Какво /не/ знаем за валутният борд?
Валутният борд у нас бе въведен през 1999 г., като тази година сеотбелязоха 12 години от въвеждането му. След като той често е в медиите,нека се изяснят основните характеристики на системата му. Валутният борд представлява монетарен механизъм, който поддържа фиксиран курс с чуждестранна парична единица.
Основните характеристики на ортодоксалния валутен борд са:
– Чуждестранните валутни резерви трябва да са покриват паричната маса в обръщения, както и резервите на търговските банки към борда.
– Валутният борд поддържа пълна и неограничена обмяна между местната парична единица и валутата, към която е вързана, без ограничения за транзакциите.
– Валутният борд единствено печели пари от лихви и инвестиции на резервите (приспадайки разходите за издаване на местни пари).
-Валутният борд не изпълнява монетарна политика и не заема пари на правителството. Властта не може да печата пари, може само да събира данъци и да взема заема за да посрещне разходите си.
-Валутният борд не действа като заемодател от последна инстанция за търговските банки, и не регулира изискванията за резервите им.
– Валутният борд не се опитва да манипулира лихвените нива. Връзката му с чуждата валута води до доближаване на лихвите и инфлацията към страната, чиято е тази валута.
Последици от валутния борд
Валутният борд не може да издава пари без покритие, а вместо това издава стойността на местни пари срещу резервите от чуждестранната валута в трезора си (най-често това са евро и долар). Положителното салдо на платежния баланс рефлектира в по-високи депозити на местните банки към централната, както и по-високи депозити на фирмите в местните банки. Ръстът на вътрешното предлагане на пари е съчетан с ръста на депозити на банките в централната банка, което води и до увеличаване на валутните й резерви.
Плюсове и минуси
Основното при тази система е, че валутната стабилност вече не е под въпрос. Негативите са, че страната не може повече да определя монетарна политика, а фиксираният валутен курс до голяма степен ще определя условията за международна търговия, независимо от икономическите различия между търговските й партньори. Обикновено валутният борд е предимство за малки, отворени икономики, които трудно поддържат самостоятелна монетарна политика.
Примери от близкото минало
Хонг Конг поддържа валутен борд, както и България и Литва. Естония върза валутата си към германската марка през 1992 г. Аржентина изостави механизма през януари 2002 г. след сурова рецесия. Все пак, аржентинският борд не бе ортодоксален и не спазваше стриктно тези правила – факт, който много посочват като причина за срива му.