Какво ново след Европейския съвет?

Приключи заседанието на Европейския съвет – събранието на лидерите на 27-те страни членки на Европейския съюз. За някои от взетите решения може да се каже, че са основополагащи за последващи промени и установяване на една стабилна европейска икономика след края на световната рецесия. Дилемите продължават…

Дори и европейската бюрократична машина да се задвижи малко по-бързо от обичайните си темпове на вземане на решения, промени няма да настъпят скоро. От една страна, за това „съдейства“ тромавата администрация и мудните срокове, от друга – предстоящото лято, формирането на новия Европейски парламент, както и назначаването на нова Европейска комисия. Последното се очаква да бъде по-проблематично и сложно от обикновено заради икономическите сътресения и интересите, които отделните страни членки защитават, както и заради предстоящите институционални и политически промени, особено – влизането в сила на Договора от Лисабон.
Какви промени да очакваме в (не)близко бъдеще в ЕС?
Финансовата система
Европейският съвет подкрепи създаването на Европейски съвет за оценка на системния риск за финансовата система. Новият регулатор ще наблюдава и преценява възможните заплахи срещу финансовата стабилност, ще предупреждава за опасности, ще препоръчва мерки и ще следи за прилагането им. Освен този централен регулатор, лидерите на 27-те подкрепиха създаването на Европейска система от финансови контрольори, която да опазва стабилността на финансовите компании и да защитава потребителите на финансови услуги. Освен това, предвиждат се отделни регулатори за борсите и застрахователните компании.
Участниците в Съвета приветстваха идеята ЕК да се забърза със законодателните предложения с оглед засилване на финансовия контрол в ЕС и избягване на повторни кризи с мащаба на настоящата.
Правни гаранции за Ирландия
Ирландия е единствената страна в ЕС, която все още създава сериозни спънки с ратифицирането на и без това непопулярния и, според много политици – несъвършен, Лисабонски договор, който трябва да изпълнява роля на европейска конституция. На референдума през миналата година гражданите на Ирландия категорично отхвърлиха документа, а кабинетът поиска правни гаранции за суверенитета на страната преди провеждането на следващия референдум, който се очаква да се състои в края на септември – началото на октомври.
След дълъг дебат, съветът постигна съгласие днес да предложи на ирландското правителство законови гаранции за националния суверенитет, за да спечели подкрепата на ирландските гласоподаватели. Гаранциите ще бъдат окончателно одобрени на срещата на върха на ЕС в Брюксел.
Компромисът предвижда да се даде право на вето в областта на данъчната политика на Ирландия, както и да се респектира военния неутралитет на страната.
Земеделие
Редом със заседанието, в Брюксел се проведе поредния мащабен протест на европейски фермери, който събра около 2 хиляди души и блокира белгийската столица.
От няколко месеца насам животновъдите се опитват да привлекат вниманието на политиците заради млечната криза, която се завихри в ЕС. Изкупните цени на млякото са изключително ниски, има проблем с неадекватните млечни квоти, а световната криза спъна финансирането на селското стопанство с банкови кредити и ограничи достъпа на стопаните до свежи пари.
Днес земеделците с пот на чело си отвоюваха проверка на сектора и анализ, след който ЕК и земеделските министрти ще решават какво да се прави. Което означава само едно: чакане.
Като положително в случая може да се тълкува разрешението страните членки да започнат по-ранно превеждане на субсидиите по Схемата за единно плащане и по Схемата за единно плащане на площ. Вместо от 1 декември, директните плащания ще могат да се изтеглят с начало 16 октомври. Само че какво значение имат по-малко от два месеца в условията на криза и кредитна стагнация?
Газови доставки
Проблемите с доставките на природен газ зачестиха след 1 януари 2009 г., когато Русия спря кранчето на Украйна заради дългогодишен спор за цените и начина на плащане. След като газовата криза посред зима отмина, зачестиха хапливите нападки между двете страни. От Кремъл пък със зъби и нокти се опитват да защитят статута си на водещ доставчик на синьо гориво в Европа, лобират за проруските проекти за газопроводи и всячески се опитват да спънат диверсифицирането на доставките за Европа.
Последната искане (чиста проба изнудване) дойде от транзитиращата Украйна: тя настоя за 4,2 милиарда евро, за да гарантира европейските доставки на руски газ, защото не може да ги финансира сама повече.
Председателят на ЕК Жозе Маноел Барозу беше категоричен: В бюджета ни няма такива средства. Украинците имат структурен проблем и са в много тежка ситуация, която ние обсъждаме с всички страни, международни финансови институции и страните членки, но, нека да го кажем откровено – възможността на Украйна да плаща за руския газ не е отговорност на ЕС.
Така нищо чудно скоро отново тръбите за Европа да пресъхнат, докато Москва, Киев и ЕС водят отколешната си геополитическа война и борба за влияние.
Председателят на ЕК
На есен с песен се очертава и за самия Барозу. Той трудно извоюва подкрепа за втори мандат като председател на ЕК, но успя, при това безапелационно! Бившият португалски премиер получи гърба на всичките 27 лидери.
Само че те не му направиха съвсем приятелска услуга, прехвърляйки отговорността за неговото назначение на ЕП. Там Барозу си има група противници – социалистите. Неговото спасение е, че те така и не успяха да сформират мнозинство, т. е. – може и да не успеят да се наложат и да спънат повторната му кандидатура.
Климатичните промени
За пореден път европейските лидери отложиха предоставянето на средства на развиващите се страни за борба с вредните емисии и климатичните промени. Ново обсъждане на въпроса ще има през октомври. Екозащитниците, обаче, се надяват, че играта на нерви скоро ще приключи и сделка така или иначе ще има. Обнадеждаващо е сановището на европейските лидери, че частното финансиране ще играе най-важна роля в случая, т. е. – пари ще има. Все някога и от някъде.
Вечната опозиция
Никога не е възможно всички да бъдат на едно мнение. На заседанието на Европейския съвет опозицията се зае от Великобритания.
Първо, от Острова въстанаха срещу новата финансова реформа, тъй като Лондон се страхува за независимостта на европейския стожер на финансовите пазари – Сити в Лондон. Так асе стигна до компромиса ръководителят на регулатора да не бъде избиран от шефа на Европейската централна банка (ЕЦБ), а да бъде назначаван след общо решение на 27-те централни банки.
Въпреки постигнатия компромис, не е изключено Жан-Клод Трише, в ролята си на председател на ЕЦБ, все пак да има последната дума при важни финансови решения.
Вторият момент от съпротивата на Великобритания бе свързан с правните гаранции, гласувани на Ирландия. Съветът мъчно извоюва обещаните на Дъблин гаранции за националния суверенитет, след като гордън Браун категорично ги блокира още в началото на обсъждането. В крайна сметка, Браун отстъпи, сега се очаква референдумът в Ирландия наесен и дали Дъблин ще изпълни своите обещания.

Миглена Иванова, expert.bg