Какво гласува парламентът за фонд „Пенсии”

Парламентът прие на първо четене бюджета на ДОО и сега е моментът да погледнем към фонд „Пенсии” и да откроим ефектите от промените при пенсионното осигуряване. За целта използваме бюджета на фонд „Пенсии” за 2011 г., във вида, в който е достъпен на сайта на парламента, както и бюджета на фонд „Пенсии” за 2010 г., така, както е записан в закона. Прогноза за изпълнението на бюджета на фонд „Пенсии” за 2010 г. няма, но ако се позовем на месечния бюлетин на Министерство на финансите, че изпълнението на постъпленията по бюджетите на социалноосигурителните фондове към септември 2010 г. е малко над 70% от разчетите, то можем да приемем, че заложеното в закона за ДОО, в т.ч. и за фонд „Пенсии”, ще бъде изпълнено в някакви нормални граници.

Осигурителните приходи във фонд „Пенсии” за 2010 г. са заложени да бъдат 4,912 млн. лв., докато през 2011 г. се залагат 5,563 млн. лв., тоест предвижда се ръст от около 650 млн. лв. В осигурителните приходи обаче се включва и трансфер от републиканския бюджет в размер 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година – това е т. нар. роля на държавата като „осигурител”, което се различава от допълнителното покриване на дефицита на фонд „Пенсии” от държавата. Въпросната „вноска” на държавата като осигурител е заложена да бъде 2,304 млн. лв. през 2010 г. и 2,481 млн. лв. през 2011 година. Казано по друг начин, държавата предвижда ръст на „всички осигурителни доходи” с около 8%, което да се отрази в по-голям трансфер без самата „осигурителна” вноска на държавата (12%) да се променя. За сравнение, приходите във фонд „Общо заболяване и майчинство” също се залагат с около 5% по-високи, въпреки че там промени по отношение на вноските не настъпват. Това означава, че повечето приходи във фонд „Пенсии” няма да дойдат само от мерките на правителството, но и по принцип от нарастване на осигурителните доходи – този ефект очевидно е заложен в рамките на 5-8% ръст.
Извън тази държавна вноска остават приходите от вноските на работодатели, работници и самонаети в частния сектор във фонд „Пенсии”, тоест точно тези вноски, които привличат общественото внимание и тежат на труда. Ето и разпределението за 2010 и 2011 година:

Приходи от вноски на работодатели – 1,469 млн. лв. за 2010 и 1,733 млн. лв. за 2011
Приходи от вноски на работници – 927 млн. лв. за 2010 и 1,111 млн. лв. за 2011
Приходи от вноски на самоосигуряващи се – 182 млн. лв. за 2010 и 201 млн. лв. за 2011

Общо частните вноски в фонд „Пенсии” са заложени 2,578 млн. лв. за 2010 и 3,045 млн. лв. през 2011 г. – очаква се ръст от 467 млн. лв. през следващата година – това трябва да бъде допълнително иззето от гражданите и бизнеса, тоест допълнителната тежест върху труда в България. Промяната следва от повишената осигурителна вноска с 1,8 процентни пункта, както и от повишението на минималните осигурителни прагове – според написаното в мотивите са заложени около 370 млн. лв. повече заради пенсионната вноска и 110 млн. лв. заради осигурителните прагове. Прави лошо впечатление, че ясна обосновка на тези числа няма, а сметките най-вероятно са статични.
Не е ясно и как правителството оценява стимулите за укриване на осигурителни вноски и до каква степен това ще има негативен ефект върху приходите. Очевидно, опасенията за подобен сценарий са напълно реалистични след като се стигна до идея за криминализиране на такива действия. С криминализацията на практика се признава, че тази политика има сбъркани стимули и съответно нещата трябва да се случват насила – доверието в системата липсва, но принудата се засилва.
Окончателното узаконяване на промените в социално осигурителната политика само ще затвърди мнението за липсата на ясна визия и отказа от реформа. По време на проточилите се преговори в т.нар „тристранка” станахме свидетели как правителството се лута под натиска на социалните партньори измежду разнопосочни стратегии за справяне с проблемите в осигурителната система. Повишаването на пенсионната вноска се прие за наложително с оглед необходимостта за стабилизиране на приходите на ДОО до 2035 г., както става ясно от „Националното споразумение”. Обратният завой, който направи правителството след като намали вноската от началото на 2010 г., буди безпокойство за подобни бъдещи действия независимо от първоначалните намерения за чувствително понижаване на осигурителната тежест.
Видно е, че пенсионната система издъхва, страда от хронични дефицити и без структурна реформа няма как да се стабилизира. По-високата вноска няма да доведе до желания резултат и това ще се види още през следващата година. Тогава цялата дългосрочна стратегия (до 2035 г.) ще бъде вече официално компрометирана и дебатът ще се поднови – промяна или ново закърпване? Хората, които направиха сегашните промени ще си искат отново своето – запазване на всякакви привилегии и ново вдигане на осигурителните вноски. Тогава обаче, грешките от сегашната политика ще бъдат лесно видими – дългосрочната реформа на сегашната администрация ще се провали още през първата си година.

Петър Ганев и Михаил Андреев, ИПИ