 000 долара за Томбул джамия в Шумен, която е паметник на културата.
През същата година тогавашният министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров подписа Договор за взаимна защита и насърчаване на инвестициите с министъра на националната икономика на Оман Ахмед Маки. Тогава плъзна новината, че султанатът планира над 1 млрд. долара инвестиции в България и региона.После делегация, в която имаше ключови фигури от петролния и инфраструктурния сектор, дойдоха лично да проверят евентуалната полза от вложения в енергетиката и инфраструктурата ни.
Година по-късно – при българска визита в Оман става ясно, че държавният инвестиционен фонд “Оман Ойл Къмпани“ има готовност да инвестира в изграждането на терминал за втечнен природен газ на българското или съседно крайбрежие, в петролопровода Бургас-Александруполис, както и да участва като стратегически инвеститор в проекта АЕЦ Белене.Ако оставим за малко настрана последните две е любопитно кой министър в кой джоб си е сложил идеята за терминала за втечнен газ, която щеше да е като манна небесна в онези мрачни дни на /надяваме се/ отминалата газова криза.
Фонд от Оман се присъедини към групата инвеститори, които подготвят превръщането на Боровец в ски курорт с международно значение с реализирането на проекта, който придоби известност като “Супер Боровец“.Тогава конкретното име и размера на участието остана тайна.
Миналата година на среща с кмета на Плевен стана ясно, че арабският бизнесмен Адил ал Шанфар, който е вицепрезидент на позиционираната в Оман холдингова компания Al Shanfari Group, ще проучва възможностите за инвестиции в областта на земеделието и туризма в България.
С какво България е интересна за султаната и неговите бизнесмени всъщност и то във време на криза? Това се опитваме да резберем от Стоян Денчев, почетен консул на Оман в България.
Всеки инвеститор – било частен или държавата чрез свои фондове – изхожда от личния си интерес. Има и определени емоционални моменти в случая с Оман, свързани с познанствата на Симеон Сакскобургготски със султан Кабуз и с някои от водещите министри на правителството. Това обаче беше началният тласък, всичко останало се определя от рационалността. Оманските държавници и частни инвеститори имат високо европейско и американско образование и опит с водещи компании в света. Аз изповядвам философията ,че държавното управление не е място, където човек се учи на управление. В Оман стриктно се спазва това. За разлика от България там цари прагматичността на преценките – както от страна на държавните инвестиционни фондове, така и от частния бизнес.
Има ли интерес и към вложения в съседните държави?
Доколкото знам има в начален етап проучвания в Румъния и Турция, но като че ли интересът не е голям. Бизнесмените от Оман твърдят, че там бюрократичните спънки са по-големи и предпочитат България, което трябва да ни ласкае.
Да очакваме ли в скоро време нови инвестиции от Оман?
Като почетен консул си спомням и официални и неофициални посещения. Имаха интерес и след това представители на двата техни инвестиционни фонда, имаха много срещи. Тогава за първи пък се заговори за реални инвестиции и след не повече от месец осъществиха първата си инвестиция купиха 37 дка в Малинова долина в т. нар. Град на мечтите. След това в инфраструктура, в земя, Супер Боровец И в момента продължава този интерес
В ситуация на криза какво поддържа този интерес?
Рискът не е малък, не те си калкулират риска и са разбрали може би, че кризата в България няма да е толкова силна, колкото е в други страни от ЕС.
Малко потайни са тези инвеститори, невинаги става ясен размерът на инвестициите им…
Те, според мен, работят като западни бизнесмени. При една от предишните сделки наши бизнесмени се опитаха да кажат, че в Оман не познават много добре ситуацията у нас. Но се оказа, че те я познават много добре и то още от соц време. Явно не е случаен интересът им. Очевидно считат, че България е една от най-незастрашените дестинации за инвестиции.
Преди време имаше идея да ни построят терминал за втечнен газ, което щеше да е много полезно при газовата криза, която преживяхме. Какво стана с това намерение?
Разговорът започна с това, че предлагаха да построят няколко газови електроцентрали и възникна нуждата от газ и тогава предложиха такъв терминал. За съжаление българската страна не разви тази идея тогава, а после и при посещението на Румен Овчаров в Оман и като че ли замръзнаха разговорите на тази точка. Мисля, че страната ни трябва да е по-активна, когато има интерес да се инвестира тук. Държа да ви кажа, че ние имаме нормални дипломатически отношения с Оман, но посланикът на Оман за България се намира във Виена. За мое учудване повече от 1.5 година не му е определена дата да си връчи акредитивните писма, което на дипломатически език означава нещо недобро. Това се случи сега на 21-ви януари, но той пък не можеше да дойде. Такива пречки могат да окажат негативно влияние върху отношенията между страните.
Нови бизнесделегации да очакваме ли в обозримо бъдеще?
В скоро време оманска делегация от частни бизнесмени ще посети България. В момента в България има един шейх, който преди време имаше намерение да купи Кремиковци, но се отказа след като огледа предприятието. Оманският бизнес има интерес към покупка на заводи, към строителство на предприятия, покупка на хотели, на земя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *