Киберпрестъпленията се увеличили с 61 % за година

За година общият брой кибернарушенията е нараснал с 61%. Това отчита доклад на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA), визирайки 2013-2014 г. в сравнение с 2012 г., съобщи Дарик.

Едно на всеки осем от тях води до загуба на десетки милиони записи на данни, от които 552 милиона са на самоличности. Според данни на европейската индустрия, през 2013 г. киберпрестъпността и виртуалният шпионаж са й нанесли щети между 300 милиарда и 1 трилион долара годишни загуби.

България не остава встрани от тези процеси, свидетели сме на безпрецедентна хакерска атака към интернет портала на ЦИК от типа „отказ от услуга“ (DdoS) на първия тур на местните избори, коментират експертите. В деня на балотажа бяха атакувани сайтовете на няколко държавни институции.

Според Иван Михалев, старши експерт от командването на Военноморските сили реално регистрираният растеж при кибератаките е не повече от 20-30% годишно, казва военният експерт. „Ако се говори за зловреден софтуер ръстът е още по-скромен. В повечето случаи става въпрос за модификации на известен и съществуващ вече зловреден код, който търси слабите места на системите“, обясни Михалев.

За Константин Косев, директор на Технологичния институт на ВСУ „Черноризец Храбър“-Варна, кракерите, а не толкова хакерите, са зловредителите в мрежата.

Хакерите са тези специалисти, които търсят пролуки и уязвимост в разработваните системи. Атакуващите са разширено понятие на общност от свръхспециалисти по целия свят.

„Наемането на „държавни хакери“ от различни специални служби е начин да се подсили с вещи в занаята хора определен сектор“, допълва Косев. Според него хакерите често сами насочват или оставят следи към себе си в техните завоевания. „Трябва да признаем обаче, че зловредният код е дело на талантливи спецове, че те съществуват и са част киберпространството“, каза експертът.

Според Косев, че в момента в световен мащаб текат процеси, в който парите губят своята материалност и стават виртуални. „Времето на касоразбивачите и класическите обири на банки отмина“, посочиа експертът. Според него днешните киберпрестъпници трябва само да проникнат в конкретен сървър и да наредят превод към други сметки.

Масовата представа за мрежа е Интернет, термин с главно „М“, която обединява милиони други мрежи и устройства, допълва Михалев. „Съществуват и други мрежи, които не са обвързани глобално – правителствени, военни, фирмени мрежи, но те представляват интерес за хакерите“, отбелязва експертът.

Когато се разглеждат мрежите като пътища за киберпрониквания, към тях трябва да се добавят и мобилните комуникации, както и милиардите устройства на абонатите, посочи военният експерт. По този начин всяка атака се разпространява в огромен мащаб и броят на потенциалните жертви на киберпрестъпленията нараства лавинообразно. „Дори коментарите по темата имат негативно отражение, само опасността от хакерски атаки поражда атмосфера на несигурност“, казва военният експерт.

Всъщност оръжията са кодове, отбелязва Михалев. „Влагането на интелект, близък до човешкия, в подобен вид оръжия се прави само, когато те трябва да останат скрити дълго време“, уточни Михалев. „Това е сложна задача, защото интелектът предполага съхраняване на голям обем информация, а такива данни трудно биха могли да бъдат прикрити или пък прехвърляни от една система към друга. Обикновено последствията от силата на кибератаката идват от нейната внезапност“, смята Михалев.

Обикновеният потребител също може да се сблъска по всяко време с такава. В такъв момент на екрана може да „блеснат“ различни надписи – от „отказ от услуги“ и „подменена самоличност“ до „сървърът не може да бъде открит“ или „празна дебитна или кредитна карта“.

Името на кибероръжието идва от „малиша софтуер“, което означава зловреден код, може да се срещне и като „мауер“, което е словосъчетание на същото, допълва Косев. Експертът посочва, че от няколко месеца във виртуалното пространство се разпространяват „рансънуерите“ – нерезидентни програми.

В тези случаи, когато машината бъде превзета, вирусът кодира всички налични файлове и документи, след което излиза съобщение, което уведомява за атаката и действията, които трябва да предприемете, за да получите достъп до файловете си, разказва той. Обикновено атакуващите изразяват готовност да ви върнат достъпа до файловете ви, ако си платите, допълва той.

Опитът обаче показва, че няма гаранция системата да бъде възстановена, дори и след плащане на „откупа“, казва Косев. По думите му голяма част от тези вируси проникват с получаването на електронната поща. Експертът разкрива, че най-често хакерите ползват имена на близки хора на атакуваните потребители или адреси, с които работят. Мнозина смятат, че са защитени, но инсталираните защитни програми реагират със закъснение.

Дори и за мащабите на България атаката на „рансънуерите“ може да се определи като голям удар, казва Косев. Той припомня, че преди време бяха поразени банки и други големи организации.

Зловредният код ще може да прониква в компютъра на части, после сам ще се сглоби и ще порази системата. Това поведение го скрива за дълъг период от време от антивирусните програми, обяснява експертът. По думите му след като се сглоби вътре в компютъра вирусът започва да действа като „рансънуеър“.

Според Михалев за информационната сигурност в отбраната трябва да се създаде правна международна среда, чрез която да бъдат намалени рисковете от използването на новите технологии за враждебни действия и агресия.

Различните центрове на киберпрестъпна дейност се улесняват от новите начини за комуникация между киберпрестъпниците и активистите, които използват Черния Web да купуват и продават хакерски инструменти и техники с помощта на анонимната валута Bitcoin.

През 2010 г., разказва военният експерт, един зловреден код, наречен „Стагснет“, принадлежащ към групата на червеите, атакува Иранската ядрена програма. Една от сериозните атаки е реализирана благодарение на обикновена флашка, посочва Михалев. Ключът е бил ползван от военните някъде в Близкия изток. В рамките на секунди информацията от заразения компютър е била изсмукана.

„Администраторите имат своя сентенция свързана със сигурността – много по-трудно е да се опазиш от глупостта на човек отвътре, отколкото на атака отвън“, казва военният.

Той уточнява, че всичко може да започне с безобидно надничане в личния ни профил от социалните мрежи. Парадоксът е, че ние доброволно си даваме данните и информираме ежедневно за статуса ни, казва военният и допълва, че има сведения, че в някои социални мрежи публикациите се записват завинаги.