Китай вдигна мизата в ядреното състезание
Ядреното състезание се ускорява. Китай вдигна мизата драматично, като обяви, че ще изгради първия напълно функциониращ реактор с торий в рамките на десет години, а не на 25, както се планираше първоначално.
Според ръководителя на програмата, Китай е изправен пред жестока конкуренция от чужбина и трябва да побърза, пише The Telegraph.
Торият е гориво, което може да сложи край на изкопаемите въглеводороди. А западът рискува да изостане в тази надпревара, защото тя няма военни измерения. Да припомним, че първият ядрен реактор с обогатен уран е разработен за американските подводници.
Находища на тории има навсякъде по света. Той се счита за страничен продукт при добива на редки земни метали.
Само в Китай има достатъчно торий, за да задоволи енергиите потребности на страната за 20 000 години.
Проектът започва с начален бюджет от 350 млн. долара и се разработва от 140 докторанти и учени в Шанхайския институт за ядрена и приложна физика. През 2015 г. екипът вероятно ще надхвърли 750 души.
Китайците изглежда се насочват към реактор, охлаждан от разтопени соли – идея, предложена за пръв път от американския учен Алвин Уайнбърг. В същото време западът се опитва да пригоди за целта сегашните технологии за водно охлаждане.
Разликата между тория и урана е в радиоактивността. Торият е по-слабо радиоактивен, което би позволило изграждането на по-малки, рентабилни реактори, за отделни градове или дори предприятия.
Британците също имат изследователски проект – ThorEA за проучване на новото ядрено гориво. Според досега направените изследвания, технологично торият е много по-безопасен, тъй като щом спре бомбардирането на метала с неутрони, спира и верижната реакция.
Любопитното е, че през 60-те години на XX век в САЩ успяват да построят действащ реактор с торий, охлаждан с разтопени соли. Но по онова време ядрените централи произвеждат не само ток, но и плутоний за атомни бомби. И администрацията на Никсън решава да спре новата технология в името на победата в Студената война със СССР.
Чертежите на ториевия реактор са забравени в архива, докато Кърк Сьоренсен, бивш инженер от НАСА, не публикува част от тях. В САЩ почти никой не обръща внимание на публикацията, но в Китай реакцията е сериозна.
Китайците в момента строят 28 стандартни реактора – най-голямата ядрена програма в историята, но същевременно работят по няколко изследователски и развойни алтернативи, осъзнавайки че икономическият просперитет се нуждае от изобилие от евтина енергия. Така Китай се надява да стане енергийно независим, да намали замърсяването и да гарантира в дългосрочен план икономическия си растеж.