Какво /не/казва споразумението на Петте

Пет големи държави – САЩ, Китай, Индия, Бразилия и ЮАР – се договориха в Копенхаген върху текст, който е по-скоро политическа декларация от 3 страници, а не обвързващ страните договор.
Какво заявява текстът на Петте?
В текста се казва, че индустриализираните и развиващите се държави трябва да изработят общ списък на целите си за борба с климатичните промени и че е необходим международен механизъм за проверка и надзор над този процес. Обещава се също богатите държави да дадат стотици милиарди долари до 2020г. на бедните, за да им помогнат да се справят с наводнения, повишаване на морското равнище, засушаване и други ефекти от климатичните промени.
Петте приемат, че не бива да се допусне затоплянето да надхвърли 2 градуса до 2050г. – нещо, по което лидерите на индустриалните държави се договориха още през лятото.
Какво не казва текстът?
Много неща.
В него не се предлага наследник на Протокола от Киото, в който са поети ангажименти за ясно определено намаляване на вредните емисии. Такава бе първоначалната цел на форума в Копенхаген, но тя стана непостижима седмици преди да започне той.
Няма цел за намаляване на емисиите по света към 2050г.
Няма специфична дата за постигане на ново споразумение, което прави много несигурно бъдещето на преговорния процес.
Решен ли е проблемът с промяната на климата?
Ни най-малко. Учени твърдят, че дори държавите да спазят точно това, което досега са обещали, няма да спрат промените.
Параметри като 25-40% намаляване на емисиите към 2020г. спрямо нивото от 1990г. (предложеното от Междуправителствената комисия за климатични промени) дори не бяха поставени на масата за преговори в Копенхаген.
Кой е виновен за тази ситуация?
Зависи кого питате. Популярният отговор тази седмица бе, че виновен е Сенатът на САЩ, който не е приел закона за борба с климатичните промени. В момента такъв се пише от трима сенатори.
Други предпочитат да обвиняват Китай. Страната е със силни позиции за преговори, защото споразумение без нейното участие изглежда безсмислено. Пекин заявява, че няма глупаво да жертва икономическия си растеж или суверенитета, за да реши проблем, създаван от Запада в продължение на векове.
Какви са поуките за световните лидери?
Със сигурност една съвсем очевидна поука:
Фактът, че климатичните промени не признават държавните граници не означава, че тези граници нямат значение.
Дори в Сената на САЩ всеки сенатор гледа да защити интереса на собствения си щат по проблем, който иначе засяга всеки американец.
Същото наблюдавахме и на международно ниво през последните седмици. Всяка следваща конференция за климата трябва да бъде организирана така, че участниците да са убедени, че тя обслужва краткосрочните им национални интереси.