Как ще запомним 2017 година-събития и герои

Безспорният господар на историята  през 2017 година бе политика-шоумен от филма „Ну погоди“ – Доналд Тръмп. След фамозна  кампания, която институционализира противоречиви  новини, всяко негово присъствие се превръщаше в разтърсващо събитие за целия свят. Тръмп пуска туитове, Тръмп и Ким чен Ун си мериха ракетите, призна Еерусалим за столица на Израел, публично унижи с поведението си Ангела Меркел, пренебрегна Европа, обеща сътрудничество с Русия и после обяви Китай и Русия за противници. Прокара обещаната данъчна реформа, като намали драстично корпоративния данък от 35% на 21%, наливайки допълнително милиарди долари в портфейла на богатите с надеждата за икономически растеж, подем и увеличаване на приходите в бюджета.

Сякаш лудостта обхвана целия свят – сякаш всички свикнахме с гърмящи бомби и размахващи ножове по улиците терористи, богатите поискаха отделяне на Каталуния, Холивуд се тресе от скандали, а картина на Леонардо да Винчи се продаде за над 450,3 милиона долара в Ню Йорк, хиляди хора по света  продали биткойните си след първия голям срив, съжаляват, че не са поели риска да продължат играта, полуграмотните довели  Брекзит сега съжеляват, Тръмп и Ким чен Ун ни напомниха за караибската криза. Никога няма да забравим  проекта Ислямска държава и неговите поражения, едно от които е мигрантската вълна в Европа.  Избирателите в Европа удариха звучен шамар на естаблишмънт елитите във Франция и Австрия, а скоро ще го усетят и в Италия.

В глобален политически план това бе година, която потвърди отново кризата на системата, която наричаме „демокрация“.

Политическата система се изкривява и от света на социалните медии все по-ясно се вижда, че системата има нужда от драстична промяна и през 2017 това се опитват, всеки по своему, да направят Доналд Тръмп във Вашингтон, Владимир Путин в Москва, Реждеп Ердоган вАнкара, Емануел Макрон в Париж, Виктор Орбан в Будапеща, Себастиян Курц във Виена. Системата е разтърсвана от очевидни противоречия  и затова все повече лидери започват да се опитват да изземват функции, които по право си принадлежаха на колективни органи.    

И ако трябва да посочим само едно нещо, което в световен мащаб завладява и се разпространява като вирус, това е влиянието на популизмът. Популисткото говорене на политиците, от една страна, ги приближава до хората, което вече е адски необходимо. Но от друга, допуска възможността в управлението да попаднат хора, които говорят добре, а работят зле. В почти целия Западен свят виждаме такива процеси.

В медийното пространство целият фокус беше върху фалшивите новини, тяхното ограничаване и начините да бъдат разпознавани. Eдна от най-важните стъпки в тази насока направи Facebook, който започна масово прочистване на измислени и фалшиви профили и всички признаха единодушно нуждата от персонализиране на посланията, за да може зад тях да стоят истински хора, с истински имена и още по-истински отговорности. Чуват се гласове разпространението на фалшиви новини да се криминилизира, нещо което прогнозирам, че със сигурност ще се случи през следващите няколко години.

В светът на шоубизнеса и в частност Холивуд бе разстърсен от стотици, а може би хиляди скандални истории на жени, изведнъж пробудили се със спомените си, че са били изнасилвани и или приканвани към секс от известни имена в киното или политиката. Обвиненията срешу продуцента Харви Уейнстейн предизвикаха ефекта на доминото в америрканския шоубизнес, а хаштага #metoo обозначи милиони жени от цял свят, потърпевши или заплашени от сексуалната похотливост на техни колеги или партньори в бизнеса.

 Фoндoвитe бopcи зaпиcaxa peĸopди благодарение на ниските лихви по света и количествените облекчения. От друга страна ниските лихвени проценти увеличават снимулите за теглене на заеми и водят до покачване на парите в обръщение.

Това от своя страна надува активите, цените на акциите, имотите, и облигациите достигат рекордни нива, борсовите индекси растат, а дълговете на гражданите, държавите, корпорациите се увеличаваткоето със сигурност ни приближава до следващото сътресение.

Цените на акциите се повишават на фона на все по-голямо безгрижие и задоволство. В такава обстановка инвеститорите преследват печалба, без да са наясно с рисковите, които те предприемат.

При нестабилност страхът може да се върне и тогава въпросът е може ли текущите цени на активите да издържат страха.

Тук вече се намесват “животинските инстинкти”.

 Петър Къртев

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *