Какво означава кризата в развиващите се пазари за еврото

Следата на евтините пари на централните банки оставя дълбок кратер на международните валутни пазари. Защото в момента инвеститорите променят стратегиите си и изтеглят всичките пари, които някога са напомпали в развиващите се пазари.

Страхувайки се от края на хлабавата парична политика от страна на Федералния резерв на САЩ, инвеститорите масово изтеглят парите си от страни като Бразилия, Индия и Аржентина. Само в рамките на последните два месеца бразилският реал поевтиня спрямо еврото с над 22 на сто. Особено силно засегната от оттеглянето на капитал към момента е Индия – само от края на юли рупията загуби девет процента от стойността си. Еврото се изкачи междувременно до рекордно високото ниво от около 86 рупии. Централната банка сега иска да засили своята валута чрез покупки на облигации.

Но и фондовите пазари на развиващите се страни страдат от отлива на капитали. Индийският пазар падна в сряда временно с 2,5 на сто. Фондовият индекс MSCI за Азия намали стойността си с повече от седем процента от май насам, пише в свой обстоен материал по темата германското икономическо списание WirtschaftsWoche.

Нека не забравяме нещо – в разгара на финансовата и дълговата криза в САЩ и в Европа инвеститорите масово натрупаха напомпаните от централните банки пари в развиващите се пазари, защото доверието в развития свят бе изчезнало. По-специално Бразилия отбеляза рекордно високи постъпления, дължащи се на отворените капиталови пазари и атрактивните лихвени проценти. Резултатът: бразилският реал поскъпна толкова силно, че бразилците започнаха да се страхуват за своя износ и само новият данък върху капиталовите потоци успя да успокои духовете.

Наистина в последните няколко седмици капиталът изтича предимно от азиатските страни, но междувременно положението се влоши, така че някои наблюдатели вече се опасяват от нов борсов срив в целия свят. “Окото на бурята е директно върху развиващите се пазари“, казва Стивън Джен от базирания в Лондон хедж фонд SLJ Macro Partners. Бившият валутен стратег в Morgan Stanley се опасява, че сега положението за Азия може да стане доста сериозно, след като натискът на кризата в САЩ и Европа отслабва.

И Андрю Суон от хефж фонда BlackRock е песимистично настроен. „Попътният вятър, който Азия чувстваше през последните пет до десет години, губи мощност и в някои случаи дори се превръща в насрещни ветрове“, казва Суон. Сега си отмъщавал фактът, че добрият растеж от последните години не е бил използван за провеждането на структурни реформи.

Но дали отливът на капитали от развиващите се пазари се случва основно заради спекулации за начало на по-строга парична политика на централните банкери на САЩ, или основите на икономиките в Индия, Бразилия и Русия са толкова слаби, че инвеститорите изтеглят парите си с основание?

Кристиян Апелт, валутен стратег в Landesbank Hessen-Thüringen (Helaba), е убеден: „Спекулациите за промяна на посоката на монетарната политика от страна на Фед са по-скоро само първопричина за изходящите потоци. Защото в настоящите горещи кризисни точки отдавна не всичко е наред. Много от развиващите се пазари, които в момента страдат от високото изтичане на капиталите, отчитат огромен дефицит по текущата сметка. Това означава, че се внася повече, отколкото се изнася. Докато капиталите влизаха в страната от чужбина, нямаше проблем, защото вносът можеше да се заплаша. Без парите на спекулантите обаче дефицитът бързо се превърна в проблем.

Само Индия отчита дефицит от почти пет процента от брутния си вътрешен продукт, и в балансите на Индонезия и Хонконг зеят минуси. И това се случва, въпреки че азиатските пазари масово продават своите стоки в чужди страни. Японската банка Nomura изчислява, че единадесетте най-големите азиатски икономики през 2007 г. са реализирали излишък от 6,3% от брутния вътрешен продукт. Миналата година този излишък е бил едва от 1,6%.

В някои страни, като Бразилия, Турция или Индия, доверието на инвеститорите в средносрочен план пострада и от социалните вълнения. Въпреки това в дългосрочен план наблюдателите таят надежди за развиващите се страни. Защото сегашната слабост може да се окаже дългоочакван и необходим лечебен процес. „В дългосрочен план девалвацията на валутите в страните с висок дефицит по текущата сметка е правилен процес за напазване“, обяснява Апелт. И в края на краищата по този начин дефицит може да бъде леко стопен.

„Като цяло развиващите се пазари ще продължават да растат много по-бързо от икономиките на развитите страни“, казва Ник Цена, мениджър на фонд от нововъзникващите пазари в към аселилатора Fidelity. Скоро се очаква и да се появят стимули за връщане на инвеститорите. „В същото време доходността по десетгодишните държавни облигации в местна валута се увеличиха в някои страни до нива, които скоро могат да бъдат привлекателни от гледна точка на инвеститорите“, пише анализаторът Свен Шубърт от Vontobel.

Мнозина се опасяват от дългосрочен отлив на капитал, а възнинкалата в резултат на това несигурност може да се разпростре сред инвеститорите на всички борси. Преди всичко възниква въпросът какви ще бъдат последиците, ако Фед в действителност намали своята експанзивна парична политика и това постепенно се усети от пазарите. Защото, докато възникващите пазари в момента поне частично вече калкулират този ход, в дългосрочен план ще пострада и еврото. Защото веднага щом по-малко долари са в обращение, зелените пари ще започнат да печелят спрямо еврото.

Но за момента единната европейска валута празнува един вид завръщане. Дори в сравнение със смятани доскоро за убежища валути, като норвежката крона, еврото поскъпва доста стабилно. А в последно време отчете поскъпване и спрямо долара. „В момента еврото се възползва повече от изходящите потоци от развиващите се пазари“, казва Апелт. Едно от обясненията за това е, че главно европейски банки изтеглят парите си от Азия и Латинска Америка, с цел след това да ги реинвестират в Европа.

Също така и напоследък съживяващата се икономика на еврозоната – Евростат съобщи наскоро първи лек ръст – за второто тримесечие от 0,3 на сто, вероятно ще даде тласък на единната валута. Но колко дълго ще продължи силата на еврото? В края на краищата силата на еврото от много наблюдатели всъщност се счита просто за слабост на другите валути.

С оглед на валутния курс на еврото към щатския долар DekaBank пише: „С поглед към следващите няколко седмици смятаме, че еврото ще се колебае около сегашното си ниво, преди постепенно да започне да губят позиции“. Подобно мнение застъпва и Апелт. „В средносрочен план виждам, че доларът ще бъде доста по-силен спрямо еврото“, казва той.

За това говори и избягването на риска от страна на инвеститорите. Защото не само политиката на Фед в крайна сметка не налага спирачки на силното евро. Допълнителната несигурност продължава да тегне над еврозоната. Дискусията за нови помощи за Гърция е само един фактор от многото.

Ясно е, че развитието на валутните пазари в света зависи повече от всякога от делата на централните банкери. „Трендовете във валутните курсове са силно доминирани от различните лагери в централните банки“, анализират експертите на DekaBank. Икономическите данни от друга страна играят по-маловажна роля. Така в крайна сметка ще спечели валутата на онази страна, чиято централна банка успее по най-елегантния начин да излезе от експанзионистичната парична политика.

В краткосрочен план това e малка утеха за страните с нововъзникващи икономики. В дългосрочен план обаче би следвало те да могат да се възползват от икономическото възстановяване в САЩ и Европа. По този начин цикълът ще продължи своя ход и няма съмнение, че горещите пари на спекулантите отново ще си проправят пътя обратно към Индия, Бразилия и Сие.