Какво коментира икономическият печат в събота?

Вестник Капитал
“В момента абонатът преговаря“
Около собствеността над БТК никога не е скучно. Само три години след приватизацията компанията три пъти смени главния си акционер – бе в ръцете на един американски фонд, премина през исландски инвеститор, после се озова отново в друг финансов купувач, отново с капитали от САЩ. Сега, след още три години, се подготвя поредната смяна на собствеността, като лицата стават все по-екзотични. Допреди няколко седмици най-вероятният нов стопанин на компанията беше от Китай. Сега отново има промяна и БТК по-скоро може да се управлява от арабски телеком.
Оттеглянето на PCCW от процеса обаче може да значи две неща – или основните банки кредитори (Royal Bank of Scotland и Deutsche bank) не са харесали предложената оферта, или просто са предпочели конкурентната такава.
Втората оферта, която вече изглежда по-предпочитана, е на част от по-слабо защитените държатели на дълг в кюпа от 1.6 млрд. евро. Става въпрос за държателите на мецанин дълг за близо 400 млн. евро, като водещ играч сред тях е американския хедж фонд Tennenbaum Capital Partners. Първоначалната оферта на PineBridge предвиждаше тази група кредитори да загуби всичко при преструктурирането на задълженията на БТК и собствениците й. Затова, водени от Таненбаум (виж карето), групата излезе с контраоферта. Те привлякоха и стратегически инвеститор в процеса на преговорите – арабската телекомуникационна компания Oger Telecom. Как точно участва тя в контрапредложението на мецанин инвеститорите за момента представителите им не искат да разкрият.
Новият фаворит може и да е предпочитан, но все още банките кредитори не са се споразумели с него окончателно, като това може да стане до месец-два, каза източник, близък до преговорите. Информацията, че липсва финално решение, потвърдиха и от групата кредитори инвеститори.
“Няма потребител, няма проблем“
Това че бурното разрастване на курортите ще доведе до много по-голямо потребление на ток, вода, нужда от нови пречиствателни станции и пътища е ясно поне от десет години. Държавата упорито разширяваше възможностите за строителство, от което естествено инвеститорите побързаха да се възползват. С няколко дребни промени в наредбата за правилата и нормативите за устройство на територията например или с преквалифицирането на курортите в курортни селищни образувания, вратите за престрояването бяха широко отворени.
Ясно е, че ЕРП-тата имат мотив да включват колкото се може повече клиенти, за да увеличават потребителската си база. Така те бързо изчерпват преносния капацитет на НЕК, който не е бил подобряван вече 20 години. Бързината, с която се включват хотели и къщи например, рязко контрастира със скоростта, с която се закачат вятърните или соларните паркове. Към тях ЕРП-ата също имат законово задължение, но пък те не им носят приходи, а само разходи. Това обаче не оправдава абсурдната логика на държавния монополист, според която трябва да се строи или прави бизнес само там, където той има капацитет. По този начин на мислене шофьорите в България трябва да карат само по няколко пътища в страната само защото останалите са в кошмарно състояние.
Вестник Банкер
“Интриги изядоха главата на Михайлова“
Рокадата в Министерство на финансите бе неочаквана. Никой никъде до сега не бе подлагал на съмнение професионализма на зам. министър Ана Михайлова. Официални мотиви за освобождаването й са “новите приоритети в дейността“. В пресата се прокраднаха твърдения, че тя била освободена заради мудна работа. Преди да стане заместник министър на финансите Ана Михайлова бе икономист в офиса на постоянното представителство на Международния валутен фонд в България. Родена е през 1977-а в София .
Вестник Сега
“Готви се приватизация на морските плажове“
Предвиждат се промени в Закона за Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), които ще въведат нова категоризация на плажовете, обяви Гребенаров. Идеята е ивиците пред затворените комплекси да са достъпни само за клиенти на комплекса и да се обособят в отделят категория. Конституцията и ЗУЧК повеляват свободен достъп до морския бряг, но “трябва да се пази интересът и на двете страни – инвеститорите са вложили много средства и искат да осигурят спокойствие на клиентите си“, коментира губернаторът. Той изтъкна, че във всяка от областите Варна, Добрич и Бургас имало само по 2-3 такива случая. И даде пример – ваканционното селище Дюни било от затворен тип и със “собствен“ плаж, но в района имало още 3-4 километра пясък, напълно свободни за всички.
Бившият зам.- министър на регионалното развитие Савин Ковачев е категоричен, че не може да се ограничава достъпът до плажовете дори и в затворените комплекси. “Това изцяло противоречи на смисъла на конституцията“, коментира Ковачев, който е юрист. Според него въвеждането на категория “затворени“, “ВИП“, “с ограничен достъп“ и други подобни словосъчетания означава да се прати на ремонт конституцията.
Вестник 24 часа
“32 млн. лева спасяват морето от режим“
32 млн. лева ще бъдат похарчени от НЕК, за да не се повторят черните петъци по Южното Черноморие със спирането на тока, които изправиха на нокти хиляди туристи това лято.
Парите са от инвестиционната програма на електрическата компания за 2011 г., съобщи шефът й Красимир Първанов на среща в Бургас с вицепремиера Симеон Дянков, представители на ЕВН и хотелиери от Слънчев бряг.
7 млн. лева ще струва изграждането на нов далекопровод Айтос – Слънчев бряг, а с по 10 млн. и 15 млн. ще бъдат подсилени другите два към тамошната подстанция и ще бъде изградена нова.
Така че за следващия сезон проблеми с тока няма да има, заяви вицепремиерът Симеон Дянков. Той призова за по-строги санкции към пунктовете за вторични суровини, които изкупуват цветни метали, тъй като кражбите от електропроводите били една от основните причини за авариите.
“Затова сме тук по време на отпуските да решаваме проблемите“, заяви Дянков на срещата в Бургас. Вицепремиерът бил изпратен лично от премиера Бойко Борисов на срещата с енергийните шефове и хотелиерите.
Вестник Труд
“Държавата търси начин да развали сделките за пет ТЕЦ-а“
Икономическото министерство проверява дали може да развали приватизационните договори за пет ТЕЦ-а: “Брикел”, “Марица 3”, “Бобов дол”, “Република – Перник” и “Сливен”. Това съобщи пред журналисти заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Марий Косев.
Централите са заплашени от спиране, тъй като не отговарят на екологичните изисквания и мърсят над допустимото. Те обаче са важни за България. “Отиват си мощности, които не искаме – заяви Марий Косев. – Това може да застраши сигурността на енергийната ни система. Ние обаче сме на кръстопът. Частниците не са инвестирали, а сега искат от държавата да решава проблемите”.
Поетапното затваряне на остарелите съоръжения е записано в Договора за присъединяване на България към ЕС. Първа ще трябва да излезе от строя “Брикел”. В централата вече е получено писмо от заместник-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева, в което се казва, че трябва да се предприемат мерки за извеждане от действие на горивната инсталация.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *