Канадска борба между синдикати и бизнес за МРЗ

Канадска борба – на този спорт все повече заприличва продължаващия вече многомесечни спорове в срещи, диалози, тристранки и всякакви други форми на общуване, между представителните отбори на бизнеса и синдикатите в България. Колко синдикатите са наистина синдикати, а бизнесът – бизнес, това си е отделна тема за спор, ако се погледне от изискването за представителните им функции. Но както и да е…  Според КНСБ е спекулация, че в страните без минимална работна заплата доходите са по-високи. Това се посочва в позиция на синдиката по повод последните изявления на бизнеса, свързани с минималното възнаграждение.
От КНСБ отбелязват, че няма държава в ЕС, която да няма определени по някакъв начин (законов или договорен) минимални нива на заплащане на труда.
Според конфедерацията Асоциацията на индустриалния капитал в България привежда някои странни доводи в искането си за отмяна на административното определяне на минималната работна заплата /МРЗ/. От конфедерацията определят като „чиста спекулация“ твърдението, че в страните без регламентирана МРЗ (общо 6 в ЕС) доходите на работещите са по-високи и безработицата е по-ниска в сравнение със страните със законовоустановена минимална работна заплата.
Данните за 2016 г. на Евростат според синдиката показват, че в страни като Финландия, Италия и Кипър безработицата е по-висока от средната за ЕС, а заплатите в Италия и Кипър могат да впечатлят единствено източноевропейците, се аргументират от КНСБ. И по показателя „БВП на глава от населението“ тези страни далеч не са сред водещите. На обратния полюс Германия, Холандия, Белгия имат много ниска безработица, а Люксембург и Ирландия изпреварват значително Дания и Швеция по доход на глава от населението. Още по-показателни са данните в „стандарт на покупателна способност“ (СПС), където лидери са Люксембург, Ирландия и Холандия, допълват от синдиката.
В повечето новоприсъединени страни коефициентът на безработица е под средния за ЕС и под този във Финландия, Италия и Кипър. Естествено по съвсем други причини (а не поради наличието на МРЗ) доходите в Източна Европа изостават от тези в старите страни – членки на съюза, отбелязват от синдиката.  Но тук може да се даде и един друг пример – Словения е страната с най-висока МРЗ сред новите страни членки (790 евро), най-високо съотношение минимална към средна работна заплата (52.4 на сто), но и сред първенците по доходи в региона и безработица под средната за съюза, се допълва в становището.
Според КНСБ никаква връзка не може да се прави между наличието на законово установено минимално възнаграждение и благосъстоянието на съответната държава. Има решаваща връзка обаче между наличието и размера на минималната заплата и намаляването на бедността, особено за работещите бедни и нископлатените работници, които в България са около 650 хил. или 27 на сто от наемния труд, допълват от КНСБ.
От КНСБ смятат, че премахването на минималната заплата в България е изключително рисково поради ниския обхват на работниците и служителите с колективни трудови договори – по експертни оценки около 30 на сто.
Според КНСБ за пореден път се алармира, че ръстът на заплатите изпреварва ръста на производителността на труда, но се забравя кой е платил цената на прехода. Когато се правят международни сравнения за доходи и благосъстояние, най-точни са данните, базирани на паритет на покупателна способност – позицията ни по производителност на труда е 45 на сто от средното за ЕС-28 ниво, а по заплати – 35  на сто, допълват от КНСБ. По данни на Евростат за 2015 г., като се държи сметка за различията в ценовите равнища между страните – производителността на труда в „БВП на 1 зает в СПС“ на България е 2.9 пъти по-ниска от тази в Белгия, а МРЗ пак в СПС е 3.1 пъти по-ниска. В сравнение с Холандия данните са съответно – 2.5 пъти и 3 пъти.

Стефан ПРОНЧЕВ