Как Дилма Русеф може да съхрани здравия разум на пазарите

„Блумбърг“ Ако новоизбраният президент на Бразилия Дилма Русеф иска да насърчи инвестициите, за да запази икономическия ръст и да ускори приближаването на бразилските лихвени нива до международните, без да породи допълнителна инфлация, ще трябва да задържи бившия финансов министър Антонио Палочи в правителственото ядро, което взима важните решения. Всичко друго би било неоспорима загуба и непоправима грешка. Ако съдим по примера на администрацията на президента Луис Инасио Лула да Силва, успехът на икономическата политика, а оттам и на цялото правителство зависи от степента на доверие, което тази политика може да събуди у инвеститорите и бизнес мениджърите. Колкото по-голямо доверие заслужава икономическата политика, толкова по-малка ще е жертвата от страна на гражданите, като в същото време се ограничават и политическите разходи за президента и сподвижниците му. Затова Палочи е толкова важен. Никой друг член на Работническата партия, близък до Русеф, не се ползва с такова влияние сред предприемачи, банкери, инвеститори, конгресмени, журналисти и дори политически опоненти. Това се дължи на привлекателната му личност, политическата умереност, уменията му да води преговори и компетентното управление на икономиката през първите четири години от мандата на Лула да Силва. Сега и Русеф разполага с уникалната възможност да използва Палочи, за да извлече най-доброто от мерките, необходими да се задържи ръстът на икономиката достатъчно дълго, така че да се гарантира успехът на администрацията й. От 2008 г. насам правителството на Лула да Силва разхлаби прекомерно фискалната политика, като разчиташе твърде много на инструментите на валутната политика, за да контролира съвкупното търсене и инфлацията. Това затрудни намаляването на реалните лихвени проценти в Бразилия, които са се заковали на 6% при близо нулеви или дори отрицателни нива в по-развитите икономики. Високи лихви Високите лихвени проценти от своя страна възпрепятстват производствените инвестиции, тъй като предприемачите предпочитат да оставят парите си в банката, вместо да ги използват, за да се разраснат и да допринесат за икономическия растеж, без да стимулират инфлацията. Когато встъпи в длъжност в началото на следващата година, Русеф ще се изправи пред няколко големи предизвикателства. Първото ще бъде да преразгледа концепцията на предишното правителство за ефективността на държавните разходи и лихвите при контролиране на инфлацията. Второ, ще трябва да се справи с последиците от отслабващия щатски долар върху бразилската икономика. Третото ще е да насърчи частния сектор да прави големи инфраструктурни инвестиции. Палочи може да помогне на Русеф да се изправи пред тези предизвикателства и пред много други. Преди световната кредитна криза бразилското федерално правителство похарчи 79% от нетните си приходи за заплати, пенсии и административни разходи. През приключилото в края на август дванадесетмесечие тези разходи вече възлизаха на 87% от приходите. През двата си мандата Лула да Силва назначи още 256 000 държавни служители, увеличи значително заплатите на държавните служители и повиши минималната заплата (с която са обвързани пенсиите) с 52% над нивото на инфлацията. Фактът, че тези разходи не могат да се намалят в краткосрочен план, пречи на увеличението на федералните инвестиции, които продължават да съставляват нищожните 7% от нетните приходи. Тази малка цифра не се е увеличила значително дори след като правителството намали първичния излишък до по-малко от 3% от БВП, т.е. под нивото от 4,2% отпреди две години. На всичкото отгоре, правителството се е ангажирало с редица счетоводни маневри – продажбата на дялове от Petroleo Brasileiro SA, прекомерната зависимост от дивиденти от държавни предприятия, опериращи с рисков капитал, или очакването на съдебни депозити и приходи от Centrais Eletricas Brasileiras SA – за да получи първични излишъци, които в никакъв случай не са резултат от финансови икономии. Палочи ще играе ключова роля в инициативата на Русеф за убеждаване на инвеститорите и бизнес мениджърите, че държавните разходи няма да продължат да растат неудържимо, което би затруднило ограничаването на инфлацията. Самото присъствие на Палочи до Русеф ще придаде по-голяма тежест на думите й, за което свидетелства и първата й реч след спечелването на изборите на 31 октомври. Ако Русеф обяви например цел за намаляване на нетния дълг в държавния сектор от сегашните 41% от БВП до 30% през 2014 г., икономическото влияние от подобно изявление би било по-голямо, ако се види, че Палочи има пръст в оформянето на решението. Това ще се отнася за всяко съобщение за мерки, свързани с обменния курс или дългосрочни частни инвестиции. Влиятелен икономически кръг Ето защо, предложенията Палочи да бъде избран за министър на здравеопазването или на съобщенията, изглежда безсмислено не само в икономически, но и в политически план. Вярно е, че ако Палочи беше начело на здравното министерство, това щеше да подготви почвата за евентуалната му кандидатура за губернатор на щата Сао Пауло през 2014 г. Вярно е също така, че ако по време на президентския мандат Палочи заеме длъжността на началник на кабинета, генерален секретар на президентството или какъвто и да било друг виден пост в близост до новоизбрания президент, това не би му попречило в бъдеще да се бори за този или друг пост, до който се стига чрез избори. Самата Русеф, която беше съветник на Лула да Силва, е живо доказателство за това. Палочи, който е лекар и опитен политически тактик, би могъл да свърши добра работа в здравеопазването – важна област, в която Лула да Силва и Работническата партия не успяха да отбележат очевидно високи постижения. Но това не би оправдало изваждането му от президентския кръг на икономически влиятелните хора. Трудно е да си представим, че Работническата партия би постигнала успех на местните избори през 2012 г. или на щатските и националните избори през 2014 г., ако президентският мандат на Русеф се окаже провал.