Как възникват банковите и финансовите кризи? – III част

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк”

Според Mynsky финансовата нестабилност на протежение на фазата на конюнктурния „бум” произтича от рисковете, свързани с рефинансирането. Това е едно спорно предположение, защото във фазата на подема с реализацията на високи печалби възможността за увеличаване на собствения капитал и намаляване на заемния капитал за финансиране на дейността се увеличава. Mynsky обяснява своето предположение с това, че по време на подема доходът от капитал, който се използва за обслужване на задълженията, може да нараства само с постоянно темпо. Това е следствие от технологичните условия и ограничените възможности за задържане на ръста на реалните заплати на работниците. От друга страна, възможността за увеличаване на финансирането със заемен капитал е значително по-голяма. Кредитното предлагане е достатъчно, а цената на кредита в резултат на конкуренцията между банките е ниска.

Третият етап е фазата на еуфорията. Все повече инвеститори се насочват към проспериращия пазар, респ. пазарен сегмент. Те се страхуват да не „изпуснат влака”. Повишаването на дълговременните очаквания за високи печалби се прехвърлят от фирмите върху банките, които разширяват обема на кредитирането. Борбата между банките за по-висок пазарен дял се изостря, в резултат на което достъпът до кредит става все по-лесен и лихвите все по-ниски. Числото на оптимистите расте. Скептичните и критични гласове не се възприемат сериозно.

Mynsky различава три вида кредитополучатели. Освен тези, които са в състояние да обслужват своя дълг, да плащат полагащите се лихви и да върнат главницата в момента на падежа, има един растящ брой на длъжници, които могат да обслужват своя дълг, но не са в състояние да върнат главницата и които са заинтересовани в едно постоянно отлагане на датата на падежа в бъдещето. Третата група се появява в условията на „бума”. Това са фирми, които не са в състояние както да обслужват дълга, така и да върнат главницата, но които разчитат на повишаване на цените на имуществените активи, закупени от тях на кредит. Считат, че при необходимост могат да продадат тези активи и да върнат главницата и начислените лихви по нея.

Една важна особеност на фазата на еуфорията е тенденцията сред инвеститорите да определят цената на имуществените активи не на основата на паричния поток, а да изхождат от очакваното повишение на тяхната пазарна цена. Този начин на мислене се възприема неволно и от кредитиращите банки. На пръв поглед по-нататъшното повишаване на цените, като че ли потвърждава правилността на това мислене. Инвеститорът е убеден, че ще успее да продаде имуществения актив в случай на нужда и да реализира значителната разлика между цената на покупката и цената на продажбата. Настроението на пазара е все още оптимистично.

Четвъртата фаза е тази на финансовата нужда. Някакво събитие, което впоследствие се оказва трудно за идентифициране, бележи преломния момент. Повечето участници на пазара не реагират на сигналите за настъпващото изменение. Така например, развитието на пазара на недвижимост в САЩ достигна своя апогей в средата на 2006 г. Първите тревожни сигнали се появиха обаче още през февруари същата година. Но настроението на пазара коренно се измени едва през есента на 2007 г.

След настъпването на повратния пункт нещата се развиват много бързо. Инвеститорите, които през фазата на еуфорията в очакване на повишаващи се печалби, вземат все нови и нови кредити, в условията на рязкото свиване на кредитното предлагане са принудени да започнат да разпродават активи, за да си набавят необходимата ликвидност. Цените на имуществените активи започват да се понижават. Спиралата на принудителните продажби се завърта с още по-голяма сила. Все повече финансови институти започват да изпитват затруднения под тежестта на растящите необслужвани кредити в техните портфейли. Положителната, оптимистичната инвестиционна история отдавна се е превърнала в отрицателна, песимистична.

Петата фаза Mynsky описва като „отвращение”. Постепенно инвеститорите започват да се отдръпват от пазара, респ. пазарния сегмент. Едва неизбежният крах показва размерът на ресурсите, които в периода на „бума” са били прахосани.

Mynsky счита, че тежки финансови кризи изискват намесата на държавата – на централната банка, на министерството на финансите или на органите на надзора. Изказва опасение, че в такъв случай банките едва ли могат да се справят с възникналите проблеми. В този смисъл анализът на Mynsky напълно съответства на възникналата ситуация след кризата 2006 – 2009 г.

Reinhart и Rogoff разглеждат 18 кризи за определен период през 90-те години на 20 век. Те установяват, че преди настъпването на всяка криза се забелязва значително увеличаване на цените на имуществените активи, рязко нараства задлъжнялостта на фирмите и икономическият растеж чувствително се забавя. Често преди кризите имат място иновациите в смисъла на Mynsky. Така например, преди Руската криза се появава иновацията „Credit Default Swap” (вид кредитна застраховка). Борсовата криза през 2001 г. е предшествана от бумът на фирми от т.н. нова, интернет-икономика. Преди кризата от 2006 – 2009 г. широко разпространение получи секюритизацията.

За голямо съжаление следва да отбележим, че интересът на научните изследвания от пролетта на 2010 г. се насочи към кризата в Еврозоната, предизвикана от драматичното нарастване на държавния дълг в редица страни и възникналите проблеми, свързани с неговото рефинансиране. Това навярно ще продължи дотогава, докато осъмнем в условията на следващата банкова и финансова криза. Има ли някой, който да твърди, че кризата в Еврозоната не може да прерасне в нова банкова и финансова криза? Отговорът на този въпрос е отрицателен. Няма такъв сериозно мислещ икономист. Този въпрос ни безпокои и ни кара да мислим.

Очаквайте продължение…