Капиталът на компаниите за бързи кредити става минимум 1 млн. лв.

Минималният капитал на небанковите финансови компании за потребителско кредитиране се увеличава на 1 млн. лв., съобщи БНБ. Сега съществуващият регулаторен минимум е 250 хил. лв. Новото изискване се въвежда с промени в Наредба №26 за финансовите институции. Управителният съвет на централната банка е приел измененията на свое заседание във вторник.

По-високият изискван капитал е един от критериите, от които ще зависи регистрацията на финансовите институции в БНБ. Представители на сектора коментираха пред „Капитал Daily“, че повишението на изисквания минимален капитал е очаквано, не би било проблем за работещите на пазара в момента и го оцениха като положителна мярка.

Новите изисквания

Освен че минималният капитал се увеличава, той ще може да бъде набран само със собствени парични средства на съдружниците и акционерите. В съобщението на БНБ се посочва още, че се въвежда задължение за обявяване на действителните собственици на компаниите. Повишават се и изискванията към управителите на финансовите институции, като ще се отчита и тяхната репутация.

Съществуващите финансови институции ще трябва да се пререгистрират в централната банка според новите изисквания, за да продължат да извършват дейност. Подробности в съобщението на БНБ не се посочват. Конкретните детайли ще станат ясни при обнародване на промените в Държавен вестник и отразяването им в наредбата на интернет страницата на централната банка.

Представители на сектора определиха новите изисквания като очаквани и положителна стъпка в регулаторния режим. Според тях изискването за по-висок от сегашния минимален капитал от 250 хил. лв. няма да е проблем да бъде изпълнено. В развилите се допреди месец дискусии около регулирането на бранша самите компании в сектора имаха предложения за увеличение на минимално изисквания капитал, като те бяха дори по-високи – между два-три милиона и пет милиона лева.

В крайна сметка законодателят реши да въведе таван на годишния процент на разходите (ГПР, включва освен лихвата и таксите и комисионите, но не и наказателните такси за просрочия), който ще влезе в сила след 22 юли 2014 г.

Реакции в сектора

Новото изискване не е неочаквано за сектора, посочи Константин Кръстев, изпълнителен директор на една от компаниите в бранша – „Кредисимо“. По думите му стъпката е положителна и добра за сектора, като в известна степен по-високият праг за минимален капитал ще отсее някои компании. Кръстев посочи още, че 1 млн. лв. дори не е достатъчно високо изискване, за да отсее малките компании в бранша. „Предложенията ни бяха за минимален размер на капитала около 2-3 млн. лв.“, допълни той. Добре е и собствениците на компании в този сектор да доказват произхода на средствата си, каза още Константин Кръстев.

Като добра мярка оцени новия минимален размер на капитала и Борислав Недялков, управител на „Неткредит“. По думите му по-високият капитал ще направи по-трудно навлизането на нови играчи на пазара, който вече е пренаселен. „Изискването за по-висок минимален капитал е по-добре и по отношение на сигурността на компаниите, работещи вече на пазара. За тях набирането на средствата, с които да осигурят изискуемия минимален капитал, няма да е проблем.“

Според него това по-скоро ще бъде пречка за навлизане на нови компании. Недялков допълни, че по-големите предизивкателства за сектора са предстоящото влизане на изискването за таван на годишния процент на разходите през юли 2014 г. и евентуалното преминаване към лицензионен режим.

Такова се подготвя по неофициална информация с промени в основния закон за дейността на Комисията за финансов надзор, която може да стане регулаторен и надзорен орган на небанковите финансови институции за потребителско кредитиране. В момента те са само на регистрационен режим в БНБ. По повод гласувания в края на март таван на ГПР по заеми за домакинствата от пет пъти законовата лихва за забава (ОЛП+10%) от сектора преупредиха още тогава, че това ще доведе до изчезване на легалния бизнес на небанковите финансови институции, а заемите, отпускани от дружествата за потребителско кредитиране, няма да поевтинеят, а ще изчезнат.

Според изказаното от тях мнение тогава такъв таван не трябва да има, защото той не създава ясни правила за този тип заеми и ще лиши клиентите с по-висок рисков профил от легитимни финансови услуги, като ги тласне към лихварите и заложните къщи в сивия сектор.

Към края на 2013 г. обемът на заемите, отпуснати от този тип дружества, е 1.98 млрд. лв., като делът на необслужваните кредити е 29.6%, показват данните на БНБ. Данни за първото тримесечие на тази година ще бъдат публикувани на 16 май.