Какво да чака България от енергийния съюз

Идеята за енергиен съюз в ЕС, която първоначално беше издигната преди две години от тогавашния полски премиер Доналд Туск (сегашен председател на Европейския съвет), беше посрещната с много надежди в Източна Европа. Особено по-радикалното предложение за общо закупуване на газ, така че страни като България или Естония да се възползват от по-добрите цени на Германия. За последните няколко месеца надеждите се поохладиха. Първо, отпадна възможността за единна покупка на газ, тъй като тя би нарушила европейското антимонополно законодателство. Но и защото Германия, точно както и при идеята за общи евробондове, се страхува, че подобрявайки условията за София и Талин, по-трудно ще постига изгодни условия за себе си. Миналата седмица пък унгарският премиер Виктор Орбан по време на посещението на руския президент Владимир Путин директно се противопостави на съюза. Формално, защото ограничавал суверенитета на Будапеща, но реално заради по-добри условия за търговия с Русия. С това пропада и идеята за общо противопоставяне на опита на „Газпром“ да премести транзитните коридори за газ от Украйна към Турция.
На този фон предстоящото на 25 февруари обявяване на пътната карта към Европейския енергиен съюз (ЕЕС) вече не се очаква като кой знае колко голямо събитие. Въпреки това последната чернова на документа, който ще бъде приет (и изтекъл в euractiv), показва, че Европейската комисия все пак се старае да начертае някаква ясна визия. И да замести някой от пропадналите идеи с нещо работещо. Например общото закупуване на газ ще бъде заменено от платформа за прозрачност – с цени и обеми, така че например България да бъде наясно колко от излишния газ на Словакия може да си поръча вместо този по нейния договор с „Газпром“.